Протокол № 723 от 01.06.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 723 гр. Сливен, 30.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230100816 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:50 часа се явиха:

Ищецът К. Т. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Л. А. от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 15.02.2023 г.

Ответницата Г. М. Д., редовно призована, се явява лично и с адв. Л. А. от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 14.04.2023 г.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.

АДВ. А.: От името на моя доверител, поддържам исковата молба така както е предявена. Правим отново искане след събиране на доказателства по делото, да бъде изменен режима на лични контакти на бащата с детето, поради обстоятелствата, които вече сме изложили в молбите за изменение. Считаме, че бихме доказали промяна в обстоятелствата или поне да докажем тези обстоятелства със свидетелските показания, както и настъпването на факта, че детето е навършило две години и половина. Наред с това към исковата молба, тъй като ние получихме отговор от ответната страна считаме, че част от обстоятелствата не отговарят на истината, тъй като детето не изпитва тревожност когато е с баща си, тъй като майката има хашимото от преди да се познава с ищеца, като е заявила в социалния доклад, че се е разболяла, както и обстоятелството, че бащата е заплащал издръжка за детето от раздялата на родителите до настоящия 1 момент - първите месеци лично, а до сега и по банкова сметка на ответницата. По повод на страховете на ответницата, че бабата на моя доверител имала психическо заболяване, считаме това за преекспонирано, още повече, че не са направени изследвания на роднините на ответницата те с какво заболяване са и в тази връзка представяме и моля да приемете медицинско удостоверение от психиатър за състоянието на бабата и съответно амбулаторен лист. Представяме препис от доказателствата за другата страна. Поддържаме изцяло исковата молба и доказателствените си искания. Нямаме възражения по проекто-доклада и разпределението на доказателствената тежест. Водим двама свидетели.

АДВ. А.: От името на моята доверителка, поддържам отговора представен пред съда по повод образуваното дело и изложените в него обстоятелства. Не възразяваме да бъде определен режим на контакти, да бъде определено местоживеенето на детето и кой да упражнява родителските права, защото безспорно страните очевидно към днешна дата не са се разбрали как да разрешат този въпрос. Поддържаме изцяло твърденията относно необходимостта определеният режим на детето да се приближава до този определен по привременните мерки. По въпроса за искането за промяна на привременните мерки смятам, че същото е неоснователно, тъй като не се е променило нищо в отношенията между страните по повод изпълнението на досегашните привременни мерки. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на доказателствената тежест. Няма да представяме писмени доказателства. Що се отнася до медицинското удостоверение представено за бабата на ищеца, не възразяваме да бъде прието. Водим един свидетел.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.

По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 02.05.2023 г. писмени доказателства, както и представения по делото социален доклад.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното в днешното с.з. медицинско удостоверение издадено от д-р Е.Г. от 24.04.2023 г. и Амбулаторен лист от 24.04.2023 г. на А.С.Г...

На основание чл. 164 от ГПК, съдът

О П Р ЕД Е Л И:

2

ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне самоличността им:

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

И.Г.И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, вдовица, със средно образование, не работи, майка на ищеца.

П.Д.Й. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, разведен, с висше образование, работи, без родство със страните по делото.

В.М.Д. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, с висше образование, работи, сестра на ответницата.

Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят истината без лъжесвидетелстване.

Съдът отстрани от залата свидетелите Й. и Д..

СВИД. И.И., РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на ищеца, желая да свидетелствам. Г. я познавам от март месец 2020 г., тогава с К. дойдоха в дома, в който живея и се запознахме. Те заживяха заедно септември месец 2020 г., до шест месечната й бременност бяха разделени по настояване на Г.. Имах голямо желание да съм в помощ за посрещането на моя внук, но това не ми беше дадено от Г.. К. ми каза, че ще вземе само той участие, защото Г. не иска моето участие. До този момент съм й се обаждала само два пъти да попитам как протича нейната бременност, но отговор не получавах, даваше на К. да говори с мен. Бях с моята майка на посрещането на моя внук, там бяха нейната майка и сестра й, тяхното поведение беше пренебрежително, явно се показваше тяхното нежелание аз да присъствам. Впоследствие в един от разговорите Г. ми каза, че държанието им било такова, защото не съм спазила една уговорка, в която ми казала да не отивам пред родилното като се ражда детето. По настояване на Г., тя искаше детето да се казва на нейната фамилия, но К. го припозна своето дете и не можа да носи нейната фамилия. Исках да го виждам, но в първия месец след раждането освен К., нейната майка само помагаше. Аз си вземах отпуск и аз да се включа в помощ, но помощта ми беше отказана. В разговор с Г. тя каза точно така „аз не съм те задължила тебе да си вземеш отпуск, аз имам майка, на която само разчитам“. На 29-ти след изписването аз и моята майка бяхме поканени, за да видим детето. К. по месинджър само ми е показвал детето няколко пъти в седмицата до четвъртия месец и съм виждала как се грижи за него. Виждала съм как му говори, забавлява го, преоблича го, сменя му памперсите и в пътите след тяхната раздяла, аз съм присъствала на отношенията между К. и детето, по същия начин го обгрижваше детето, беше щастливо. К. замина за чужбина когато детето беше на четири месеца.

Март месец замина. До тогава той се грижеше за детето, заедно живееха тогава. След като замина за чужбина, той постоянно е поддържал връзка с Г. и се е интересувал.

Понеже аз поддържах само с него връзка, той ме осведомяваше как е детето. Август 3 месец 2022 г. се разделиха. Той замина м. март 2021 г. и се върна от Г. август месец.

