Определение № 2154 от 21.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2154 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 115159/26.04.2023г., подадена от адв. Х.К., защитник на И. В. Г. срещу определение от 20.04.2023г. по нохд 3351/2023г. по описа Софийски районен съд НО 11-ти състав в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ и искането за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на обвиняемия в досъдебното производство.

Жалбоподателят поддържа, че съдът не е изложил мотиви какво налага продължаване изпълнението на мярката за неотклонение на подсъдимия „домашен арест“, като счита, че не са налице изискуемите предпоставки за нейното продължаване. Сочи, че действието й трае повече от 4 месеца, което макар и в законовия срок е преминало разумния такъв и служи за назидание.

Изтъква, че между подсъдимия И. Г. и пострадалия И.Ф. е имало продължителна хомосексуална връзка, прекратяването на която е довело до образуване на дела от частен характер от всяка от страните. Сочи, че с оглед последния контакт между пострадалия и подсъдимия, осъществен през септември 2022г. изпълнението на домашния арест към момента е юридически и логически неоправдано. Ето защо счита че мярката за неотклонение на подсъдимия следва да бъде заменена с по-лека.

По отношение на искането за прекратяване на съдебното производство, счита че в обвинителния акт е посочено ново деяние на стр. 4, абзац последен, за което деяние И. Г. не е бил привлечен в качеството му на обвиняем на досъдебното производство с последното привличане от 08.03.2023г. Сочи, че неправилната квалификация води до привидно 1 нарастване на обема на обвинението, което влече до нарушаване на приципа „non bis in idem“. Изтъква, че престъпленията посочени с дата от 18.06.2022г. са в отношение на поглъщане като престъплението по чл. 150 от НК поглъща това по чл. 143, ал.1 от НК. Моли на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. с, ал. 1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да се прекрати съдебното производство, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство нарушения, водещи до непрецизност на обвинителния акт и ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

Производството по н.о.х.д. № 3351/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. В. Г., с който са му повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 144а, ал. 1 от НК, чл. 346б от НК, чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 150, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на разпоредителното заседание първоинстанционният съд не е уважил искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщането му на досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната му фаза.

Въззивният съд констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал.

1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И. В.

Г., поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, намира същото за правилно и законосъобразно. Това е така, защото в хода на проведеното разпоредително заседание по делото на 20.04.2023 г., в което са разгледани и обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, не са констатирани допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд. Напротив, атакуваното пред въззивния съд определение почива на установените в НПК разпоредби, с които първият съд се е съобразил в хода на проведеното от него разпоредително заседание. На свой ред, първостепенният съд при произнасянето си по въпросите, очертани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т.

2

4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна. В конкретния случай въззивният съд намира, че обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа всички законови реквизити, изброени в чл.

246 от НПК като са посочени времето, мястото, начина на извършване на деянията, за които е внесено обвинение в първоинстанционния съд. С оглед на изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт се налага закономерния извод, че обсъждания обвинителен акт е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето на първия съд, материализирано в атакуваното пред въззивния съд определение.

В жалбата на адвокат К. са изложени съображения, че в обвинителния акт на стр. 4 има допълнителен параграф, съдържащ обвинения за ново деяние, което липсва като описание в последното постановление за привличане на обвиняем от 08.03.2023г. Съображенията не могат да бъдат споделени, тъй като описаното деяние е част от общия времеви период на твърдяното по чл. 144а от НК престъпление на системно извършване. В този смисъл в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Г. за периода от 08.03.2021г. до 19.09.2022г., в град София и в град Плевен, системно (повече от три пъти) следял И.Г.Ф., като многократно за посочения период го преследвал до жилището му, други места, които посещавал в град София и град Плевен, както и навлизал в нежелана комуникация с него словесна и чрез електронни средства, като действия му са били придружени със заплахи към него и агресивно поведение към личността му, и това би могло да възбуди основателен страх за жИ.та и здравето му. Деянията от дата 18.06.2022г., посочени на стр. 4 от обвинителния акт се явяват част от единното престъпление на системно извършване по чл. 144а, ал. 1 от НК и в този смисъл не представляват отделно престъпление. В случая СРП е повдигнала обвинение за повече от три отделни еднородни деяния, които са извършени въз основа на отделни решения. Всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деянията ги обединява в едно престъпление – такова по чл. 144а, ал. 1 от НК.

