Решение № 293 от 25.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1438/2023
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 25.09.2024
- Състав
- Камен Иванов, Владимир Астарджиев, Величка Цанова
Цитирани разпоредби
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.195, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.197,т.3 · Наказателен кодекс
- чл.253 · Наказателен кодекс
- чл.253, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.253, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.381 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. С.я, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С.Я, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Владимир Астарджиев
Величка Цанова при участието на секретаря Невена Б. Г. в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601438 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №147/03.10.2023г. по НОХД №1796/2022г., С.йски градски съд, НО, 7 състав е признал подсъдимия Г. А. М. за виновен за това, че на 08.12.2015г. в гр.С.я, в условията на продължавано престъпление чрез теглене на каси от сметка **********, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, извършил финансови операции с имущество - с парична сума в общ размер на 10 880 лв., за което имущество предполагал, че е придобито чрез престъпление, като отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били извършени както следва:
- на 08.12.2015г. в 15,46 часа в гр.С.я, в банков клон „Надежда“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество изтеглил на каса парична сума в размер на 5 800 лв. от сметка **********, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал че е придобита чрез престъпление;
1
- на 08.12.2015г. в 16,15 часа в гр.С.я, в банков клон „Витоша“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество изтеглил на каса парична сума в размер на 1 080 лв. от сметка **********, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал че е придобита чрез престъпление;
- на 08.12.2015г. в 16,44 часа в гр.С.я, в банков клон „Дъ Мол“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество изтеглил на каса парична сума в размер на 4 000 лв. от сметка **********, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал, че е придобита чрез престъпление, поради което и на основание чл.253, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.253, ал.6 НК съдът е присъдил в полза на държавата предмета на престъплението в размер на 10 880 лв.
На основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия Г. А. М. са възложени направените по делото разноски в досъдебното и в съдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Г. А. М. чрез служебния защитник - адв.Т. П., както и допълнение към тази жалба, с които се иска оправдаване на подсъдимия, като се излагат доводи за липса на извършено престъпление както от обективна, така и от субективна страна, като се твърди, че е съществувал договор за инвестиционни споразумение и подсъдимият е знаел, че изтеглените средства са част от направена от френска страна инвестиция и че паричните средства не са били придобити чрез престъпна дейност. В жалбата и нейното допълнение не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 24.01.2024г. въззивният съд по реда 2 на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на С.йска апелативна прокуратура моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като сочи, че първата инстанция е обсъдила обективно доказателствата и е направила верни правни изводи. Намира наложеното наказание за занижено.
Служебният защитник на подсъдимия Г. А. М. - адв.Т. П. иска оправдаване на подсъдимия, като твърди наличие на съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на присъдата на първата инстанция. Намира, че липсва изпиране на пари, доколкото получената от подсъдимия парична сума не била с престъпен произход, а има основания за нейното получаване - развиване на съвместна дейност с френски инвеститор, а самият подсъдим не е знаел и не е предполагал, че преведената сума е от извършено във Франция престъпление.
Подсъдимият Г. А. М. поддържа доводите на своя защитник и иска да бъде оправдан, като твърди, че не е извършил това, за което е обвинен..
С.йски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия М. и нейното допълнение, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съобразяване на експертните заключения и при правилна оценка на значението на отделните доказателствени източници. Първата инстанция е приложила процесуалните способи за отстраняване на наличните противоречия и непълноти в доказателствената съвкупност, като е направила доказателствен анализ, към който въззивния съд се присъединява напълно и без съществени забележки.
3
Положени са необходимите усилия за събиране на всички относими доказателства и първата инстанция е проявила процесуална активност като е допуснала свидетели, които не са били разпитани на досъдебното производство и е назначила съдебно-счетоводна експертиза, която е отговорила задълбочено и компетентно на поставените от съда нови въпроси.
Въззивният съд не намира основания да се възползва от правомощията си по чл.316 НПК и да приема нови фактически положения, като прецизира част от фактическите изводи, направени от първата инстанция за по-голяма яснота и прегледност.
Установената по делото фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият Г. А. М. е роден на ********г. в гр.С.я, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, живее в гр.***, ж.к.„***“, бл.***, вх.* ет.*, ап.*, ЕГН **********.
В началото на месец февруари 2014г. подсъдимият Г. А. М.
„придобил“ от лицето Д. Г. Н. дяловете в няколко търговски дружества, които имали наложени запори от ЧСИ - „Н. 2005“, „УНИФОРМА“ ЕООД, „ЕПЛЕ ЗИЗАЙН“ ЕООД и „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД (срв. т.5, л.68-л.78 от досъдебното производство и л.199-л.244 от съдебното производство). Тези дружества се занимавали основно с шивашка дейност, като към момента на прехвърлянето на собствеността дружеството „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД разполагало с 63 щатни служители по трудов договор.
„БЪЛГАРСКА
ТЕКСТИЛНА
КОМПАНИЯ“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС и до прехвърляне на собствеността редовно подавало изискуемите справки-декларации.
