Решение № 926 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И. като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20221110209592 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Ц. И. А срещу електронен фиш серия К № 6061201, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата, подадена от адв. А И. са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна, като се сочи, че липсва пълна и точна правна квалификация на приложимата санкционна разпоредба. Адв. И. допълва, че в електронния фиш не е посочена датата на влизане в сила на електронния фиш, който обуславя повторността на настоящето нарушение което също е основание за отмяната на фиша. Освен това намира, че в случая е използвана мобилна камера за установяване на нарушението, поради което е било недопустимо издаването на електронен фиш за него. Сочи и че липсва фактическо описание на твърдяното нарушение, което е ново основание за отмяна на фиша.

В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател, както и неговия процесуален представител адв. И., която представя писмено становище по делото.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но от юрисконсулт към СДВР са депозирани писмени бележки.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От представената справка от ОПП СДВР е видно, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 09.07.2022 г., като жалбата срещу него е входирана в СРС на 1

11.07.2022 г.

Разглеждана по същество, същата е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2022 г. в 18:31 ч., в гр. , по бул. срещу бл. , с посока на движение от бул. към бул. с мобилна система за видеоконтрол –АТСС, Cordon М 2 № MD1197, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик” с рег. № 69 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 19 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Ц. И. А с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 6061201 срещу Ц. И. А ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5412542.

От разпечатка от паметта на техническо средство Cordon М 2 № MD1197, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 16.06.2022 г., в 18:31:41 ч., в района на Столична община, на бул. П Д срещу бл. , е засечена скорост на движение от 72 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при отдалечаването му от техническото средство и е единствения в центъра на кадъра, отбелязан на снимката и със знак „+“. Приложена е и снимка на АТСС тип триножник, от която също се установява точното местоположение на техническото средство, което е било поставено отстрани на пътното платно, извън автомобил. Местоположението описано в снимката съответства изцяло на отразеното в Протокола за използване на АТСС. От представените снимки се установява, че участъкът е в рамките на населено място – гр. , с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 16.06.2022 г. В протокола е посочено и ограничението на скоростта в процесния участък, а именно общото ограничение от 50 км./час, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както и че в процесния участък липсва допълнителен пътен знак, въвеждащ друго ограничение на скоростта.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само бул. „Петър Дертлиев“, но и посоката на движение, както и конкретния пътен участък, уточнен чрез намиращата се в близост сграда. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 06.07.2018 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 15.03.2022 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1197 е била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът 2 намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия от 2022 г. на МВРСДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна Cordon M2, копие на ел.фиш серия К № 5412452 от 2021 г. от ОД МВР Ловеч и справка за връчването му и др.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден съгласно правилата на ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, 3 записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Поради това съдът намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя свързани с липсата на подпис на длъжностното лице, издало фиша и посочване на имената му.

Измерената скорост на движение на автомобила е 72 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 69 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 69 км./ч.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 69 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е установено превишение с 19 км./ч. От клипа от техническото средство и от отразеното в протокола за използването му, несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно – 50 км/ч за населено място, каквото е гр.

София.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 19 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.2 от същия текст е предвидил глоба от 50 лева към датата на нарушението.

Правилно е определено и санкционираното лице – регистрираният собственик на автомобила видно от справката от КАТ. В този смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с електронен фиш е собственикът на автомобила или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото по делото не е представена декларация от законния собственик на автомобила Ц. А за друго лице, което да е управлявало автомобила, са налице предпоставките на чл. 188, ал. 1 ЗДвП за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Съдът обаче намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере защо е бил наказан именно с определения в електронния фиш размер на глобата.