Решение № 78 от 29.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Свиленград, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200165 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Ю. М. Д. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Тодор Кирков” № 47, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Крайречна” № 7, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10894412 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя Д. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. (204.52 евро). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (не била ясна посоката на движение). Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Ю. М. Д. н е се явява. С представените Писмени бележки процесуалният й представител – 1 адвокат Д. Т., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като Протоколът за използването на радара не бил изготвен правилно, неясна била посоката на движение на автомобила и не било доказано нарушението. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 31.05.202 5 година в 18.36 часа на първокласен път № 8, при км.

357+500, до бившето поделение „Фазан”, на територията на община Любимец, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – лек автомобил марка „Киа”, модел „Сеед” с държавен регистрационен номер Х **** КН, със скорост 123 км/ч, при разрешена такава 90 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 33 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 10894412 на името на жалбоподателя Д. в качеството й на собственик на превозното средство видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя Д.). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част 2 на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл.

189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Д. в качеството й на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. ((204.52 евро). Фишът е връчен на дата 20.12.2025 година (, видно от Справката за нарушител/водач, Картона на ЕФ, Писмо с вх.рег.№ 1977 от 05.03.2026 година и изявлението на Д., направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие о т Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят Д. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 31.05.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 31.05.2025 година, периода - от 17.45 часа до 19.45 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 357+500, до поделение „Фазан”, на територията на община Любимец, област Хасково, за ограничението на скоростта - 90 км/ч разрешена скорост, въведена като общо ограничение, режима на измерване стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения (поради което и наведеното от адвокат Т. възражение в тази насока в Писмените й бележки е неоснователно) и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която е виден автомобила. От 3 същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х **** КН при измерена скорост на движение 127 км/ч и разрешена такава от 90 км/ч.

От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена последваща проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на М П С с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят Д. го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят Д. има наложено само едно административно наказание за нарушение на ЗДвП с влязъл в сила ЕФ и няма налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, с р е щ у подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от 4

ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-1519 от 02.03.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с тези, посочени от адвокат Д.

Т. в Жалбата и частични идентични с тези, изложени в Писмената й защита:

От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична в Административнонаказателната преписка (АНП) не става ясно посоката на движение на процесното МПС, посочено е в ЕФ и в Протокола за използване на АТСС: двете посоки. Неконкретизирането на посоката на движение, приравняващо се на липса на посочена посока на движение, поставя както нарушителя, така и Съда в невъзможност да преценят в кое платно се е движело МПС, респ. да се установи дали е налице общо ограничение на скоростта и какви пътни знаци са налични, включително знак В26, в тази посока. Посочената липса се отразява върху обективните елементи от състава на нарушението. Посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че посоката на движение на процесното МПС е част (елемент) от основен реквизит на ЕФ, а именно: мястото на нарушението, което трябва да е точно посочено и конкретизирано.

В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година, постановено по тълкувателно дело (т.д.) № 1/2013 година на Върховния административен съд (ВАС) на Република България.

В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективната страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

5

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя Д. в размер на 204.52 евро (400 лв.) за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя Д . действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен пред Районен съд – Свиленград Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро (400 лв.) , която сума, представляваща сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя Д. с оглед изхода на делото и съобразно представения Списък на разноските. Не може да се редуцира размера на сумата (204.52 евро (400 лв.)) чрез намаляне, тъй като направеното възражение за прекомерност изхожда от лице без представителна власт спрямо АНО, респ. липсват доказателства в тази насока.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения: