Решение № 10420 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10420 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №

20251110127621 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и възражения за прихващане по чл. 103 ЗЗД.

Ищецът А. Х. Н. твърди в подадената на 14.05.2025 г. искова молба и в молба уточнение от 11.06.2025 г., че е сключил с ответницата Р. С. К. и с наследодателя на ответниците Г. В. К. и Д. В. К. – В. Г.ев К. – договор за продажба на недвижим имот № **** г., по силата на който ищецът броил сумата от 700 лв. продажна цена, а продавачите предали владението на имот с № ******. С решение № 223580 от 24.09.2019 г. по гр.д. № 63988/2016 г., СРС, 118-ти с-в, влязло в сила на 07.03.2023 г., договорът бил прогласен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Продавачите по договора обаче не върнали на ищеца като купувач сумата от 700 лв., въпреки че получили обратно владението върху имотите по нот.акт. Ето защо и съобразно квотите в наследяването ищецът моли съда да осъди ответницата Р. С. К. да заплати сумата от 466,66 лв. (238,30 евро), а ответниците Г. В. К. и Д.

В. К. по 116,67 лв. (59,65 евро), ведно със законната лихва от 14.05.2026 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Г. В. К. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сумата от 700 лв. не е платена. Твърди и че не бил канен да възстанови сумата на ищеца. Твърди, че квотата му в задължението е 38,89 лв., до който размер признава иска. Твърди, че квотата на покойния му баща е 1/6 част от сумата, а на майка му 5/6 ид.ч. Сочи, че по изп.д. № ******** г. на ЧСИ Орлин Мендов ищецът дължал на ответника 250 лв. разноски, с което вземане ответникът прави възражение за прихващане на пасивното вземане – ищцовата претенция и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до датата на отговора на исковата молба 27.08.2025 г. Твърди, че не е дал повод за спора. Претендира разноски.

Ответниците Р. С. К. и Д. В. К. оспорват исковете. Твърдят, че квотата на Д. К. в 1 задължението е 38,89 лв., а на Р. К. 116,67 лв., до който размер признават исковете. Сочи, че по изп.д. № ******** г. на ЧСИ Орлин Мендов ищецът дължал на ответницата Д. К. 250 лв. разноски, а на ответницата Р. К. дължал разноски от 250 лв. по изпълнителното дело, 300 лв. адвокатски хонорар пред ВКС, 75 лв. разноски пред въззивната инстанция и 414,67 лв. разноски пред първата инстанция. С посочените суми правят волеизявление за прихващане на пасивното вземане – ищцовата претенция и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до датата на отговора на исковата молба 20.10.2025 г. Твърдят, че не са поводи за спора. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

В тежест на доказване за ищеца по предявените кондикционни претенции е плащането или събирането на процесната сума, както и индиция за липсата на основание за плащането й. В тежест на доказване на ответниците е наличието на юридически факт или фактически състав, съставляващи основание за получаване или задържане на сумата.

В процесния договор за продажба на недвижим имот от 05.04.2007 г., обективиран в нот.акт № **, т. I, рег. № ***, дело № **** г., нот. Здравко Тончев, вписан под № 438 на НК, е отразено, че купувачът А. Х. Н. е броил на продавачите Р. С. К. и В. Г.ев К. цената от 700 лв. за имота по т. I.1 от сделката – нива с № ****** от 10,211 дка, в брой преди подписването на нот.акт, който служи за разписка.

Горното удостоверяване на неизгоден за продавачите факт не е опровергано от събраните в процеса доказателства. Напротив – от приложената в кориците на гр.д. № 63988/2016 г., СРС, 118-ти с-в, искова молба от 07.05.2007 г. е видно, че там Р. С. К. и В. Г.ев К. са признали, че купувачът А. Х. Н. им е броил сумата от 700 лв. Голословни и недоказани са твърденията на настоящите ответници, че тази искова молба не била подписана от Р. С. К. и В. Г.ев К.. Съдът намира, че сумата от 700 лв. е получена от продавачите.

При сделката по нот.акт № ***************** г., нот. Здравко Тончев, продавачите са се легитимирали като собственици с договор за доброволна делба от *** на нот. 187-СРС, в който нива с № ****** от 10,211 дка е отредена общо в дял на Р. С. К. и В. Г.ев К.. И доколкото не е посочено в текста на договора за доброволна делба, който има транслативен характер в случая, съпрузите Р. С. К. и В. Г.ев К. да имат неравни дялове, то съдът приема, че имотът е придобит от тях общо, при равни квоти или в режим на съпружеска имуществена общност. По тази причина и платената по договор за продажба на недвижим имот от 05.04.2007 г. цена от 700 лв. за нивата съдът намира, че е получена от двамата съпрузи поравно – по 350 лв.

С Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС, е разяснено, че в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия, който тук ни интересува, подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията.

Още от деня на сключване на нищожната сделка по нот.акт № ***************** г., нот. Здравко Тончев, двамата продавачи са дължали връщането на по 350 лв. поради началната липса на основание. В. Г.ев К. е починал на 01.06.2019 г., като е оставил за наследници по закон съпруга Р. К. и низходящи Г. К. и Д. К., който наследяват поравно (по 1/3) задължението на наследодателя си за връщане на 350 лв.

