Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 13.05.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 871/2025
Вид
Решение № 456
Подписан
13.05.2025
Състав
МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 347, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Перник, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. КР. МАРИНОВА-СТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от М. КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20251720100871 по описа за 2025 година

Производството по делото e образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД срещу М. К. Т., с която се иска да бъде признато за установено, че дължи сумата от 2045,56 лева – продажна цена на мобилен апарат по договор за продажба на изплащане от 02.04.2018 г. за периода от 23.04.2018 г. до 22.11.2018 г. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД и М. К. Т. е сключен договор за продажба на изплащане № ******** от 02.04.2018 г. за устройство ******************** 23м за обща цена от 2231,52 лв., платима на 24 месечни вноски (от които първата се заплаща при подписване на договора и получаване на устройството, а останалата сума се разсрочва на 23 равни месечни вноски, всяка по 92,98 лв.).

Собствеността на устройството е прехвърлена с подписан между страните приемо[1]предавателен протокол към договора от 02.04.2018 г.. Сочи се, че по така посочения договор ответникът не е заплатил в срок 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, начислени във фактури от 30.05.2018 г., 26.06.2018 г., 26.07.2018 г., 27.08.2018 г., 26.09.2018 г. и 26.10.2018 г.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с която оспорва исковите претенции. Излагат се подробни съображение за това, че е погасено правото на принудително изпълнение на вземанията, доколкото от падежа на задълженията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.24 г. са изминали 5 години. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на 1 страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„А1 България“ ЕАД депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М. К. Т., касаещо вземанията, които е предмет на настоящата искова претенция. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№ 06956 по описа за 2024 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. В тази връзка са дадени указания на заявителя да предяви в едномесечен срок искове за установяване на вземанията си. В изпълнение на тези указания е предявена, в указания срок, настоящата искова претенция.

По делото е представен договор за продажба на изплащане № ******** от 02.04.2018 г., сключен между М. К. Т. и „Мобилтел“ ЕАД (към настоящия момент с наименование „А 1 България“ ЕАД), както и приложение № 1 (приемо - предавателен протокол) към договора.

Не се оспорва авторството на подписа на ответника върху посочените документи.

По силата на този договор ответницата придобила правото на собственост върху мобилен апарат марка ******************** 23м, като поела задължението разсрочено да заплати продажната цена и възнаградителната лихва. В договора е посочено, че общото задължение е 2231,52 лева, включващо главница и лихва. Уговорено е ответницата да заплати първоначална вноска 92,98 лева, а впоследствие 23 месечни вноски, всяка една от тях също в размер на 92,98 лева. Следва да се поясни, че в т. 4 от договора, а и от погасителния план става ясно, че възнаградителна лихва е включена само в 23 месечни вноски, но не и в първоначалната вноска, поради което последната погасява единствено вземането за главница (продажна цена). В т. 6 от договора е посочено, че първоначалната вноска се заплаща при предаване на вещта.

От приемо – предавателния протокол се установява, че ответницата получила мобилното устройство.

Съгласно т.12.3 от договора същият се прекратява при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В този случай всички дължимите суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

На 26.11.2018 г. ищцовото дружество е издало фактура № 383110895 със срок за плащане 11.12.2018 г., в която са включени погасителните вноски до края на срока на Договора.

По делото са представени още препис от фактури, издадени от ищцовото дружество.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

По делото се доказа наличето на сключен договоро за продажба, по силата на който 2 ответата страна е получила мобилен апарат марка ******************** 23м, като е поела задължение разсрочено да заплати продажната цена в размер на 2231,52 лв. Крайният срок на изплащане на продажната цена - 23 месеца след сключване на договора, е 02.03.2020 г.

Следователно, ищецът има вземане за цената, уговорена на отделни вноски, срещу ответника по процесния договор.

Ищецът твърди настъпила на 26.11.2018 г. предсрочна изискуемост на вноските, но такава не се установи, доколкото няма изрично заявено от ищеца и достигнало до знанието на ответника изявление, че трансформира вземането си в предсрочно изискуемо, че прекратява договора от определена дата занапред или че го разваля на някое от основанията, предвидени в закона. По аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което клуаза в договора, предвиждаща, че при неплащане на определен брой вноски договорът става автоматично предсрочно изискуем, е нищожна, следва да се приеме, че уговорката в този смисъл в раздел IV от договорите за продажба на изплащане няма правно действие.

Видно от договора и съдържащия се в него погасителен план, до приключване на съдебното дирене по настоящето дело, е настъпил падежът и на последната вноска.

Ответницата не противопостави възражения, че е платила процесната сума, а противопостави възражение, че не дължи исковата сума поради погасяване на вземането на ищеца по давност.

Правоотношението между страните черпи материално правна опора в договор за покупко-продажба на изплащане. В конкретния случай не се касае за периодични плащания, а за разсрочено плащане на цената на предоставената стока. Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно/ плащане на цена, връщане на заем/, респективно при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД.

Съдържанието на понятието " периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са разяснени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г на ОСГТК на ВКС. Според постановките тълкувателното решение "периодично" е това плащане, което не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок като неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Множеството престации имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично като размерът на задължението за плащане няма отношение към характеристиката му като периодично.

Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват отделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. В този ред на мисли и съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ приложама и за двата основни вида 3 договора за лизинг – оперативен и финансов, лизингополучателят има задължения на наемател по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД. Налице е изрично препращане към основното задължение на наемателя за заплащане на наемна цена – чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, както и към други законови разпоредби в ЗЗД, регламентиращи наема на вещи с изключение на тези чието съответно приложение е изрично изключено чл. 347, ал. 2 от ТЗ. Независимо от спецификата на договора за финансов лизинг, с който на практика се осъществява инвестиционно кредитира на лизингополучателя, основното задължение на лизингополучателя за плащане на лизингови вноски, така както е и основното задължение на наемателя има характер на периодични плащания. Ето защо ВКС в свое решение № 65 от 23.05.2017 г по т. д. № 904/2016 г на второ гражданско отделение, приема, че при договорите за лизинг е приложима специалната тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД.

Настоящият случай не е такъв. Обратното- при уговорка за разсрочване на части на едно по правил еднократно задължение/ какъвто е процесния договор/, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт са по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно.

Съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г. по т. д. № 3823 г на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл неоснователни са възраженията на ищеца, че давността за всички вноски започва да тече от настъпване падежа на последната. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК е подадено 16.12.2024 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.

Погасени по давност са искови претенции за периода от 23.04.18 г. до м.12.2019 г., като правото на принудително изпълнение не е погасено за вноските дължими за периода м.

01.2020 г. до м. 3. 2020 г. в общ размер на 278, 94 лева, до който размер предявеният иск следва да се уважи, като за разликата над тази сумата до предявения размер от 2045,56 лева претенцията като неоснователна следва да се отхвърли. Съдът определя размерите съборазно правилото на чл. 162 ГПК. Ищецът сочи падеж на вземанията – второ число на съответния месец. Посочва се, че сумите стават изискуеми след издаване на фактура, но доколкото за периодите след последната издадена на 26.11.2018 г., не са издавани, меродаване момент за дължимостта на съответната вноска остава второ число на месеца.

4

Съдът съобразява приетото в ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, според което разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнениеи в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като счита, че същото намира приложение и спрямо настоящия казус. В този смисъл признаване дължимостта на вземания за период, следващ заявения не състявлява произнасяне, надхвърлящо заявеното.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото производство, съответни на уважената част на исковите претенции.