Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 13.12.2022, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 143/2022
Вид
Решение № 227
Подписан
13.12.2022
В сила
06.01.2023
Състав
МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 131, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 132 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Х., 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Х., ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.А-Г. при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-Г. Гражданско дело № 20225630100143 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Х. А., ЕГН **********, А. Х. А., ЕГН ********** и М. И. С., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адвокат А. П. против М. Й., ЕГН ********** и М. Мехмед Й., ЕГН **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на всеки един от ищците сума в размер на по 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на извършено престъпление, ведно със законната лихва от 18.07.2020г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че с присъда № 23 от 29.11.2021г., постановена по НОХД № 154 по описа за 2021г. на РС-Х., влязла в сила на 14.12.2021г. ответниците са признати за виновни за това, че на 18.07.2020г. в гр. Х., област Хасково в съучастие помежду си като извършители причинили на повече от едно лице телесни повреди, а именно: на Т. Х. А. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което се дължи на счупването на горната стена на синуса на лявата горна челюст, на А. Х. А. - средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в гръдната кухина и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на пневмоторакс и подкожен емфизем, възникнали от проникващото в гръдния кош нараняване и на М. И. С. - средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в гръдната кухина и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на развилият се от нараняването пневмоторакс, представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. чл.

20, ал. 2 от НК.

Уточнява се, че в резултат на извършеното престъпление ищците били претърпели значителни болки и страдания. Дълго време били нетрудоспособни, като последиците от деянието и към момента на подаване на исковата молба не били отзвучели. Твърди се, че на ищците предстоели още операции и лечение. Ищците посочват, че преживяното от тях и последиците от него представлявало пречка да живеят по обичайния си начин.

Престъплението било повлияло и на психическото здраве на ищците.

Вследствие на деянието, претърпяната травма и невъзможността да говори и да се 1 храни нормално самочувствието на Т. А. било накърнено пред семейството му и пред трети лица. Над 2 месеца ищецът Т. А. не можел да говори и да се храни нормално. Това било съпътствано и със силни болки.

Ищецът А. А. продължително време след деянието изпитвал страх. Мислел, че нараняванията му може да имат летален изход. Бил изолиран над 1 месец от хора. Бил неспособен да работи и да издържа семейството си. Изпитваните физически болки и страдания дали отражение върху психиката и самочувствието на ищеца, което продължавало и към настоящия момент.

Идентични били претърпените неимуществени вреди и от ищеца М. С..

С тези мотиви се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от ищците сума в размер на по 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на извършено престъпление, ведно със законната лихва от 18.07.2020г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски по делото.

В съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ищците А. А. и Т. А. се явяват лично. Ищецът М. С. редовно призован не се явява. Тримата ищци се представляват от упълномощения представител – адвокат А. П.. Пледира се за уважаване на исковите претенции като доказани по основание и размер.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на искова молба от нито един от ответниците.

В съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ответниците редовно призовани се явяват лично. Представляват се от адвокат С. и адвокат Д..

Адвокат Д., представител на ответника М. Й., пледира за отхвърляне на предявените искове. Не оспорва извършването от доверителя й на противоправно деяние, с което на ищците са причинени неимуществени вреди, но счита, че търсеното обезщетение не отговаря на установения им характер и интензитет. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установявала невъзможността ответникът да заплати обезщетение в търсения размер, както и съпричастността на самите ищци за настъпване на вредоносния резултат.

Адвокат С., представител на ответника М. Й., също пледира за отхвърлително съдебно решение. Намира размерът на исковите претенции за прекомерен и неоснователно завишен. Прави възражения за съпричиняване. Твърди, че от процесното деяние са били получени наранявания както от ищците, така и от ответниците. Но за разлика от ищците ответниците по никакъв начин не ангажирали отговорността им – нито по гражданскоправен ред, нито по наказателен. С оглед на това адвокат С. счита, че е морално укоримо да се претендира такъв размер на обезщетение от ищците. Претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Доколкото е налице оборима презумпция предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже липсата на вина.

По отношение на размера на обезщетението, представляващо репарация на увреждането, съдът следва да се произнесе по справедливост.

