Решение № 703 от 12.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201216 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „***“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 861642-F694569/11.11.2025г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Въззивното дружество счита наказателното постановление за издадено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Привежда доводи, че НП е издадено при неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, както и че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствие на представител на нарушителя. Намира, че административнонаказателното производство е било спряно неправилно, тъй като не е проведено надлежно щателно издирване на дружеството, а неговият управител е могло да бъде открит без затруднения.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност- да намали размера на наложената санкция. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмена молба чрез процесуален представител, съдържаща аргументи в подкрепа на жалбата.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за 1 неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че нарушението е безспорно установено, както и че са спазени нормативните изисквания при издаването на акта и наказателното постановление. Намира, че НП е издадено в рамките на визирания в чл.34 от ЗАНН 6-месечен срок. Изтъква, че актосъставителят е провел щателно издирване на нарушителя, като е отразил действията си в съответни протоколи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 03.09.2021г. въззивното дружество било регистрирано по ЗДДС, по негова инициатива. През периода 01.12.14.12.2022г. същото не подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2022г. до 30.11.2022г. Такава била подадена на 26.01.2023г.

Впоследствие от служители на ТД на НАП-Варна била извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП за спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството, при която изложените обстоятелства били установени.

Доколкото справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. ноември 2022г. не била подадена в законоустановения срок, а именно- до 14.12.2022г., на 31.01.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че не е подало справка-декларация за този данъчен период в законоустановения срок.

Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, с позоваване на чл.40, ал.2 от ЗАНН, след което административнонаказателното производство било спряно на 05.04.2023г., на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.

По-късно, на 29.10.2025г. актът бил предявен на представител на дружеството и бил подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 11.11.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД -гр.Варна била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за неизпълнение на административно задължение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Е. К. К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната 2 достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най-голямо значение са разпечатките от информационна система на НАП, съдържащи данни за регистрация на дружеството по ЗДДС /л.11 от АНП/ и за подадени декларации /л.12 от АНП/.

Съобразени в съвкупност, събраните гласни и писмени доказателствени средства позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС (в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението), задължава регистрираните по този закон лица да подават справка- декларация за всеки данъчен период, въз основа на отчетните регистри по чл.124 от с.з., като ал.5 от същата норма определя срока за това- до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Аналогично задължение е предвидено и в действащата нормативна уредба, при което не са налице условията за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

През периода 01.11.-30.11.2022г. въззивното дружество е било данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, надлежно регистрирано по посочения закон (видно от Справка за регистрации по ЗДДС-л11 от АНП ) и следователно е било длъжно да подаде справка-декларация по ЗДДС за този данъчен период в установения за това срок. Крайният срок за подаване на справки – декларации по ЗДДС за задължените лица е 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. През м.декември 2022г. 14 -то число на месеца е било присъствен ден и срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл на тази дата.

От приложената справка от информационната система на ТД на НАП – гр. Варна за депозирани справки – декларации по ЗДДС от страна на дружеството-жалбоподател се установява, че санкционираното лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за посочения данъчен период до 14.12.2022г., а е подало такава след изтичането на законоустановения срок- на 26.01.2023г. По този начин дружеството действително е осъществило състава на нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, наличието на което правилно е констатирано в процесното наказателно постановление.

3

Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.179, пр.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал.

1, или не я подаде в предвидените срокове, какъвто е и разглежданият случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Закъснението не е незначително, а напротив-административното задължение е изпълнено повече от месец след изтичането на срока за това. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена, поради което, за да бъде квалифицирано то като маловажно, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не се установяват.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът констатира, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № З-ЦУ-30-875/03.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът констатира, че лицето не е било поканено 4 по надлежния за това ред да изпрати представител за съставяне на АУАН.

Поканата е изпратена чрез Български пощи, но е върната като непотърсена. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се приема, че подобно обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и невъзможността да бъде намерен. Приема се, че непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес. В тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г., Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527 от 22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г.

Съдът споделя изложеното становище, като счита, че непотърсването на пратката от лицето не представлява невъзможност нарушителят да бъде намерен и не удовлетворява изискванията на закона. Липсват доказателства инспекторите по приходите да са направили опит да осъществят връзка на регистрирания в Търговския регистър адрес на електронна поща, да съберат информация за евентуална промяна на седалището на дружеството или да са положили други усилия за издирването на негов представител. Следователно не би могло да се счете, че е била налице невъзможност дружеството да бъде намерено.

При така установеното следва да се приеме, че санкционираното лице не е било поканено за съставянето на процесния АУАН и следователно не са били налице предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, приложението на който е довело до съществено накърняване на процесуалните права на нарушителя. Ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото н а санкционираното лице да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че покъсно актът е бил надлежно връчен на дружеството. Личното присъствие на нарушителя е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН и позволява на лицето да се увери, че същият действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се сочи за негов издател и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. В практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това, като незаконосъобразността на акта обуславя и отмяната на издаденото въз основа него наказателно постановление.

5

Следва да се споделят и изложените в жалбата доводи за отсъствие на условията по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба производството се спира, когато нарушителят не може да бъде открит след щателно издирване. Както беше посочено по-горе, в случая не може да се приеме, че са били изчерпани възможностите за осъществяване на контакт с представител на дружеството, с оглед връчване на съставения АУАН и следователно трикратното посещение на адреса на седалището на ЮЛ не могат да се счетат за щателно издирване. В практиката си ВАдмС изтъква, че за да е налице такова следва да са ангажирани и други ресурси за откриване на представител на нарушителя, включително и чрез други органи /общински, на МВР/, по-продължителен период от време, през който да се посещава адресът, по различно време на деня, използване на телефон, електронен адрес и др. В този смисъл е напр. Решение №6797/28.05.2026г., постановено по КАНД №1043/2026г., в което се приема, че спиране е допустимо само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за целта усилия, същият не е намерен. В разглеждания случай не може да се приеме, че са били положени необходимите усилия за връчване на акта, а предприетите действия не са достатъчни, за да се счете, че е осъществено „щателно издирване“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. По този начин е допуснато нарушение на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като поради липса на нормативно установените условия за спиране на производството, изтичането на предвидените в цитираната норма срокове не е било преустановено. Нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В разглеждания случай актът е съставен на 31.01.2023г., а наказателното постановление е издадено на 11.11.2025г.- много след изтичането на посочения 6-месечен срок, а това обуславя на самостоятелно основание отмяната на обжалваното НП.