Решение № 1722 от 30.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1722 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110201536 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. Р., руски гражданин с ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 23-0460000148/07.03.2023г. на Началник група в ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на жалбоподателя му е наложено наказание "глоба" в размер на по 200.00 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с наложеното му с наказателното постановление наказание. Счита, че при съставянето на АУАН и наказателното постановление, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не били отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не била изяснена фактическата обстановка, както и дали било извършено вмененото му нарушение по ЗДвП, като твърди, че е проверил преди да приведе в движение автомобила си изправността на светлините на задната регистрационна табела на автомобила. Твърди, че в АУАН и НП не е посочено бащиното му име. Твърди и за нарушено право на защита. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява 1 лично, поддържа жалбата си и по същество прави искане за отмяна на НП.

Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно.

Твърди, че при извършваната му проверка органите на полицията са се държали арогантно с него и не са му позволили да смени крушките осветяващи задната табела на автомобила.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител, взема становище по жалбата чрез депозирани писмени бележки от ю.к.К.Л.А. с които оспорва жалбаата, прави искане за потвърждаванае на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-0460-000148/07.03.2023г. на Началник група в ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци е издадено за това, че при извършена проверка от страна на контролните органи на полицаи от 05РУ Златни пясъци, ОД МВР Варна било установено, че на 16.01.2023г., около 22, 25ч, в гр.Варна по ул.“Арх.Манол Йорданов“ посока ГП І-9 до дом №11 въззивникът управлявал л.а. „Сузуки Витара“ негова собственост с рег.№ В 4755ТК, като автомобила бил технически неизправен , а именно не била осветена задната регистрационна табела, като било установено, че двата светлинни източника са дефектирали. Преценено било, че е налице значителна неизправност на автомобила, което нарушение на чл. 139, ал. 1, т.

1от ЗДвП.

От приложените по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 16.01.2023г., около 22, 25ч, в гр.Варна по ул.“Арх.Манол Йорданов“, посока ГП І-9 до дом №11 въззивникът управлявал л.а. „Сузуки Витара“ негова собственост с рег.№ В 4755ТК. На така описаното място бил спрян за извършване на проверка от страна на органите на полицията, които установили, че автомобила бил технически неизправен , а именно не била осветена задната регистрационна табела, като било установено, че двата светлинни източника са дефектирали. Преценено било, че е налице значителна неизправност на автомобила, което нарушение на чл. 139, ал. 1, т.

1от ЗДвП.

2

В резултат на констатираната неизправност св. А. П. съставил АУАН № 699671/16.01.2023г., като жалбоподателят Р. направил възражение, че вероятно крушките са изгорели към момента на спирането, предвид неравностите по пътното платно.

Актът и наказателното постановление не са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите не съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, не са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Налице противоречие между приетите за установени факти в АУАН и тези описани в НП.

На първо място, нито в АУАН нито в НП е посочена правилно и в пълнота правната квалификация на нарушението и по-конкретно не е посочена нарушената норма на Наредба №Н-32/16.12.22011г. на МТИТС, в която се описват видовете технически неизправности и е извършена тяхната квалификация. Не е конкретизирано защо е прието, че констатираната техническа неизправност е значителна, къде е квалифицирана тя като такава и застрашават ли се по някаакъв начин останалите участници в движението.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП квалифицира като наказуемо това деяние, изразяващо се в управление на ППС, което е технически неизправно, с констатирани значителни неизправности. Как следва да бъдат квалифицирани съответните неизправности се определя от наредбата по чл.