Така ответницата Р. К. дължи връщането на 350 лв. на лично основание и 1/3 х 350 лв. наследени от В. К., общо 466,66 лв. (238,30 евро), а ответниците Г. К. и Д. К. по 1/3 х 350 2 лв.= 116,67 лв. (59,65 евро).

По възраженията за прихващане на ответниците

Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока.

Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане, не и към пасивното – така Тълкувателно решение от 18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г., ОСГТК.

За настъпване на ефекта на прихващането е нужно отправянето и получаването на волеизявление за прихващане.

В случая ответниците правят волеизявления за прихващане, които са адресирани до ищеца, а са получени при размяна на съдебните книжа преди съдебно заседание (на дата 26.03.2026 г.) от пълномощника на ищеца – адв. Т.. Видно от приложеното копие от пълномощно за адв. Т. (л. 8 от делото) тя има и активна, и пасивна представителна власт – вкл. да получава всякакви книжа от името на клиента си.

Видно от книжата по гр.д. № 63988/2016 г., СРС, 118-ти с-в, и от удостоверенията на ЧСИ Орлин Мендов от 08.08.2025 г. по изд.д. № ******** г. ответникът Г. К. има вземания против ищеца за различни суми – някои от които по влязлото в сила решение по гр.д. № 63988/2016 г., СРС, 118-ти с-в, но и сумата от 250 лв. адвокатско възнаграждение. Именно с последната сума – която определено не е била ликвидно вземане – ответникът Г. К. прави възражение за прихващане. Според удостоверението на ЧСИ Орлин Мендов покана за доброволно изпълнение с включена претенция за адвокатски хонорар на взискателите на длъжника е връчена още на 28.07.2023 г. И доколкото в удостоверението от 08.08.2025 г. хонорарът за адвокат по изпълнителното дело продължава да фигурира, то следва да се приеме, че срещу разноските за адвокат не е била подавана жалба по чл. 435 ГПК и с изтичане на срока за това вземането за тези разноски в изпълнителния процес е станало ликвидно.

Според Тълкувателно решение от 18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г., ОСГТК, действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в процеса или извън него – е без значение за обратното действие на погасителния способ.

Така, искът на ищеца против ответника Г. К. за сумата от 116,67 лв. (59,65 евро) следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане с насрещно вземане за сумата от 250 лв.

(127,82 евро) – разноски за адвокат по изд.д. № ******** г.

Аналогично, за ответницата Д. К. при същите мотиви, както мотивите за ответника Г.

К., искът на ищеца против тази ответница за сумата от 116,67 лв. (59,65 евро) следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане с насрещно вземане за сумата от 250 лв. (127,82 евро) – разноски за адвокат по изд.д. № ******** г.

Вземанията на ищеца за законна лихва за забава върху пасивните вземания от 116,67 лв. против всеки от двамата ответници Г. и Д. К.и, изчислени от съда, на осн. чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен в интернет софтуер https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на 4,25 лева, респ. 6,33 лева (за периода от исковата молба до датата на отделните отговори на исковата молба). Тези вземания също са погасени с прихващане с по-голямото по размер активно вземане от 250 лв.

Що се отнася до ответницата Р. К. тя прави волеизявление за прихващане с вземания 3 за разноски от 250 лв. по изпълнителното дело, 300 лв. адвокатски хонорар пред ВКС по приключилото гражданско дело, 75 лв. разноски пред въззивната инстанция по гражданското дело и 414,67 лв. разноски пред първата инстанция по гражданското дело. Съдът приема, че волеизявлението за прихващане е в посочената поредност на активните вземания.

Вземането на ищеца за законна лихва за забава върху пасивното вземане от 466,66 лв. лв. против ответницата Р. К., изчислено от съда, на осн. чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен в интернет софтуер https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на 25,35 лева.

С настъпването на ефекта на прихващането са погасени задълженията за 250 лв. адвокатски хонорар по изп.дело, остава остатък от (466,66+25,35)-250=242,01 лв. Това пасивно вземане е погасено чрез прихващане с част от активното вземане за 300 лв. разноски за адвокат пред ВКС. Остатъкът от 57,99 лв. (29,65 евро) от активното вземане за разноски за адвокат пред ВКС и активните вземания за 75 лв. разноски пред въззивната инстанция по гражданското дело и 414,67 лв. разноски пред първата инстанция по гражданското дело не са погасени.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците, тъй като в хода на процеса те са погасили претенциите на ищеца и не са дали повод за спора. Повод за спора е дал ищецът, който още към датата на получаване на покана за доброволно изпълнение през 2023 г. е бил наясно с вземанията на ответниците за разноски. Вместо да направи извънсъдебно прихващане, той е предпочел да води излишен осъдителен исков процес през 2025 г.

Ответниците нямат разноски, но представлявалия ги безплатно адвокат Д., претендира възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Адв. Д. претендира възнаграждение по минималните размери на адвокатските хонорари по Наредба № 1/2024 г.

Според § 21, ал. 2 ЗИД ЗАдв., ДВ, бр. 17/2026 г., до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 (приета от министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет) при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет.

Наредба № 1/2004 г. за минималните възнаграждения за адвокатската работа обаче е приета от Висшия адвокатски съвет, а това противоречи на правото на Европейския съюз.