Решение № 2099 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. С. при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. С. Гражданско дело №

20241110141782 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Ц. Г. срещу „***“ ЕООД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата, както следва: сумата от 2078,88 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 27.05.2024 г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 31,76 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 10.07.2024 г.; сумата от 3850,08 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1225,03 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „счетоводител, оперативен“. Поддържа, че процесното трудово правоотношение е било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 27.05.2024 г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество не й е изплатило дължимите суми за трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 27.05.2024 г., поради което е изпаднало в забава. Посочва също така, че ответникът й дължи и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 221, ал. 1 КТ, и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***“ ЕООД, с който не оспорва предявените искове „като се изключат някои неточности в аритметичния сбор“.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /от работника без предизвестие/, както и размера на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, и чл. 224, ал. 1 КТ, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на претендираните вземания за трудови възнаграждения и обезщетения.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „счетоводител, оперативен“, което е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 27.05.2024 г. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – Трудов Договор № ***/*** г., длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител, оперативен“, копие от трудова книжка, серия № ***, справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № ***/*** г., заявление от Ю. Ц. Г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, заповед № ***/*** г. за прекратяване на трудовото правоотношение, и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № ***/*** г.

На 04.12.2024 г. е депозирана молба от ответникът „***“ ЕООД, с която заявява, че не оспорва по основание и размер предявените от Ю. Ц. Г. искове по Кодекса на труда и по чл.

86 ЗЗД.

С протоколно определение от 04.02.2025 г. съдът е отделил на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи, включени във фактическите състави на съдебно предявените вземания.

Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез плащания, поради което предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал.

1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата. Същата претендира и доказва такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й бъдат присъдени.

2

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 287,43 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.

„***“ № ***, ет. ***, офис ***, да заплати на Ю. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл.

224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 2078,88 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 27.05.2024 г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 31,76 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 10.07.2024 г.; сумата от 3850,08 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1225,03 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.

„***“ № ***, ет. ***, офис ***, да заплати на Ю. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 287,43 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3