Досежно оплакването от защитата за поглъщане на състава по чл. 143, ал. 1 от НК от състава на престъплението по чл. 150 от НК, поради това, че последното е по-тежко наказуемо, а и двете престъпления са насочени към един и същ обект на посегателство – обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност, следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че това е въпрос по същество и по него съдът ще се произнесе с крайния си акт.

По отношение на мярката за неотклонение „Домашен арест“, която е потвърдена с определение от 20.04.2023г. въззивният съд също като СРС не установи наличието на основания, които да налагат същата да бъде отменена.

Първоинстанционният съд е констатирал, че към момента на произнасянето 3 му продължава да съществува подозрение за съпричастност на подсъдимия към деянията, за които е предаден на съд. Приел е, че реалната опасност от извършване на престъпление не е отпаднала, а продължителността на задържането не е прекомерна. Въззивният съд намира, че от събраните на досъдебното производство доказателства не е разколебано обоснованото предположение за съпричастност на подс. Г. към вменените му с обвинителния акт деяния. От така събрания доказателствен материал се извежда извод за съществуващо подозрение за съпричастност на подсъдимия Г. към инкриминираните деяния, което към настоящия момент не е разколебано, но за което предстои в хода на съдебното производство да се събират доказателства за проверка на обвинителната теза.

Обосновани и законосъобразни се явяват изводите на районния съд, че продължава да съществува реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимия. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че същата е с намалял интензитет с оглед продължителността на задържането на подсъдимия. Видно от материалите по делото последният търпи мярката от 7 месеца, като за този период от време са извършени множество процесуалноследствени действия, а наказателното производство е пренесено в своята съдебна фаза. Същевременно опасността от извършване на престъпление се извежда от начина, по който са извършени деянията, упоритостта, която е проявил подсъдимия в продължение на година и половина и то след като многократно са сезирани компетентните органи и същият е предупреждаван от органите на МВР да се въздържа от протИ.правно поведение. На следващо място на И. В. Г. е взета мярка за процесуална принуда по чл. 67 от НПК, като му е забранено да доближава пострадалия и да осъществява контакт с пострадалия И.Г.Ф. под каквото и да е форма. Въпреки това в съдебното заседание от 20.04.2023г. са приложени екранни снимки от съобщения в приложението „Грайнднър“, включително и такива с порнографско съдържание, които се твърди, че са изпратени от подсъдимия на частния обвинител в нарушение на мерки за защита на пострадалия по чл. 67, ал. 1 от НПК. Частният обвинител Фердинандов твърди, че тези снимки са изпратени от бившия му интимен приятел и подсъдим по настоящото дело Г. от неговия профил в приложението „Грайндър“ и разпознава именно неговото тяло на изпратените изображения, както и от профилната снимка в приложението.

Макар и за тези деяния да не е образувано наказателно производство и да няма влязъл в сила съдебен акт, който да обосновава с категоричност участието на подсъдимия в него, настоящият съдебен състав възприема тези данни като индиция за личната обществената опасност на подсъдимия Г., който макар и с наложена мярка за процесуална принуда да не влиза по никакъв начин в контакт с пострадалия, продължава да търси в нарушение на забраната по чл. 67 от НПК комуникация с последния. Именно заради броя на деянията, тяхната продължителност в рамките на година и половина и демонстрираната упоритост от подсъдимия да реализира идентични деяния, които са описани в обвинителния акт, въззивният съд се солидаризира с 4 изводите на първата инстанция, че продължава да съществува реална опасност от осъществяване на престъпление, която не е с намалял интензитет, поради което доводите на защитата в тази насока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На следващо място, въззивният съд намира, че продължителността на задържането не е прекомерно. Подсъдимият търпи мярката от 7 месеца, като делото е в съдебна фаза, където срокът на задържане не е ограничен със срок.

Съдебното производство е в своя начален етап след проведено разпоредително заседание. Следователно наказателното производство спрямо подсъдимия Г. с оглед обстоятелството, че същият изтърпява МНО „домашен арест“, се развива ритмично и в разумен срок, поради което мярката за неотклонение не се явява незаконосъобразна

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение постановено от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к. в случая дори и при извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения обвинителен акт в съда срещу подсъдимия не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Относно обжалването на МНО „домашен арест“ същата е законосъобразна и към настоящия момент не са налице нови обстоятелства, които да обуславят изменението в по-лека такава. Поради това правилни се явяват изводите на районния съд, че целите, предвидени в чл. 57 от НПК, не могат да бъдат постигнати с друга по-лека мярка, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.