Тук стоя 20 дни и пак замина вече за Ф., но там работата му беше два месеца беше във Ф., три седмици в България. Когато беше тук, вече много рядко можех да виждам детето, защото Г. му беше забранила и той се съобразяваше с нея, за да нямат конфликти и само като тя отсъстваше, ми го показваше, но съм виждала пак неговото отношение. Той се грижеше за него, играеше, забавляваше го с играчки, спазваше нужната хигиена, виждала съм как му сменя му памперсите. Август месец 2022 г. се разделиха, детето остана при майката. Тя му беше поставила ограничение за личните контакти с детето. Октомври месец 2022 г. се върна окончателно в България. През това време от м. август 2021 г. до м. октомври 2022 г. все така работеше - два месеца в чужбина и три седмици тук. Ноември месец е виждал детето един път, декември - два пъти, януари - един път, февруари - два пъти, март - един път и вече април месец излезе съдебното определение, което го спазваше. Ноември месец беше оставено детето на К. от майката за няколко часа преди обяд, декември едната събота пак за няколко часа преди обяд, на 24.12. цял ден от 9 до 17 часа и февруари месец една събота за няколко часа и неделя цял ден, без нейно присъствие, с нейно съгласие.

Присъствала съм на тези срещи когато го е оставяла и съм виждала, че детето не плаче от К., даже и от мен, защото не ме познаваше, но го отдавам на това, че ходи на детска градина и е свикнало с хора. Само при една от срещите февруари месец К. заведе своя син с негов приятел с детето на Карандила. Отговорно заявявам, че моят син може да се грижи за детето за един, за два дни, за месец. Моята майка е болна повече от 40 години, тя не е опасна за детето. Тя е с депресивно разстройство в момента в ремисия с поддържащи лекарства. Когато тя се разболя, моят брат е бил на четири години, бил е малък и тя се е грижила за него без родителите й да й помагат, помагала е в отглеждането на брат ми на децата, на К., оставяли сме ги при нея за няколко дни, за седмица, по-големи като бяха, ваканциите за цял месец, тя не е опасна. Депресията й се изразяваше точно в обратното на агресивност - изпадаше в едно безразличие, потиснатост, некомуникация с нас. Аз живея в Ш.. Когато К. вземаше детето, отивах в квартирата където живееха. К. ми казваше, че Г. ще остави детето и аз отивах, за да му се радвам, аз исках като баба също да го обгрижвам. По вайбър виждах като го държи, като му говори, играе с играчки на неговата възраст, детето беше малко на месеци тогава, беше спокойно, виждала съм как го преоблича, как му сменя памперса. В момента го виждах и когато бях в тях, също го хранеше с подходящи храни, с плодове, сменяше му памперса. Въпреки моето желание, аз на два пъти съм й се обаждала като замина К., понеже беше забранено като малък да го виждаме, по времето като имаше пандемия беше забранено да се ходи в тях, помолих поне да ми го пуска по месинджър, но месец нямаше обаждане и аз я попитах защо не си спазва обещанието. Точните й думи бяха „Аз такова обещание не съм давала. Слушай бе жена, аз определям правилата, искаш ли повече да не видиш детето“ и така и стана. Като всяка баба се 4 радвах, виждах, че и други баби пускат снимки на своите внучета и аз го публикувах, но тя се обадила на К. да му каже да снема снимката и аз се съобразих с това.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

СВИД. ПЛАМЕН Й., РАЗПИТАН КАЗА: С К. се познаваме от деца, израснали сме заедно. Г. съм я виждал, не я познавам. Знаех, че той ще има дете докато беше в чужбина. Разбрах, че е станал баща 2020 г. на Димитровден. Виждал съм детето тази година за първи път. Февруари месец в началото на месеца, с моят син и с К. и А. се качихме на Карандила. Майката го даде детето. Остави го майка му детето. Малко преди да тръгнем имаха някакъв спор, тя си тръгна, остави детето, аз се качих с моя син в моята кола, той с неговия син в неговата и тръгнахме нагоре. Малко след „Лечков“ спряхме, тя ни настигна и си говориха нещо по пътя, след това уж всичко беше наред, тя се движеше след нас, но реши по средата на пътя да обърне, рисково беше и си тръгна и ние се качихме горе. Аз съм разведен, аз си гледам детето, април месец навърши 4 години. В началото беше малко притеснено детето от мен, но с моя син си играха, спокойно беше. Може К. да се грижи за детето, да го храни, да го преоблича. Те бягаха, изпотяваха се, седнахме да обядваме и към 2.30 – 3 часа се върнахме. Може да се грижи повече от няколко часа за сина си. Когато се прибрахме разбрах, че ще започва да се води такова дело и от тогова не съм го виждал с малкия, винаги е бил сам. Когато си приказваха той ми каза, че тя е имала против да се качим в една кола, да пътуваме с моя автомобил. После по пътя като спираха, не знам за какво са си говорили. Първия път беше като бяхме на Карандила, една седмица по късно излязохме в парка с децата. Няма проблем, грижи се за детето, храни го, преоблича го.

За хранене не, но го преобличам много пъти моето дете.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

СВИД. В.Д., РАЗПИТАНА КАЗА : Сестра съм на ответницата, желая да свидетелствам. Те заживяха заедно в края на нейната бременност, като К. работеше извън България и пътуваше в различни периоди по корабите. В цялостната си част на отглеждане, Г. е полагала грижи за детето. Нашите родители живеят извън България, връщат се един път в годината за един месец, ако може да се счете, че са помагали, през останалото време аз съм се включвала да помагам за отглеждането на детето.