Решение № 255 от 08.07.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Гоце Делчев, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20241220101169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е започнало по искава молба от И. Г. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: град Г. Д., ул. „Х. А.“ №****, община Г.Д., област Благоевград, срещу К. А. Ч., ЕГН **********, К. Б. П., ЕГН ********** и И.

Б. Ч., ЕГН **********, Тримата с постоянен адрес: село С., община Хаджидимово, област Благоевград. По предявен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата от*** (.......) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от неоснователно образувано изпълнително дело. Сумата включва: *** лева държавна такса (ДТ) за образуване на гражданско дело, внесени по сметката на Окръжен съд - Благоевград; ** лева ДТ за изготвяне на копие от изпълнително дело № **/2019 година по описа на СИС при Районен съд - Гоце Делчев; *** лева изплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Марияна Шагова за правна защита и съдействие във връзка с обжалване на разпореждане на ДСИ при Районен съд - Гоце Делчев за отказ да бъде прекратено изпълнителното дело. Искът е предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на сторените съдебни и 1 деловодни разноски по настоящото производство.

Ищецът И. Г. И. твърди, че тримата ответници са били взискатели по изпълнително дело (ИД) № **/2019 година по описа на Съдия-изпълнителната служба (СИС) при Районен съд - Гоце Делчев. Това дело е образувано от ответниците срещу ищеца за събиране на присъдени им суми, представляващи съдебни и деловодни разноски, съгласно приложен изпълнителен лист.

Ищецът заявява, че е изплатил дължимите суми на взискателите на 15.01.2019 г. и 22.01.2019 г., т.е. преди образуването на изпълнителното дело на 22.02.2019 г. (и дори преди издаването на изпълнителния лист). Въпреки извършеното плащане, ответниците са образували изпълнително дело срещу него. В резултат на това, ищецът е поискал от Държавния съдебен изпълнител (ДСИ) прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Искането му е било отказано с разпореждане, което той е обжалвал пред Окръжен съд - Благоевград. С Решение № ****/09.09.2019 година, постановено по гражданско дело № *****/2019 година по описа на Окръжен съд - Благоевград, съдът е отменил разпореждането на ДСИ при Районен съд - Гоце Делчев, с което същият отказва да прекрати изпълнително дело № ****/2019 година. Със същото решение Окръжен съд - Благоевград е задължил ДСИ да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въз основа на това решение, на 04.10.2019 г. ДСИ е прекратил производството по изпълнителното дело.Ищецът твърди, че е сторил разноски в общ размер на **** лева за защита на правата си по това дело във връзка с обжалването на разпореждането за отказ на ДСИ за прекратяване на производството пред Окръжен съд - Благоевград. Тези разноски включват: **** лева ДТ за образуване на делото, внесени по сметката на Окръжен съд - Благоевград; **** лева ДТ за изготвяне на копие от самото изпълнително дело; и ***** лева изплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Марияна Шагова за оказаната му правна защита и съдействие. Тези суми не са му били присъдени и възмездени от ответниците.

Ищецът счита, че съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Поддържа, че ответниците са образували противоправно изпълнително дело срещу него, въпреки че дължимите суми са били платени преди това. Вследствие на това противоправно действие, той е претърпял имуществени вреди в размер на 2

******лева, които не са му били възмездени до момента на образуване на настоящото дело. Ищецът твърди, че на 24.10.2024 г. ответникът И. Б. Ч. е превел по сметката му претендираната главница в размер на ******* лева.

Счита, че това плащане е извършено след фактическо узнаване от страна на ответниците за образуваното дело и с цел избягване на негативни последици.

Ищецът поддържа, че ответниците са в забава от деня на причиняване на вредите – 08.07.2019 г., и дължат законна лихва върху дължимата главница.

Ответниците са подали отговор на исковата молба, в който изразяват следното становище.Считат, че искът е допустим. Не оспорват обстоятелствата, на които се основава искът и от които произтичат претендираните в исковата молба претенции, като заявяват, че изложеното в исковата молба отговаря на действителното фактическо положение между страните по спора. Признават направените от ищеца разноски в размер на ****лева. Въпреки признанието на иска, ответниците поддържат, че претендираната сума вече е изплатена и получена от ищеца. Прилагат преводно нареждане от 24.10.2024 г., от което е видно, че са изплатили цялата дължима сума на ищеца преди да са получили исковата молба, с която ищецът е предявил претенции спрямо тях (получена на 28.10.2024 г.). Предвид това, ответниците считат, че претенцията на ищеца е удовлетворена изцяло и се явява неоснователна. Поддържат, че с поведението си не са станали пречка за получаване на сумата от страна на ищеца и то за такава минимална сума. С оглед направеното признание на иска и изцяло изплатените суми към ищеца, молят да не бъдат възлагани разноски по делото на тяхна сметка, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Оспорват претенцията за адвокатско възнаграждение като неоснователна и правят възражение за прекомерност. В случай, че съдът не уважи искането им за неприсъждане на разноски, молят съдът да им присъди разноски, след преценка на условията на чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК.

