Протокол № 1689 от 01.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1689 гр. Варна, 01.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.й Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Н.й Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100125 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:36 часа се явиха:

Ищецът Х. Н. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. Т. Н.а и адв.

И. Д., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ищецът Г. С. Д. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Т. Н.а, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призовани, представлява се от юрисконсулт Г. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Н.А: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

1

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба.

Оспорвам доводите визирани в отговора на исковата молба.

По отношение на т. 1 в отговора на исковата молба, относно факта, че не може да се придобиват идеални части по отношение чл. 200 от ЗУТ, където ответната страна подробно е изяснила този въпрос, твърдя, че става въпрос за прилежащи чисти, а не за реални обособени части.

По отношение на т. 2 от отговора също оспорвам факта, че не са налице доказателства относно извършената реституция или по-точно, че процесната сума не е платена. Видно от последната депозирана от нас молба, ТПК „Герчо“ ни представиха и опис на помещенията, от който е видно, че за съответното помещение, възстановено по реституция, са платени 2000 лв. и е отписано от активите на ТПК „Герчо“.

АДВ. Н.А: Поддържам исковата молба.

Оспорвам отговора на исковата молба

Присъединявам се към становището на колегата. Заявявам същото и за доверителката ми Г. Д..

ЮРИСК. П.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам депозирания отговор на исковата молба.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. Н.А: Направих опити, но не постигнах резултат.

ЮРИСК. П.: Не можем да постигнем споразумение.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 2451/29.06.2022г. по делото, както следва:

Предмет на делото са искове на Х. Н. Д., ЕГН********** и на Г. С. Д., ЕГН**********, двамата с посочени адреси по делото гр. Варна, ул. „***“ №*, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, ч е ответникът не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор №***, с площ 40 кв.м., (магазин), по КК и КР на Варна, одобрени със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес в гр. Варна, ул. „***“, №*, с граници на магазина обекти: на същия етаж

№***; под обекта

2

№***; над обекта №***, като магазинът е разположен в ПИ №*** по същите КК и КР, ведно с 33 кв.м. ид.ч. от земята, цялата с площ от 263 кв.м. и представляваща ПИ №*** по КК и КР, при граници на терена: ПИ № ***,

№ ***,№ ***, №10135.1507, относно който има съставен АОС №10364 от 17.12.2019г. в полза на ответника по делото.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищците твърдят, че са собственици на магазин с №*** и с площ 40 кв.м. по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „***“, №*, по наследяване и успешно завършена реституция по ЗВСНМРСА след приключителен протокол от 29.01.1992г., евентуално по давност в периода от 29.01.1992г. до 2002г. и до исковата молба, с присъединяване на владението на праводателите им, при следните фактически твърдения:

Първоначално процесният имот бил придобит от М. Н.а Д. по силата на нотариален акт за покупко-продажба- том 2, №155, дело №351/1933г. от 31.03.1933г. на нотариус-С. К., като тогава той е съставлявал двуетажна масивна къща с три дюкяна в гр.Варна, квартал №5, парцел №VI на ул. „***“ №* с общо дворно място от 261.20 кв.м. След това на 07.06.1948г. с Решение на варненска комисия по чл.11 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, първи район, е било отчуждено в полза на Държавата само едното крило с два дюкяна на партера, както и един апартамент от жилище на първи етаж над дюкяните, за което е бил съставен АДС №396/20.12.1949г. с описание на лявото крило и двата дюкяна, като административния адрес е вече ул. „***“ №*. В това същото решение е било описано изрично, че не се отчуждава от къщата във Варна, на ул. „***“ №*, само едното крило от един дюкян на партера, както и един апартамент от едно жилище на първия етаж над дюкяна с описани граници, в това число и останалите ид. части от дворното място. Твърди се от ищците, че неотчуждените през 1948-1949г. части в полза на Държавата са идентичните с процесния магазин с площ 40кв. м. и актуален №***.

Поддържа се на следващо място, че на 20.03.1959г. М. Д. е починала, като по силата на завещание, съставено на 13.03.1941г., е оставила като наследници двете си сестри – П. Г. З. и Е. Г. Д.. На 12.08.1971г. П. З., с решение на ВРС, осиновила Х. Н. Д., който е с рождени родители: майка Г. С.

М. и баща Н. Х.в Д.. Така по наследяване и на завещание Х. Н. Д. станал наследник на П. Г. З., починала на 01.03.1986г., а Г. С. Д. - наследник на Н.

Х.в Д. /съпруг/, починал на 11.07.1999г., той - син на Е. Г. Д., починала на 27.04.1974г. В резултат на сочената верига от правоприемства се твърди, че двамата ищци по делото (майка и син) са реални и единствени актуални наследници на началния собственик М. Д..

Твърди се на следващо място, че на 28.06.1975г. тогавашните титуляри на собствеността П. Г. З. и Н. Х.в Д. (като наследник на Е. Д.), са продали на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – клон „Герчо“ – гр.Варна, процесният магазин на ул. „***“ №* със застроена площ от 40 кв.м., ведно с 33 кв.м. ид. ч. от дворно място, цялото 261 кв.м., за сумата от 2000 лева платени в брой на продавачите, като продажбата е била на основание чл.1 от ПМС №60 от 14.05.1975г. След сделката бил съставен АДС №13064/22.07.1976г., а магазинът бил предоставен за ползване и управление на СД „МПБУ“ – клон „Герчо“ – гр. Варна, като реално се ползвал за нуждите 3 на ТПК „Герчо“ – Варна. Последното било образувано със заповед №708/24.10.1980г. чрез обединение на няколко поделения, като то поело всички активи и пасиви включително на СД „МПБУ“ – клон „Герчо“ – гр.

