Решение № 4716 от 15.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4716 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110115684 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на “А.С.В.” ЕАД против С. Р. С., с която са предявени обективно кумулативни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “А.С.В.” ЕАД твърди, че на 04.10.2022г. е подал срещу ответницата С. Р. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 9492,12 лева, представляваща задължение за главница по договор за потребителски кредит № PLUS 18542236, скл. на 09.04.2021г. между “Б.П.П.Ф.СА.” и С. Р. С., сумата 2484,98 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 15.08.2021г.- 15.09.2022г., за сумата 872,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.04.2021г.- 04.10.2022г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.03.2022г. Въз основа на посоченото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 53946 по описа за 2022г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 11.11.2022г. След постъпило възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, съдът е дал указания на ищеца и в срок са предявени настоящите установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 09.04.2021г. между между “Б.П.П.Ф.СА.” и С. Р. С. бил сключен договор за кредит № PLUS 18542236. Същият сочи, че страните постигнали съгласие ответникът да върне получената в заем сума на 60 равни анюитетни вноски, ведно с възнаградителна лихва в размер на 10,82 %, в срок до 1

15.02.2026г. Ответникът поддържа, че кредитополучателят не изпълнил задължението си да плати месечните анюитетни вноски в срок. В исковата молба са релевирани твърдения, че вземането по посочения договор е прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.2.2022г., Приложение № 1/ 11.3.2022г.

При изложените фактическа твърденуя ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането му за сумата 9492,12 лева, представляваща задължение за главница по договор за потребителски кредит № PLUS 18542236, скл. на 09.04.2021г. между “Б.П.П.Ф.СА.” и С. Р.

С., сумата 2484,98 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 15.08.2021г.- 15.09.2022г., за сумата 872,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.04.2021г.- 04.10.2022г., което вземане е прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.03.2022г.

В условията на евентуалност, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да плати сумата 9492,12 лева, представляваща задължение за главница по договор за потребителски кредит № PLUS- 18542236, скл. на 09.04.2021г. между “Б.П.П.Ф.СА.” и С. Р. С., сумата 2484,98 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 15.08.2021г.- 15.09.2022г., за сумата 872,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.04.2021г.- 04.10.2022г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.03.2022г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата С. Р. С..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 09.04.2021г между “Б.П.П.Ф.СА.” и отвеницата С. Р. С. е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за потребителски паричен кредит № PLUS18542236, съгласно който кредиторът предал в заем на ответницата сумата 10 000 лева, а последният се задължил да върне същата на 60 месечни вноски в размер на 276,22 лева.

Страните са постигнали съгласие договорната възнаградителна лихва да бъде в размер 10,82 %, годишният процент на разходите (ГПР)- 13,10 %.

На 15.02.2022г. между “Б.П.П.Ф.СА.” и ищеца е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), съгласно който продавачът се задължава ежемесечно да продава на купувача вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с длъжници, които не изпълняват задължението си към кредитора. На 11.03.2022г. е сключено Приложение № 1 към посочения рамков договор е включен процесния договор.

Цедентът “Б.П.П.Ф.СА.” е упълномощил цесионера „А.С.В.“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомително писмо от 11.03.2022г. ищецът е 2 уведомил ответника за извършеното прехвърляне.

Пред първоинстанционният съд е назначена съдебно- икономическа експертиза (СИЕ), от заключението на която се установява, че сумата, предмет на договора за заем, е преведа от кредитора по посочената в договора банкова сметка. По процесния договор са извършени плащания в размер на сумата 1631,10 лева, които са осчетоводени по следния начин: сумата 626,48 лева- за погасяване на задължението за главница с падежи, относими в периода 15.05.2021г.- 15.09.2021г.; сумата 474,40 лева- за погасяване на задължение за застрахователни премии за периода 15.05.2021г.- 15.12.2021г., сумата 530,22 лева- за погасяване на задължение за договорна възнаградителна лихва за периода 15.05.2021г.15.10.2021г. Вещото лице дава заключение, че неплатени са главница в размер на сумата 9373,52 лева; застрахователни премии за периода 15.01.2022г.- 15.02.2022г. в размер на сумата 118,60 лева; договорна възнаградителна лихва за периода 15.10.2021г.- 15.04.2026г. в размер на сумата 2484,98 лева. Според експерта размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2021г.- 04.10.2022г. е 123,16 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 18542236/ 09.04.2021г., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на “Б.П.П.Ф.СА.” предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от “Б.П.П.Ф.СА.” на “А.С.В.” ЕАД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и 3 който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.

9 и сл. ЗПК. В случая липсват нарушения на формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ) съгласно специалния ЗПК. Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит- доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска, че са дължими 60 месечни вноски, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, с договора за потребителски кредит е предвидена възможността кредиторът да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подпиС.те го лица- чл. 180 ГПК.

В случая уговорената годишна възнаградителна лихва е в размер на 10,82 %. При преценка действителността на клаузата за възнаградителна лихва съдът взе предвид, че при определяне съдържанието на договора страните са ограничени от изискването по чл. 9 ЗЗД същото да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието с добрите нрави следва да се извърши с оглед същността и функциите на тази лихва. Тя е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс и овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, явява се дължима по договора насрещна престация. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора.

В светлината на изложеното следва да се приеме, че уговореният по договора размер на договорната възнаградителна лихва не нарушава на добрите нрави, тъй като уговореният процент на "оскъпяване" на заетите парични вноски не злепоставя интереса на икономически по- слабата страна в облигационното отношение.

Изложеното обуславя извод, че между “Б.П.П.Ф.СА.” и ответника съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне получената в заем сума, 4 ведно с договорената възнаградителна лихва.

От събраните писмени доказателства- уведомление за извършена цесия, се установява, че ответницата е уведомена за извършената цесия. Съгласно чл. 99, ал. 3 ГПК, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В процесния случай по делото е представено пълномощно, по силата на което цедента е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съдът приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.