Решение № 2899 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110202130 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. А. П. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-015374/03.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изложената в наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан по време на проверката, като полицейските служители са заявили, че са установили нарушението с камера за видеонаблюдение.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. С. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 30.06.2023 г., около 23.50 часа, в гр. София, П. А. П. управлявал товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ***** по ул. „Кап.

Димитър Списаревски“ с посока на движение от бул. „Проф. Цветан Лазаров“ към ул. „Асен Йорданов“, като бил без поставен обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова оборудване в автомобила. Това обстоятелство било възприето непосредствено от полицейския служител Р. В.

Д., който се намирал на ул. „Кап. Димитър Списаревски“ до бл.88 и заедно със свидетелката Й. Д. А. осъществявал контрол за спазване на правилата за движение по пътищата. Водачът бил спрян за проверка, в хода на която свидетелят Д. – на длъжност старши полицай при 08 РУ-СДВР, съставил срещу П. А. П. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1001102/01.07.2023 г. за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Нарушителят подписал акта с отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-015374/03.08.2023 г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на П. А. П. била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. НП било връчено на 02.01.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. В. Д. и Й. Д. А., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка картон на водача П., заповед № 513з-4535/31.05.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в длъжност.

От показанията на свидетеля Д. се установяват както обстоятелствата относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията му са ясни, последователни и 2 непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. От показанията на свидетеля Д. се установява мястото, на което контролните органи са били ситуирани, което е било добре осветено и не е имало пречка полицейските служители да възприемат липсата на поставен обезопасителен колан въпреки тъмната част на денонощието. Полицейските служители единодушно заявяват, че актът не е съставен след преглед на записи от видеокамери, а след като лично и непосредствено се възприели извършването на нарушението. Свидетелката А. няма добре съхранен спомен относно всички обстоятелства, което е житейски логично предвид изминалия период от време и естеството на служебните й задължения, но съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН. Твърденията в жалбата не са подкрепени с каквито и да било доказателства и категорично се опровергават от показанията на полицейските служители Д. и А.. В актът изрично е посочено обстоятелството, че процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и 3

НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и нарушените разпоредби. В хода на проведеното съдебно следствие не бя ха установи фактически положения различни от възприетите в АУАН и НП.

Напротив, разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д. потвърждава, че лично и непосредствено е възприел, че жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан по време на управление на МПС. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че фактическата обстановка е отразена неправилно. Посочените от жалбоподателя фактически положения са неподкрепени с каквито и да било доказателства и са в противоречие със събрания по делото гласни доказателствени средства.

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като жалбоподателят П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се установява, че жалбоподателят като водач на МПС се е движел в гр. София, по ул. „Кап. Димитър Списаревски“ с посока на движение от бул. „Проф. Цветан Лазаров“ към ул. „Асен Йорданов“, без поставен обезопасителен колан. Не се твърди от жалбоподателя, че процесното МПС не е било оборудвано с обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП хипотези.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, като П. е съзнавал, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието му на вредни последици, не се изисква. да

Неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е основание бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на 4 нарушителя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В настоящия случай административното наказание „глоба“ правилно е наложено във фиксирания от закона размер и не подлежи на индивидуализиране от административнонаказващите органи.

Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше приложение, нарушението, извършено от П., не би могло да се квалифицира като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А наказателно постановление

№

23-4332015374/03.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на П. А.

П. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5