От съвкупната преценка на събраните доказателства и предвид становищата на страните, съдът приема за установено следното:

На 22.02.2019 г. ответниците са образували изпълнително дело № ****/2019 г. по описа на СИС при Районен съд - Гоце Делчев срещу ищеца за събиране на присъдени им съдебни и деловодни разноски. Въпреки образуването на изпълнителното дело, ищецът е доказал, че е изплатил дължимите суми на 3 ответниците още на 15.01.2019 г. и 22.01.2019 г., т.е. преди образуването на изпълнителното производство. Искането на ищеца за прекратяване на изпълнителното дело е било отказано от ДСИ. Този отказ е отменен от Окръжен съд - Благоевград с Решение № ****/09.09.2019 г. по гр. д. № *****/2019 г., като съдът е задължил ДСИ да прекрати делото. Впоследствие, на 04.10.2019 г., ДСИ е прекратил производството по изпълнителното дело.

Вследствие на неоснователното образуване на изпълнителното дело и необходимостта от обжалване на отказа на ДСИ, ищецът е направил разноски в общ размер на ****лева. Тези разноски включват: *** лева ДТ за образуване на гражданско дело пред Окръжен съд - Благоевград, ** лева ДТ за изготвяне на копие от изпълнително дело, и *** лева изплатено адвокатско възнаграждение. Тези суми са пряка и непосредствена последица от противоправното действие на ответниците да образуват изпълнително дело за вече платени суми. На 24.10.2024 г., т.е. преди да са получили официално исковата молба по настоящото дело (получена на 28.10.2024 г.), ответникът И.

Б. Ч. е превел на ищеца сумата от ***** лева. Това плащане е извършено по претендираната главница по настоящото дело.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, който гласи:

„Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.“ За ангажиране на деликтна отговорност по този член е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: Деяние (действие или бездействие); Противоправност на деянието; Вреда; Причинно-следствена връзка между деянието и вредата; Вина на дееца. В настоящия случай, всички тези предпоставки са налице. Деяние: Действието на ответниците е образуването на изпълнително дело срещу ищеца. Противоправност:

Деянието е противоправно, тъй като изпълнителното дело е образувано за вече платени суми. Това е установено безспорно с влязлото в сила Решение № ******/09.09.2019 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменен отказът на ДСИ да прекрати делото и е разпоредено прекратяването му. Вреда: В резултат на това противоправно действие, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на **** лева, представляващи ДТ и адвокатско възнаграждение, необходими за защита на правата му и прекратяване на неоснователното изпълнително производство. Причинно-следствена връзка:

Направените от ищеца разноски са пряка и непосредствена последица от противоправното образуване на изпълнителното дело от ответниците. Ако 4 изпълнителното дело не беше образувано или беше прекратено своевременно, ищецът нямаше да има нужда да прави тези разходи. Вина: Вината на ответниците се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тъй като те не са оборили тази презумпция. Образувайки изпълнително дело за вече платени суми, те са действали недобросъвестно или небрежно.Следователно, искът за главницата в размер на 235 лева е основателен и доказан. Въпреки че искът за главницата от***** лева е основателен, съдът констатира, че тази сума е платена на ищеца на 24.10.2024 г. от ответника И. Б. Ч.. Това плащане е извършено преди официалното връчване на исковата молба на ответниците (28.10.2024 г.), но след образуването на настоящото гражданско дело (05.09.2024 г.). С оглед извършеното плащане, претенцията за главница от *****лева е погасена по силата на плащане, извършено в хода на процеса.

Поради това, съдът следва да отхвърли иска за главница като неоснователен.

Ищецът претендира законна лихва върху главницата от деня на увреждането до окончателното изплащане. Увреждането е настъпило на 08.07.2019 г.

(датата на Решение № ****/09.09.2019 г., което е сложило край на противоправното поведение, а именно обжалването на отказа на ДСИ за прекратяване на делото), тъй като от тази дата ищецът е претърпял вредите си в пълен обем. Ответниците изпадат в забава от датата на увреждането без покана, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки че главницата е платена, законната лихва за периода от датата на увреждането (08.07.2019 г.) до датата на плащането на главницата (24.10.2024 г.) остава дължима, тъй като е част от обезщетението за вреди. Поради това, искът за законна лихва за посочения период е основателен и доказан. Съдът следва да изчисли размера на законната лихва за периода 08.07.2019 г. до 24.10.2024 г. върху сумата от ***лева.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските по делото се възлагат на ответника, съразмерно на уважената част от иска. Въпреки че главният иск е отхвърлен поради плащане, извършено в хода на процеса, следва да се прецени дали плащането е извършено по начин, който лишава ищеца от право на разноски.

Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако ответникът е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на него. В конкретния случай, ответниците безспорно са дали повод за завеждане на делото, тъй като не са възстановили на ищеца причинените му вреди (*****лв.) доброволно преди образуването на настоящото гражданско дело. Макар да са признали иска в 5 отговора на исковата молба и да са извършили плащане, това е станало след образуването на делото. Плащането е извършено на 24.10.2024 г., което е след датата на образуване на делото (05.09.2024 г.). Макар да е преди официалното връчване на исковата молба, фактът, че делото вече е било образувано, показва, че ищецът е бил принуден да търси защита по съдебен ред.

Узнаването на образуваното дело от ответниците, дори и неофициално, е довело до плащането, което доказва, че без намесата на съда, ищецът е нямало да получи дължимото. Поради това, съдът счита, че ответниците дължат разноските по настоящото дело. Претендираните от ищеца разноски са в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира тази сума за разумна и съответстваща на извършената правна помощ по дело с несъществен материален интерес, предвид характера на правния спор, въпреки възражението за прекомерност от страна на ответниците. Няма основание за прилагане на чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като не е налице прекомерност. Възражението на ответниците за присъждане на разноски в тяхна полза е неоснователно, тъй като те са дали повод за завеждане на делото.