Решение № 310 от 23.09.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. гр. Лом, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20261620100339 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес: гр. София, ул.“Ястребец” 23Б, срещу: К. Б. Б. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. *********, с постоянен и настоящ адрес: гр.

*********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на К. Б. Б. с ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 317,35 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от 13.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 53,35 лв. - лихва за периода 15.09.2023г. до 11.11.2025г., а за дялово разпределение: 31,13 лв. - главница за периода 08/2023 - 04/2024г., ведно със законната лихва от 13.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 8,83 лв. - лихва за периода от 15.02.2023г. до 11.11.2025г., присъдени в заповедното производство по ч.гр.д.

№ 4661/2025г. по описа на PC – Враца. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 13.11.2025г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с в х . № 18237 срещу ответника за исковите суми. С разпореждане, 1 постановено по ч.гр. дело № 4661/2025г., по описа на Районен съд- Враца, е уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 04.12.2025г., съдът по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, е предявен иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу К. Б. Б. за топлоснабден имот - гр. ******** за процесния период. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в- к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕ (чл. 139 б от ЗЕ), сградата 2

- етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ТЕХЕМ СЪРВИСЙЗ ЕООД, като след 2020г. услугата се предоставя от „ДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК 121125435. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ДИРЕКТ” ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата „ДИРЕКТ” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба№ 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът сочи с отговора на исковата молба, че относно допустимостта на тези искове оставя преценката на съда, като оспорва изцяло тяхната основателност, а основанията са следните: В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е посочил, че ответникът К. Б. Б. е собственик на процесния топлоснабден имот - апартамент в гр. ************** - СОС с идентификатор **********, но е пропуснал да посочи от кога е придобил собствеността върху този имот. Твърди се, че ответникът К. Б. Б. е признат за собственик с нотариален акт от дата 28.11.2024г., издаден от нотариус № 3 4 0 P C - С о ф и я въз основа на представени писмени доказателства, основното от които е договор за продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, сключен с продавача по него - Г.Х.В. на дата 06.08.2024г. с нотариална заверка на подписите per. №2051, том 5, акт 17 на нотариус №749 PC - Лом.

Предмет на този договор за продажба на наследство е наследството, което има продавачът по него -Г.В., от своята майка - Й.Б.В. с ЕГН **********. Завява се с отговора, че в това наследство се включва и право на собственост върху топлоснабдения имот, което е видно от представените от ищеца доказателства.

В допълнение се представя от ответника и протокол от 15.12.1978г. на P C София по гр. дело № 6618/1978г„ от който е видно, че майката на Г.В. - Й.В., го е получила в изключителна собственост след бракоразводното дело. Също така се представя и препис от удостоверение за наследници на Й.В. изх. № 608/17.08.2009г. на Столична община, р - н „*****“, от което е видно, че продавачът Г.В. е неин единствен наследник. Ответникът счита, че собственик на имота и потребител на доставената топлинна енергия за периодите, посочени в исковата молба, е бил Г.Х.В.. Ответникът К. Б. Б. е станал собственик едва от 06.08.2024г., когато е сключен договорът за продажба на наследство. В тази връзка изцяло се оспорват твърденията, че е използвал доставяната от дружеството — ищец топлинна енергия през процесния период. Тази енергия е ползвана от неговия праводател - Г.Х.В., но възникналото задължение за плащане не е преминало към ответника К. Б. и последният не отговаря за претендираните от ищеца вземания. Твърди, че претендираните с исковата молба вземания са били вече възникнали, когато длъжникът по тях Г.В. е сключил договора по чл. 212 ЗЗД, като крайната дата на претендирания от ищеца период е месец април 2024г. В наследството на Й.В. влизат права и задължения, възникнали в нейния патримониум до датата на нейната смърт - до *******г., като само по отношение на тези права и задължения сключеният договор за продажба на наследство има транслативен 3 ефект. Без значение е, че видно от представените от ищеца доказателства партидата за ползване на топлинна енергия не е променяна след нейната смърт и не е прехвърлена на името на нейния наследник по закон - на Г.В..

Длъжник по тези задължения е лично Г.Х.В. и те не са част от прехвърленото на ответника К. Б. наследство. Ответникът счита, че да се твърди и приеме, че задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот, възникнали след като Й.В. е починала, са част от нейното наследство и са преминали към ответника, е правна безсмислица. Ответникът К. Б. не е наследник по закон или по завещание на Г.В. - който е бил собственик на имота през периода, когато са възникнали претендираните задължения, нито е негов частен правоприемник по отношение на тези задължения. Между двамата не е извършено нито встъпване в дълг, нито заместване в дълг. Представените от ищеца писмени доказателства доказват само, че определена топлинна енергия е доставена до топлоснабдения имот с адрес - гр. **************, но липсват каквито и да било доказателства, че тези задължения са възникнали за ответника и той отговаря за тях или отговорността за тях да му е била прехвърлена впоследствие. Същият не е ползвал доставяната от дружеството - ищец топлинна енергия през процесния период. В обобщение счита, че предявените искове са напълно неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло, както са заявени с исковата молба. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът не се представлява, като се поддържа иска с писмено становище.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът се представлява от адв. Р. Б. от МАК, който заявява, че оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Моли искът да бъде отхвърлен поради недоказване качеството „потребител“ на ответника за конкретния топлоснабден имот.

В откритото съдебно заседание по делото

„Директ“ ЕООД не се представлява. третото лице помагач

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира следното:

Видно е от данните по делото, в полза на ищеца, като заявител в заповедно производство, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4661/2025 г. на РС- Враца за исковите суми. Предвид обстоятелството, че по издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено.

От представените по делото доказателства – Заявление -декларация от К. Б. Б. до „Топлофикация София“ ЕАД от 04.09.2025 г. се установява, че ответникът е подал заявление да бъде регистриран като битов клиент за топлинна енергия, с място на потребление: гр. ********, с инсталация № 4

*******, на посочената дата.

Безспорно е също така, с оглед представените писмени доказателства, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 173/28.11.2024 год. на нотариус В.Г. с рег. № 340 от РНК ответникът е признат за собственик на процесния имот в гр. София.

Видно от договор за продажба на наследство от 06.08.2024 г. по смисъла на чл. 212 ЗЗД ответникът купува от лицето Г.Х.В. наследствените права и задължения като съвкупност, останали от покойната майка на продавача Й.Б.В..