Решение № 423 от 18.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Р. Т. Славова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200432 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационен протест на прокурора и касационна жалба на адвокат С. Н., повереник на частните обвинители Л. В., Л. Х., С. Г., Д. А. и А. А. против присъда на Военно-апелативен съд № 2 от 5.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 29/2023 г. по описа на съда.

В касационния протест се излагат съображения за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът счита, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, не е извършила внимателна и обстойна проверка на доказателствените материали: съдът е ограничил процесуалните права на страните, като е оставил без уважение искането им за предоставяне на нова скица за организацията на движението на ул. „Б. шосе“ в района на № 128, в която да се посочи актуалната организация към 20.05.2020 г., доколкото по делото има приложени две скици с различно съдържание, а по едната от тях има и ръчно добавена информация с химикал; съдът не е направил оглед на веществените доказателства – видеозаписи, от които да се установи начина на придвижване на пешеходеца и движението на автомобила, включително дали навлиза в насрещното платно; съдът не допуснал назначаването на нова арбитражна експертиза при приети по делото две заключения на автотехнически експертизи, които имат различни отговори 1 за скоростта на лекия автомобил, скоростта на пешеходеца, за мястото на удара. В подкрепа на възражението за това, че въззивният съд неоснователно е отказал назначаване на нова автотехническа експертиза се сочат решения на ВКС по н.д. № 563/1999 г. на І н.о. и по н.д. №572/2014 г. на І н.о., както и решението на ЕСПЧ по делото Димитрови срещу България от 21.10.2016 г.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като се твърди, че присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невинна и е оправдана за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и в частта, с която е потвърдена оправдателната част на първоинстанционната присъда за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е неправилна поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Касационните жалбоподатели твърдят: че изводите на ВАпС, които са обосновали оправдаването на подсъдимата са едностранчиви и са изградени само на базата на малка част от доказателствата по делото; че въззивният съд не е изложил убедителни аргументи за невъзприемане на заключението на автотехническата експертиза от досъдебното производство, както и че е основал своите изводи само на заключението на допусната във въззивното съдебно следствие автотехническа експертиза, без да го съпоставки с останалите доказателства по делото; че вещите лица от последната експертиза не са измерили широчината на лентата, предназначена за движение на пътни превозни средства надясно за влизане в двора на фирма „М.“; че са налице множество непълноти и неправилни изводи, направени от вещите лица от повторната експертиза, които не кореспондират на отразените в протокола за оглед измервания; че неправилно въззивният съд не е допуснал трета комплексна медицинска и автотехническа експертиза при наличие на две противоположни заключения на автотехническите експертизи с различни стойности по основните параметри на пътното произшествие – място на удара, скорост на движение на лекия автомобил и пешеходеца; че съдът неоснователно е отказал да изиска нова скица за организацията на движението в района на пътното произшествие; че съдът неоснователно е отказал на страните да се направи оглед на веществените доказателства – наличните по делото видеозаписи. В жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата на ВАпС и за връщане на делото за ново разглеждане от същия съд с цел отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище в подкрепа на депозирания срещу присъдата на ВАпС касационен протест и касационна жалба на частните обвинители. Представителят на държавното обвинение счита, че съдът не е анализирал внимателно и задълбочено доказателствата по делото; че мотивите на присъдата са хаотични и липсва яснота какви са приетите от въззивната инстанция фактически положения, съответно какви са аргументите за приложение на чл. 15 НК; че съдът не е анализирал и оценил заключенията на двете автотехнически експертизи по задълбочен и цялостен начин, като извън вниманието му са останали съществени въпроси за начина на 2 регулиране на скоростта в инкриминирания участък, за предотвратимостта на удара при движение на подсъдимата със скорост от 50 км/ч. В заключение прокурорът пледира, че мотивите на втората инстанция са непълни, поради което не може да се провери правилността на формиране на вътрешното му убеждение по фактите. В този смисъл отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В заключителната си пледоария пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа изложените в жалбата касационни основания. Твърди, че въззивният съд е използвал едностранчив подход при оценка на доказателствата; че без убедителни мотиви е отхвърлено като недостоверно заключението на автотехническата експертиза от досъдебното производство; че съдът е основал своите изводите по фактите на базата на противоречиви доказателства за организацията на движението в инкриминирания пътен участък, за пътните знаци и маркировката. Повереникът отправя искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и за връщане на делото на същия съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Частните обвинители Л. Х., Д. Г. и А. А. се явяват в съдебно заседание и поддържат казаното от повереника.

Частните обвинители Л. В. и С. Г., редовно уведомени, не се явяват в съдебното заседание на ВКС.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, съответно за оставяне на касационния протест и на касационната жалба без уважение. Според защитата: твърденията по фактите на частните обвинители, чрез техния повереник, са неверни и не отговарят на доказателствата по делото; съдът е обсъдил заключенията на автотехническите експертизи, но това от досъдебното производство правилно е прието за недостоверно, тъй като не отговаря на стандартите за експертиза и използваните специални знания и технически методи не са верни; в протеста и жалбата не са наведени касационни основания, които да подлежат на разглеждане и обсъждани в производството пред ВКС; първоинстанционната присъда е влязла в сила по отношение на оправдаването на подсъдимата да е нарушила правилото на чл. 21 от ЗДвП, а подсъдимата не е нарушила правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Защитникът отправя искане за потвърждаване на оправдателната присъда.

Подсъдимата Е. И. в лична защита и в предоставената й последна дума заявява, че поддържа казаното от защитника си, изказва дълбоко съжаление за случилото се, което е променило изцяло нейния живот и здраве, и този на семейството й. Моли да бъде призната за невиновна.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в 3 пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационният протест и касационната жалба са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 2 и ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

253, т. 1 и т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба са основателни, макар и не по всички посочени в тях основания.

С присъда № 5 от 21.03.2023 г. по н.о.х.д. № 217/2022 г. Военен съд София, е признал подсъдимата Е. В. И. за виновна в това на 20.05.2020 г. в гр.

София, при управление на лек автомобил, да е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и в резултат на това да е причинила по непредпазливост смъртта на пешеходеца В. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК й наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 4 години, а на основание чл. 343г НК й наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. С присъдата подсъдимата е оправдана да е нарушила правилото за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С присъдата в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски, а съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

По жалба на защитника на подсъдимата с искане за оправдаване, алтернативно за налагане на наказание при условията на чл. 55 НК и по жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието на 4 години лишаване от свобода, пред Военно-апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д.

№ 29/2023 г., приключило с нова въззивна присъда № 2 от 5.02.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК въззивният съд отменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част и за разноските, като вместо това признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по възведеното й обвинение да е извършила престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В частта за оправдаването подсъдимата да е извършила нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и за веществените доказателства първоинстанционната присъда била потвърдена, а на основание чл. 190, ал. 1 НК съдът постановил разноските да останат за сметка на държавата.

Обобщено доводите в касационния протест и касационната жалба обосновават нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата. Нарушението на материалния закон е декларирано абстрактно, но се свежда до неправилно оправдаване на подсъдимата при положение, че са налице обективните и субективни елементи от състава на престъплението, за което И. е предадена на съд.

Възраженията в касационния протест на прокурора и касационната жалба 4 на частните обвинители са насочени към аналитично-оценъчната дейност на съда, като се подържат нарушения при допускането и оценката на част от доказателствените материали. Както държавното, така и частното обвинение излагат аргументи срещу мотивите на въззивния съд за възприемане на заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и медицинска експертиза при положение, че в първоинстанцинното съдебно следствие е прието заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, което дава противоположни отговори по съществените параметри на пътнотранспортното произшествие – скорост на лекия автомобил и пешеходеца, място на произшествието на пътното платно, опасна зона и предотвратимост на удара. И в двата сезиращи касационния съд документа се поддържа, че въззивният съд не е изяснил въпроса за това с какви знаци е бил регулиран пътния участък, в който е настъпило произшествието, както и дали този участък попада в границите на населено място. Третото възражение касае процесуален пропуск на въззивния съд, свеждащ се до отказа да се направи оглед на веществените доказателства, представляващи видеозаписи, възпроизвеждащи движението на пешеходеца преди удара с лекия автомобил.

Разпечатката съдържа 29 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c95f059f-a85c-440a-b6f1-df65c469c6e8