По заявления от 07.03.2014г. подсъдимият М. последователно бил вписан в търговския регистър като собственик и управител на посочените дружества.
Към края на 2015г. подсъдимият Г. А. М. бил собственик и управител и на редица други дружества - „РАК КАР ОГА“ ЕООД, „НАЦИОНАЛЕН НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН
ЦЕНТЪР
ПО
ХИГИЕНА
И
ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ ЕООД, „КЕТЪРИНГ БИЛДИНГ 2011“ ЕООД и
4
„САГИТАРИУС“ ЕООД - всички с разнообразен предмет на дейност без данни за реално осъществявана такава.
След 29.11.2014г., когато били освободени назначените 63 щатни служители (срв.т.5, л.56-л.67 от досъдебното производство), „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД нямало назначен персонал, не разполагало с офис, не разполагало с дълготрайни материални активи, не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2014г., не е публикувало в Търговския регистър Баланс и Отчет за приходите и разходите към 31.12.2014г.
На 28.02.2015г. „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органите на НАП и след края на 2014г. това дружество не е извършвало реална търговска дейност, като нямало и движение по откритата в „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка на това дружество след 26.04.2013г.
На 21.10.2015г. подсъдимият Г. А. М. и св.И. Т. П. - познат на подсъдимия, посетили клон „Надежда“ на „Банка Пиреос България“ АД, находящ се в гр.С.я, на бул.„Ломско шосе“.
Подсъдимият М. поискал от св.А. Й. В., служител на банката, да открие фирмена сметка в чуждестрА. валута. Св.В. го попитала, на коя фирма искат да открие сметка, тъй като й бил нужен БУЛСТАТ за тази операция. При този въпрос подсъдимият М. й казал, че трябва да провери на коя фирма има печат. Тогава пред св.В. подсъдимият и св.П. извадили от една торбичка десетина печата и започнали да се чудят на коя от всичките фирми, за които притежават печати, да бъде открита банкова сметка.
В края на разговора двамата решили сметката да бъде открита на дружеството „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, като сметката трябвало да бъде в щатски долари.
Св.В. се уверила по представените от подсъдимия документи, че именно подсъдимият Г. А. М. е управител и представител на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД.
След извършване на необходимите действия била открита разплащателна сметка с IBAN ********** в щатски долари в „Банка Пиреос България“ АД.
5
В следващите два месеца, подсъдимият М. на няколко пъти идвал да провери дали са постъпили пари по сметката.
В началото на месец декември 2015г. чрез използване на заблуждение и неправомерен достъп до системата за електронно банкиране на френското търговско дружество MECANELEC SA, лице, представящо се като Л.а, успяло да преведе на 03.12.2015г. сумата от 288 756 евро от сметката на MECANELEC SA FR76-3000-4003-0100-0100-1026-906 в BNP-PARIBASАнгулем към сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД с IBAN №********** в щатски долари в „Банка Пиреос България“ АД.
Нареждането на сумата било извършено без знанието и съгласието на управителя на дружеството MECANELEC SA - св.Ж. Л. М. и на неговия счетоводител - св.С.я П. Ж.. На 11.12.2015г. в продължение на тази престъпна дейност и по същия начин били преведени още 249 374 евро от сметката на MECANELEC SA към банкова сметка в Република Италия.
Въз основа на заявление на св.Ж. Л. М. на 14.12.2015г. в Република Франция е образувано наказателно производство за опит за измама №1778/3189/2015г. на Ж.дармерийската бригада в Ангулем, Република Франция. По това наказателно производство към 03.10.2023г. са били установени механизма и размера на измамата, но не и извършителите (срв. т.3 от досъдебното производство - изпълнена съдебна поръчка от Република **********т.6 от досъдебното производство - изпълнена ЕЗР от Република Франция и л.442-л.443 от съдебното производство - показанията на свидетелите М., П. Ж. и дьо К. пред първоинстанционния съд).
На 07.12.2015г. по сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД постъпил входящ превод с референция SWHI041071001006274 в размер на 288 756 евро (с равностойност от 307 236,38 щатски долара), нареден от сметка FR76-3000-4003-0100-0100-1026-906 с титуляр MECANELEC SA, открита в BNP-PARIBAS SA, с основание „invoice 412987“.
Св.В. блокирала сметката, докато не бъде представена декларация за произход на сумата.
На следващия ден - 08.12.2015г. подсъдимият Г. А. М., в качеството 6 си на управител на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, придружен отново от св.И. П., посетил банката и попълнил изискуемите по закон декларация за произход, както и статистическа форма, съгласно българското законодателство, в които посочил, че произходът на постъпилия превод бил Договор FR-BG-11/15/II (Инвестиционно споразумение за сътрудничество, код FR-BG-11/15/II, сключено между MECANELEC SA, с адрес на фирмата: 24 PL DE L Hotel De Ville BP 1008 16001 ANGOULEME CEDEX, представлявана от SOPHIA JAN и „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление „Професор Христо Вакарелски“ 13, С.я 1700, представлявано от Г. М., с инвестиция в общ размер на 3 000 000 евро).