Варна, сред които и исковият самостоятелен обект.

В изпълнение на възможността по чл.1 от приетия на 19.12.1991г. Закон за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ЗВСНМРСА), бившите собственици или наследниците им да изкупят продадените от тях по реда на ПМС №60/1975г. магазини, веднага след влизане в сила на закона ищецът Х. Н. Д. и Н. Х.в Д. (баща на ищеца и съпруг на ищцата Г. Д.) подали молба и внесли в касата на ТПК „Герчо“ продажната цена от 2000лв. След плащането е им е било предадено и владението върху възстановения имот. А завършването на процедурата било удостоверено от издаден от ТПК „Герчо“ приключителен протокол от 29.01.1992г. От този момент собствеността върху магазина е била възстановена на осн. чл.1 от ЗВСНМРСА.

От същия момент (29.01.1992г.) ищците, респ. праводателите им са във владение на възстановения им обект, с оглед на което и още на 03.02.1992г. Н.

Д. подал до ОбНС искане за скица и за прокарване на канализация до имота му. Впоследствие имотът бил предоставян от собствениците под наем на трети лица, отделно всички фирми на ищците са били на адрес гр.Варна, ул."***"*. Така през всичките години обектът бил владян трайно, явно и несмутено от ищците или праводателите им, поради което след 2002г. и към предявяване на исковата молба имотът бил евентуално придобит по давност от тях. Конкретно за ищеца Х. Д. владението било лично от 1992г., след смъртта на баща му Н. Д. – с присъединяване владнието му за частта от наследството му; респективно Г. Д. владяла от 29.01.1992г. заедно със съпруга си Н. Д., а след смъртта му през 1999г. – лично и заедно със сина си и ищеца Х. Д..

Въпреки всичко изложено при проверка в СГКК и искане за издаването на скица, ищците установили, че за магазина и частите от земята е бил съставен АОС №10364/17.12.2019г. в полза на Община Варна. По отправеното искане за деактуване на имота и досега няма отговор от Община Варна. Поради това и като оспорват изцяло легитимацията, правното основание на ответника да бъде собственик на процесния имот, както и основанието за издаване на посочения АОС от 2019г., ищците молят за разрешаване на спора за вещно право, като се отрекат правата на ответника върху магазина им.

По същество молят за уважаване на иска и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между страните; не оспорва първоначалната собственост на М. Д. на имота; не спори и по сочените от ищците наследствени правоприемства; по наследствено качество на ищците спрямо началния собственик; не оспорва одържавяването на част от имота през 1948-9г. и продажбата през 1975г. на друга част от него.

Исковете обаче оспорва изцяло. Счита за недоказани предпоставките по чл.1 от ЗВСНМРСА в полза на ищците и наследодателите им, поради липсата на платежен документ за възстановяване на продажната цена. Оспорва изцяло 4 придобивната давност в полза на ищеца, поради недоказаност на владение и на намерение за своене, както и поради негодност на магазина да бъде обект на давностно владение, доклкото е бил общинска собственост; като отделно се позовава и на мораториума, и на чл.59 ЗТСУ.

От своя страна твърди, че процесният магазин е еднолична собственост на Община Варна след трансформиране на държавна собственост в общинска, при следните твърдения: Спорният обект бил одържавен през 1976г. по реда на ПМС №60/1975г., за което бил съставен АДС №13064/22.07.1976г., след което магазинът бил предоставен за управление на СД „МПБУ“ – клон „Герчо“ – гр. Варна. При това положение и позовавайки се на пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и на пар.7, ал.1, т.6 от ЗМСМА, както и на предназначението на терена за обществени или благоустройствени мероприятия по действащ ПУП на Варна към 1999г., ответникът твърди, че през 1999г. имотът е бил трансформиран от частна държавна в частна общинска собственост, която продължава и досега, за което излага правни съображения.

По същество моли за установяване правата на ответника и отхвърляне на исковете, с присъждане и на съдебни разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: съобразно ТР на ВКС следва да „докаже правния си интерес“ чрез доказване на противопоставимите си на ответника права; в този смисъл – свое право на собственост върху процесния имот на заявеното основание за това, с пълния му фактически състав, а именно: законовите предоставки на правото на реституцията по чл.1 от ЗВСНМРСА (от 19.12.1991г.) – че процесният обект е бил собствен на праводатели или наследодатели на ищците към изкупуването му по реда на ПМС №60/1975г.; че обектът към същия момент е имал белезите на магазин, работилница, склад или ателие; факта и условието на изкупуване на обекта от Държавата; спазването на едногодишния срок за отправянето на искането по чл.1 от ЗВСНМРСА, считано от влизане в сила на закона; реалното връщане (плащане) на получената продажна цена; липсата на отрицателните предпоставки по чл.3 от ЗВСНМРСА, каквито в случая не се сочат от страните; евентуално – явното, трайно, несмутено и спокойно владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на процесния имот, от 29.01.1992г. до 2002г. и до исковата молба, лично и/или с присъединяване владението на праводателите, както и годността на имота да бъде обект на придобивна давност. Отделно и на общо основание следва да докаже сочените наследствени правоприемства. И идентичността на процесния магазин с неотчуждените през 1948-1949г. части в полза на Държавата, респективно с изкупените през 1975-6г. част от имота.

Разпечатката съдържа 56 от 175 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c958c3bc-2176-491a-a41b-7ca7d6b9cf26