Решение № 260090 от 24.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260090

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 24. 11. 2020 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 09. 10. 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 368 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е започнало по повод подадена от „З.д.Е.“ АД, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 435/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение в частите, с които „З.д.Е.“ АД, *** е осъдено да заплати следните суми:

- на М.С.С., ЕГН

**********,*** сумата от 35

000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с полица № ***************, за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „Р.“, модел „Т.“, рег. № ******* - Е.Н.А., неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й като пътник в автомобила увреждания в резултат на състояло се на 29.07.2018 г. в с. П., ПТП поради несъобразяване с особеностите на пътния релеф от страна на водача, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. до окончателното плащане.

- на адв. Р.М.,***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 1 896 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията.

- в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС, сумата от 1 491, 20 лв. ДТ и депозит за вещи лица съобразно уважения размер на претенцията.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, поискана е отмяната им и постановяване на друго отхвърлящо иска в пълния размер.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 03.06.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от М.С.С., ЕГН **********,*** искова молба против „З.д.Е.“

АД, ***.

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 29.07.2018 г. в с. П. при управление от страна на Е.Н.А. на лек автомобил „Р.“, модел „Т.“, рег. № ******* настъпило ПТП поради несъобразяване от страна на водача с особеностите на пътния релеф. В този автомобил пътувала ищцата. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ********* от 17.08.2018 г. и било образувано

ДП № ***/29.07.2018 г. по описа на РУ – Ч..

В резултат на инцидента С. получила травматични увреждания и била приета в Ортопедо-травматологичното отделение на МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ в гр. С.. Била и поставена диагноза „фрактура хумери декстра“ и било взето решение за провеждане на оперативно лечение.

Пострадалата била изписана от лечебното заведение на 07.08.2018 г. Твърди, че за проведеното лечение заплатила общо сумата от 1 141,46 лв. От тях с 980 лв. доплатила за заключваща плака за медиална фрактура на хумерус, улна и радиус – права, нисък контакт с комплект ф 3,5мм. заключващи винтове.

Направила и разходи за медикавенти от 37,16 лв. и 124,30 лв.

Споменава се, че ПТП-то причинило на ищцата внезапно увреждане на здравето, множество болки и страдания, свързани с невъзможността да движи свободно ръката си и нуждата някой да е ангажиран ежедневно в полагането на грижи за нея, по-големи от обичайните, тъй като не може сама да се храни и облича. С. ограничила социалните си контакти заради дискомфорта от болката в увредената ръка и срам от оперативните белези. В емоционален план след изживения стрес ищцата станала раздразнителна, често сменяла настроенията си, изпитвала страх от МПС и чувство на безпокойство, особено когато е сама, не можела да спи спокойно, защото сънува кошмари, свързани с инцидента.

Това се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от нея вреди.

В тази връзка е посочено, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лекия автомобил „Р. Т.“ с рег. № ******* имало валидно сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ с ответното дружество, обективирана в полица № ***************. По тази причина е напавен извод, че са налице предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорсостта на застрахователя.

На 20.09.2018 г. ищцата отправила до него молба-претенция вх. № 16735 да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. В срок отговор по претенцията не бил даден, което обуславяло интереса на С. да претендира обезщетението по исков ред.

Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й изплати сумата от 60 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от ПТП и 1 141,46 лв. имуществени вреди ведно със законната лихва за забава върху първата главница от датата на произшествието до окончателното плащане, а върху втората от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност на иска.

Излага и подробни съображения за това като в тях не е оспорено наличието на твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение.

Споменава се обаче, че механизмът на настъпване на ПТП-то е различен от този посочен в ИМ. В тази връзка се сочи, че от представените с ИМ писмени доказателства не следвало извод, че ПТП-то е настъпило по твърдения от ищцата начин, а и не можело да се достигне до категоричен извод относно причините за настъпване на катастрофата, свързаните с това обстоятелства и поведението на участниците непосредствено преди, по време на и след настъпване на застрахователното събитие. Твърди се също така липсата на причинна връзка между процесното ПТП и претендираните имуществени и неимуществени вреди.

Прави се и възражение за съпричиняване с оглед на това, че ищцата е пътувала в нарушение на императивните норми на ЗДП - без поставен обезопасителен колан и така е създала предпоставки за настъпване на травматичните увреждания. Приносът и в тази връзка е определен на 90%.

Изложени са също така доводи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря по размер на характера, вида и интензитета на търпените болки и страдания, на трайната съдебна практика по аналогични казуси, а и на социално-икономическата конюнктура в страната.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е казано, че ищцата не е съдействала на застрахователя с представяне на всички документи, изискани за преценка основателността и размера на застрахователната й претенция, поради което той не следва да отговаря за забава. Изразено е и мнение, че дори лихва да се дължи същата следвало да се начисли съгласно нормата на чл. 497 от КЗ.

В ДИМ ищцата е изложила доводи по направените в отговора защитни възражения. Така тя сочи, че за изясняване на обстоятелствата около настъпването на злополуката е образувано досъдебно производство, по което се провежда разследване и по тази причина не са описани детайлно неправомерните действия на застрахования при ответното дружество водач. Споменто е и че възраженията за липса на причинна връзка и наличие на съпричиняване са неоснователни.Твърди се, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан.

По отношение на претенцията за законна лихва е казно, че такава евентуално следва да се присъди от датата на депозиране на уведомлението до застрахователя за настъпилото произшествие, т.е. 20.09.2018 г.

В отговора на ДИМ е споменато, че се поддържат направите първоначални възражения.

Така след събиране на поисканите и относими по спора доказателства се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.

Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. В тази връзка е посочено, че травма на дясна раменна кост е довела до силно изразени болеви усещания поради продължителността на лечението, оперативната намеса с поставяне на чужд елемент /заключваща плака/, затрудненото обслужване по време на лечебния процес поради обездвижването на по - активната дясна ръка и настъпилото в хода на процеса усложнение в резултат на недоброто зарастване на костта и необходимостта от нова операция с поставяне на нова плака. Това съпоставено с факта, че до това състояние се е достигнало и с оглед възрастта на пострадалата и обичайната за нея остеопороза са дали основание на съда да приеме, че общият размер на обезщетението следва да е 35 000 лв. Лихвата е присъдена от 12.10.208 г./датата, на която са изтекли определените със закон 15 работни дни от датата на подаван на молбата до застрахователя на 20.09.2018 г.

Исковата претенция за присъждане на имуществени вреди е отхвърлена като неоснователна, защото разходите, за които се претендира обезщетение не са извършени от ищцата.

Недоволен от решението в осъдителната му част е останал ответникът и е подал жалбата до ПАС.

В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението базирани на твърдения за неправилната интерпретация на доказателствения материал касателно изводите за липса на съпричиняване и на такива за неправилно определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбите чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка е посочено, че съдът при определянето му не е отчел, че основна причина за увреждането е благоприятстващия за настъпване на вредите фактор-възрастта на пострадалата и наличието на остеопороза Посочено е и че обезщетението за неимуществени вреди не следва да създава условия за неоснователно обогатяване на страната.

Оспорен е също момента, от който е присъдена законна лихва, като е посочено, че началният такъв следва да е 20.12.2018 г., когато е постановено отказа за присъждане на обезщетение.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.

Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Разпечатката съдържа 55 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c95865a7-070d-444f-b7f2-c5630fd470f6