2

С присъда № 23 от 29.11.2021г., постановена по НОХД № 154 по описа за 2021г. на РС-Х. ответникът М. Й. е признат за виновен в това, че на 18.07.2020г. в гр. Х., област Хасково в съучастие с М. М. Й. (извършител) като извършител причинил на повече от едно лице телесни повреди, а именно: на Т. Х. А., ЕГН ********** от гр. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което се дължи на счупването на горната стена на синуса на лявата горна челюст; на А. Х. А., ЕГН ********** от гр. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в гръдната кухина и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на пневмоторакс и подкожен емфизем, възникнали от проникващото в гръдния кош нараняване и на М. И. С., ЕГН ********** от село О., община Тополовград средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в гръдната кухина и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на развилият се от нараняването пневмоторакс – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Със същата присъда ответникът М. М. Й. е признат за виновен в това, че на 18.07.2020г. в гр. Х., област Хасково в съучастие с М. Й. (извършител) като извършител причинил на повече от едно лице телесни повреди, а именно: на Т. Х. А., ЕГН ********** от гр. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което се дължи на счупването на горната стена на синуса на лявата горна челюст; на А. Х. А., ЕГН ********** от гр. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в гръдната кухина и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на пневмоторакс и подкожен емфизем, възникнали от проникващото в гръдния кош нараняване и на М. И. С., ЕГН ********** от село О., община Тополовград средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в гръдната кухина и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на развилият се от нараняването пневмоторакс, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това съдът намира, че по настоящото дело е установено противоправното поведение на ответниците на 18.07.2020г., което е причинило на ищците неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с престъплението, извършено от ответниците.

Между страните са спорни обстоятелствата, касаещи характера и интензитета на неимуществените вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на доказване, а се определя в зависимост от характера и интензитета на установените негативни последици от неправомерното деяние. Следователно за основателността на исковете първо трябва да се изследва въпросът за неимуществените вреди, които са причинени на увредените лица в следствие на извършеното престъпление.

От съдържащите се в приложените по дело НОХД № 154 по описа за 2021г. на РС-Х., ведно със съдържащото се в него ДП 310 по описа за 2020г. на РУ-Х. медицински документи се установяват конкретните наранявания на ищците.

Установява се, че на 18.07.2020г. около 19:55 часа ищецът Т. А. е потърсил 3 медицинска помощ, за което е бил издаден фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ФСМП – Х. към ЦСМП-Хасково.

Съгласно приетата по делото, съдържаща се по НОХД № 154 по описа за 2021г. на РС-Х. медицинска документация по отношение на Т. А., издадена от „МБАЛ Хасково“ АД ищецът Т. А. е постъпил за лечение на 18.07.2020г. около 22:00 часа в обективно състояние – разкъсно-контузна рана в ляво тилно с размачкани ръбове, разкъсно-контузна рана в ляво челно, кръвонасядане в областта на лява орбита, разкъсно-контузна рана в областта на ляв горен клепач, рана с порезен характер под лея ключица, два броя порезни рани без засягане на мускулатура в областта на лява лопатка.

По време на престоя в болничното заведение е извършено образно изследване на ищеца Т. А., при което са се установили данни за фрактурни изменения на ниво горна стена на ляв максиларен синус/долна стена на лява орбита, хематом в мекитр тъкани в областта на клепачите вляво, както и вляво фронтално. В резултат на проведените изследвания е направено предложение за оперативна намеса.

Видно от епикриза, издадена от отделение „Неврохирургия“ при „МБАЛ Хасково“ АД ищецът Т. А. е постъпил на лечение на 18.07.2020г. до 22.07.2020г. с диагноза вулнус лацеро-контузум капитис, вулнус сцизум рег скапуларис декстри, фрактура на ляв максиларен синус, контузио капитис ет корпорис, ревизио ет сутура вулнери, пластика кутис. На 18.07.2020г. е извършена операция, след която е предписано посещения при офталмолог за проследяване.

Съгласно съдебномедицинско удостоверение № 269 от 22.07.2020г. ищецът Т. А. е имал контузия на главата – разкъсно контузни рани в тилната област, в челната област и на горен ляв клепач, хематом на лявата очница, счупване на горната стена на синуса на горната челюст в ляво с кръвоизлив в синуса, както и прободно -порезни рани в областта на лявата ключица и две рани в областта на дясната лопатка.

От приетата по делото епикриза, издадена от „Очно отделение“ при „МБАЛ-Хасково“ АД се установява, че Т. А. е постъпил в болнично заведение на 25.07.2020г. с диагноза разкъсна рана на горен клепач на ляво око и изписан на 28.07.2020г., като на 25.07.2020г. му е била извършена операция.