Акт от 25.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1893 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:С. П. Г.А като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело № 20221110208449 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като се иска допълване на съдебно решение в частта за разноските.

Съдебното производство е образувано по жалба на С. В. И. от гр. Враца, чрез адв. Т. Г. от МАК срещу наказателно постановление № СО-Т-И-21-04- 488/30.03.2022 г. на зам. кмета на Столична община.

В хода на административнонаказателното производство пред СРС жалбоподателката е била представлявана от процесуални представители – адвокат Т. Г., който е изготвил и депозирал жалбата и от адв. Ив. Е., който е депозирал писмено становище по делото. Със същото е направено и искане за присъждане на разноски, като е приложен списък на разноските и договор за правна помощ.

С постановеното по делото съдебно решение №616 от 06.02.2023 г. по АНД №8449/2022 г. по описа на СРС, НО, 19 състав съдът е отменил процесното наказателно постановление, като е оставил без уважение направеното искане за присъждане на разноски. Като в случая е налице пропуск за произнасяне 1 относно същите със съдебния акт по делото, тъй като на лист 32 от делото е налице договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане на възнаграждение в размер на 300 лв. от жалбоподателя на адв. Ив. Е., който го е представлявал в хода на производството, като е изготвил писмено становище, както и на л.31 от делото е приложен списък на разноските в размер на 300 лв.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение, за което е изпратено съобщение и получено от адв. Т. Г., другият упълномощен по делото процесуален представител на жалбоподателката на 13.02.2023 г., а именно на 17.02.2023 г. е постъпила молба от жалбоподателката И. чрез адв.

Ив. Е. с искане за допълване на решението, което е постановено и присъждане на сторените разноски в размер на 300 лв.

Не е постъпил е по делото писмен отговор в срока, който е даден от съда по чл.248, ал.2 от ГПК от процесуален представител на СО.

Като взе предвид доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира, че се явява допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:

Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. В процесния случай разноски са поискани от процесуалния представител на жалбоподателя в писмена форма.

Липсва устно или писмено възражение за прекомерност на същите в съдебно заседание и в нарочна молба в срока по 248, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК от процесуалния представител на въззиваемата страна. По делото е постановен съдебен акт, в който са изложени съображения за неуважаване на претендираните разноски. Но са налице основания за пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване на решението в частта относно 2 разноските, доколкото се установи пропуск, а именно на стр.32 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, по чл.36, ал.2 от ЗАдв в който е отразено, че жалбоподателя се е задължил и заплатил на адв. Ив. Е. разноски в размер на 300 лв., като същият служи като разписка за платената сума. Приложен е и списък на разноските на л.31 от делото в хода на съдебното производство, което е станало преди приключване на съдебното следствие пред въззивния съд.

В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на 300 лв. Размерът е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за сумата при дела с интерес до 1000 лв. е 400 лв., какъвто е и процесния.

Предвид което така определения размер, който е и платен е в размер от 300 лв. Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, който е изготвил жалба и друг адвокат, който е изготвил писмено становище, делото не представлява фактическа и правна сложност, като липсва направено възражение за прекомерност, размерът е под минималния определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо молбата като основателна следва да се уважи изцяло.

Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА молбата на жалбоподателката С. В. И., подадена чрез адв. Ив. Е. с искане за изменение на решение, постановено по АНД №8449/2022 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с което е отказано присъждане на сторените разноски.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление: гр.**************, с ЕИК/БУЛСТАТ ********** за разноски по делото пред въззивен съд, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста лева) лв., които следва да заплати на жалбоподателката С. В. И., с ЕГН 3

**********, с адрес: ****************.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4