Решение № 201 от 13.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Веселина Й. Ставрева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Тихомира П. Калчева в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев. като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600982 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия В. И. Р., депозирана чрез адвокат А. Д., срещу присъда № 238 от 16.11.2023г., постановена по НОХД № 4335/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НПК е постановено отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски по делото са присъдени в тежест на подсъдимия, включително и разноските на частния обвинител за адвокатско възнаграждение. С жалбата присъдата се атакува с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Не се излагат доводи в подкрепа на тези твърдения. Иска се присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, а алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд.

В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на постановената присъда. Частният обвинител, пълнолетния понастоящем син на подсъдимия, не отправя претенции. Защитникът твърди, че 1 присъдата е неправилна тъй като доказателствата установяват, че за някои от месеците подсъдимият е направил пълно плащане на задължението си, а за други е налице частично такова. Акцентира се върху сумата, разлика между платеното и дължимото, посочена в назначената съдебно счетоводна експертиза, като се изтъква, че тя е драстично по- малка от тази описана в обвинителния акт. Възразява се, че част от паричната сума е била заплатена по банковата сметка на детето. На основание доказателствата по делото и заявената от страна на частния обвинител липса на претенции към подсъдимия се иска присъдата да бъде отменена изцяло. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първа инстанция за уточняване сумата на вноските, които подсъдимия действително е следвало за заплати.

В личната си защита подсъдимия сочи, че е имал финансови трудности и само при предварителни уговорки със законния представител на сина си си е позволявал да не плати месечно задължение. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице, в законоустановения срок. По същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по отношение на отправените с нея възражения и искания.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. И. Р. и свид. Л. В. имали сключен граждански брак и общо детеК. В. Р., роден на ****г. С решение № 1575/14.04.2014 г., постановено по гр. дело № 13966/2013 г. по описа на Районен съд- Пловдив, в сила от 14.04.2014 г., бракът между подсъдимия и свид. В. бил прекратен като упражняването на родителските права по отношение на сина им било предоставено на свидетелката. Със същото решение подсъдимият Р. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 300 лв., като плащането следвало да се извършва на свид. Л. В., в качеството й на майка и н а законен представител на К. В. Р.. Тъй като свид.В. и синът й живеели в гр.Пловдив, там са дължало и заплащането на издръжката. Подсъдимият Р. бил запознат съ с съдебното решение, вменяващо му задължението за заплащане на ежемесечна издръжка. След влизане в сила на решението той заплащал дължимата издръжка редовно, като пропуснал да заплати издръжка за м.ноември 2017г, след което платил частично издръжка за м.януари 2018г, като превел по банка на свид.В. 100евро.

В следващите на шест месеца, а именно за месеците февруари 2018 г., март 2018г, април 2018г., май 2018г., юни 2018г. и месец август 2018г. подсъдимият не платил изобщо дължимата месечна издръжка от 300 лв като през този период платил единствено за месец за юли 2018г с превод от 03.07.2018г в размер на 150 евро с 2 отбелязване, че се плаща издръжката именно за м.юли. След това прекъсване подсъдимият отново започнал да плаща дължимата издръжка като платил с известно закъснение такава за месеците септември, октомври и ноември 2018 г., чрез банкови преводи, както следва за месец септември с превод на 01.10.2018 г., за месец октомври с превод на 17.10.2018 г. и за месец ноевмри с превод на 30.11.2018г постъпили на 03.12.2018 г., по банкова сметка на св ид. В. в “Fibank”- „Първа инвестиционна банка”.

За месец декември 2018 г. подсъдимият не заплатил отново дължимата издръжка като направил частично плащане от 100евро като тази сума била преведена на 03.01.2019г с изрично посочване, че плащането се отнася за издръжка, дължима за м.декември.

Подсъдимият възобновил изпълнението на задължението си през месец януари 2019г. като ежемесечно плащал дължимата издръжка до май 2019 г., вкл., чрез банкови преводи, а именно: за месец януари с превод на 16.01.2019 г. и на 11.02.2019, за месец февруари с превод на 12.03.2019 г., за месец март с превод на 04.04.2019 г., за месец април с превод на 15.05.2019 г. и за месец май с превод на 05.07.2019 г., по банкова сметка на св. В. в “ Fibank”- „Първа инвестиционна банка”. След този период подсъдимият отново преустановил да плаща дължимата от него издръжка.

Бездействието му продължило шестнадесет месеца, през което време той не заплатил издръжка за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2019 г., както и за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2020г, като за месеците април, май, юни, юли, август 2020г направил само частични плащания. След това подсъдимия започнал коректно да изпълнява задълженията си. Междувременно свид. В., поради прекъсванията в плащанията на издръжката, сезирала Районна прокуратура- Пловдив.

Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, а именно съдебно решение № 1575/14.04.2014 г., от което се установява вида и размера на задължението на подсъдимия, извлечения от банковата сметка на подсъдимия, предоставени в съдебната фаза на процеса от същия /л.55-105 от съдебното дело/, както и справка от Първа инвестиционна банка за движение на парични суми по сметка в тази банка на законния представител на непълнолетния – Л.

В. /л.77 -1120 от ДП/, която е следвало да получава паричните суми за издръжката на общото им дете. При съпоставка на данните от тези документи спрямо месеците, инкриминирани в повдигнатото обвинение, се установява, че:

ЗА М. НОЕМВРИ 2017г – няма плащане, видно от л.93-94 т съдебното дело за паричните преводи от сметката на подсъдимия от 2017г

ЗА М. ЯНУАРИ 2018Г – частичен превод от 100 евро на 14.01.2018г, л.98 За периода М.ФЕВРУАРИ 2018г – М.ЮНИ 2018г - няма плащане

За М. ЮЛИ 2018г - са преведени на 03.07.2018г по сметката на Л. В. 150 евро 3

/л.94 от съдебното дело/, с посочване, че плащането се отнася за същия месец За М.АВГУСТ 2018г – няма плащане

За М.ДЕКЕМВРИ 2018г – частично плащане- като била преведена сумата от 100 евро на 03.01.2019г с изрично посочване, че плащането се отнася за издръжка, дължима за м.декември./л.97 и 103 от съд.дело/

За М.ЮНИ 2019г – М.СЕПТЕМВРИ 2020г – няма плащания. Неотносим е банковия превод от 05.07.2019г., при който е изрично посочено, че се отнася за дължима издържа за м.май 2019г.

През този период писмените доказателства сочат извършени от подсъдимия и други частични плащания, както следва: -април 2020г- 45 евро; -май 2020г- 50 евро; юни 2020г- 50 евро;-юли 2020г – 50 евро;-август 2020г-80евро.

Вноските за последвалите месеци септември, октомври и ноември 2018г били заплатени със закъснение, с изрично посочване при превода за кой месец се отнася плащането, отразено при основанието за превода. По същия начин при вноските от 28.09.2020г и 28.10.2020г е изрично посочен месеца, за който се отнася плащането, съответно октомври 2020г и ноември 2020г.

По делото са приобщени и гласни доказателства- показанията на частния обвинител К. Р., който разказва, че получавал парични суми от баща си, през периода когато е дължал издръжка и показанията на свид.М.К., съжителстваща с подсъдимия понастоящем, която потвърждава казаното от К. Р. за платени допълнително суми, както и разказва за други по вид грижи, указани от подсъдимия към сина му.

При проверка на първостепенната присъда настоящия съд констатира допуснати множество процесуални нарушения.

На първо място видно от обвинителния акт подсъдимият е придаден на съд с обвинение за незаплащане на дължима от него месечна издръжка за месец ноември 2017г, за месеците през периода от януари 2018г до август 2018г включително, за месец декември 2018г и за месеците през периода от юни 2019г до септември 2020г.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато осъществяващо се в определен период от време. Престъплението се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс /Решение № 361 от 21.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о. Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д.

№ 32/70 г., ОСНК Решение № 419 от 4.04.2017 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4482/2016 г.

Решение № 526 от 6.07.2023 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 801/2023 г. вкл. Р.. Ив.

4

„Продължаваното престъпление“, изд.Фенея, 2007г стр.166/.

Настоящият съдебен състав споделя това правно становище, установено в съдебната практика и наказателно правата теория. Няма причина приложението на института на продължаваното престъпление да се изключва при престъпление по чл.183 от НК, тъй като същият е предвиден в общата част на НК, отнасяща се за всички престъпления, при съблюдаване на изричните изключения на чл.26, ал.6 от НК.

Предвид тези характеристики на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК се явяват несъставомерни от обективна страна посочените в обвинението бездействия за м. ноември 2017г и м. декември 2018г, тъй като същите не отговарят на изискването да е бездействано за период от най-малко две месечни вноски.

Описани са също така във фактическата обстановка на обвинителния акт две отделно реализирани във времето деяния, а именно тези, касаещи периодите от януари 2018г до август 2018г и от юни 2019г до септември 2020г., осъществяващи един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време помежду им, при описана една и съща обстановка, при която са извършени и при еднородност на вина, като от фактите по делото се проследява и връзка между тези деяния, при която последвалите се явяват продължение на предшестващите. В случая, става въпрос за две деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК - извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна продължение на предшестващото и по съществото си представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК / Решение № 361 от 21.10 2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о/. Може да има продължавано престъпление от две или повече продължени деяния, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 от НК /Решение № 454 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1309/2014 г., I н. о, Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о., НК /. Въпреки тези факти, установяващи усложнена форма на изпълнителното деяние на престъплението, институтът на продължаваното престъпление е бил пропуснат от страна прокурора при така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Макар фактите да сочат, че деятелността на подсъдимия следва да се субсумира като престъпление по престъпление по чл.26 от НК / в тази връзка VII, т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК/, това не е било сторено.