101, ал. 4 ЗДвП - Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС и съдържащото се в нея Приложение № 5. Субект на административнонаказателна отговорност според санкционната норма е водач на ППС, макар и разпоредбата да не е използвала конкретно това съществително име, а само относителното местоимение "който". Това се извежда по тълкувателен път от текста на самата разпоредба, според която наказателноотговорното лице следва да 3 управлява ППС. По смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т. н. В настоящия случай не е спорно обстоятелството, че към момента на спиране на процесното превозно средство за проверка от контролните органи същото се е управлявало от жалбоподателя Р.. Констатираните неизправности са били квалифицирани от контролните органи като значителни, но не е посочено дали това е съобразено с оглед критериите на Приложение 5, Част I, т. 1.1.14, б. "А", изр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Относимата разпоредба, която предвижда задължение към водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само пътни превозни средства, които са технически изправни, е чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП . Като водач на ППС жалбоподателят е носител на това задължение. От всичко това следва изводът, че така описаното от административнонаказващия орган деяние се явява доказано от обективна страна.

От субективна страна обаче съдът намира нарушението за недоказано. На първо място в нито една разпоредба на ЗДвП или на актовете по неговото прилагане, в частност ППЗДвП или Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС не е предвидено задължение за водача да се убеди, преди да приведе в движение управляваното от него моторно превозно средство, че същото е технически изправно, т. е. той сам да извърши щателна проверка за изправността на превозното средство. Това съвсем не означава, че ако водачът случайно беше констатирал съответната неизправност и същата е била сведена до знанието му или би могла да бъде установена и по време на нормалното управление на превозното средство не следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, но в тази хипотеза субектът на нарушението действа умишлено, тъй като съзнава общественоопасните последици, защото в съзнанието му са се отразили елементи от състава на нарушението, а именно наличието на техническа неизправност. В хипотезата на констатираното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление обаче липсва субективният елемент, а е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, защото, макар и да е могъл да установи 4 техническата неизправност, доколкото за констатирането не са необходими специални средства, жалбоподателят не е бил длъжен да го направи. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН наказуеми са и административните нарушения, извършени при непредпазливост, но в настоящия случай, случайното деяние изключва непредпазливостта, доколкото за да бъде налице последната е необходимо в кумулативна даденост деецът не само да е могъл, но и да е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици. Не се спори, че процесният автомобил е бил преминал технически преглед, за което водачът е представил и съответния документ. С оглед спазването на изискването на чл. 139, ал. 1, т.

1 ЗДвП, а именно по пътищата да се движат само технически изправни ППС, законодателят е предвидил конкретни ППС да преминават задължителни технически прегледи съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 3 вр. ал.1ЗДвП.

Периодичността на техническите прегледи за ППС от категория, към която спада процесното МПС е всяка година. От това следва изводът, че законодателят е възложил на други лица задължения във връзка с извършването на обстойни проверки за техническата изправност на превозните средства, поради което, предвид представените доказателства за това, че автомобилът, за който са констатирани неизправностите, е преминал технически преглед и липсата на доказателства, които да сочат, че жалбоподателят Р. действително е бил наясно със съществуващите неизправности, деянието, извършено от него, се явява несъставомерно, поради липса на субективна страна. Следва да се има предвид че липсата на осветеност на задната табела на всеки един автомобил не може да се установи от водача му по време на движение. Това може да стане единствено и само при нарочна проверка на тези светлини.

Тъй като деянието се явява несъставомерно, в настоящия случай е безпредметно съдът да обсъжда приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото за приложението му е необходимо да бъде доказано виновно извършено деяние, като вината в настоящия случай – елемент от субективната страна на състава на нарушението, липсва. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по силата на чл. 189з ЗДвП обаче е изключено приложението на чл. 28 ЗАНН за административните нарушения по ЗДвП.

Отделно от изложеното съществено е нарушено правото на защита на въззивника, доколкото в НП е описано, че Р. е управлявал автомобила като 5 неправоспособен водач – нарушение коренно различаващо се от описаното в АУАН и противоречащо на факта описан в АУАН, че му е бил иззет контролния талон, който е наряззделна чааст от СУМПС.

За въззивника безспорно е налице невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен и това възпхрепятства правото му на защита.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0460-000148/07.03.2023г. на Началник група в ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на жалбоподателя му е наложено наказание "глоба" в размер на по 200.00 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6