Протокол № 319 от 14.09.2021, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 319 гр. Ямбол , 13.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Весела К. Спасова при участието на секретаря П. А. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20212330101361 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

Страните са редовно призовани.

Ищецът се явява лично и с адв. Д., редовно упълномощена.

Ответницата П.Х. се явява лично и с адв. В., редовно упълномощена. Останалите ответници не се явяват.

Вещото лице се явява.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Д. – Поддържаме иска. Уточнявам, че тези 16 кв. м. обхващат част от застроена площ и от незастроена площ- дворното място под колоните и пътечката зад сгради №2 и №3. Ще се ползваме от вещото 1 лице за уточнение на местоположението на 16-те кв. м. Водим 2-мата свидетели, посочени в исковата молба. Водим свидетеля А.А., когото съдът не е успял да призове.

Адв. В. – Представям пълномощно за другите двамата ответници.

Поддържам отговора на исковата молба. Моля, съгласно Определението на съда да допуснете водените от нас днес в съдебно заседание 2-ма свидетели. Още с отговора на исковата молба сме ги поискали. Те ще докажат дали процесната квадратура, сочена от ищеца, се ползва или се е ползвала от доверителите ми или от ищеца. Свидетелите са Й.П.М. и К.Г.К.. Моля да приемете като доказателство внесения проект за одобрение от Община Я. за изградената сграда на границатадоказателство, с което сме се сдобили чрез съдебно удостоверение.

Адв. Д. – Следва да уточня, че отговорът на исковата молба е подаден единствено от първата ответница, независимо че днес се представи пълномощно от другите 2-ма ответника. На осн. чл. 143 ал. 2 от ГПК, във вр. с оспорванията, които са само от страна на първата ответница, поясняваме и допълваме исковата молба, като представяме нови доказателства. Вярно е, че ответницата в режим на СИО е придобила семейния имот с нотариален акт № ***/2013г. с посочена площ от 594 кв. м., но при проследяване площта на този имот при предходните собственици е видно, че съгласно нотариален акт №***/1993г. площта е с размер 503 кв. м. и впоследствие през 2006 г. тези предходни собственици се снабдяват с констативен нотариален акт за придобиване по давност от 2006 г. за още 91 кв. м. ид. ч. и така общата площ става 594 кв. м. Последният действащ и понастоящем план е от 89 г., а през 2006 г., както и през 2005 г., когато е съставяна кадастралната карта и план, липсва основание за промяна на квадратура, тъй като няма нов план за тези два имота. 91 ид. ч. или кв. м. е невъзможно да са придобити по давност, както при действието на ЗТСУ, така и по ЗУТ. Считаме, че в рамките на тези 91 кв. м. се намират 16-те кв. м., които са предмет на спора за грешката в кадастъра. В този смисъл е невъзможно и някакво присъединено владение, каквото се сочи в отговора на исковата молба от страна на ответницата, която завладява имота, включително и спорните 16 кв.м. след строежа на 2 новата жилищна сграда, за която са разрешени отстояния от 3 метра, но фактически тези отстояния не отговарят на законовите изисквания, тъй като са според сгрешения кадастрален план. Фактически тя завладява тези 16 кв. м. едва след настаняването в жилищна сграда със своите 2ма сина - другите 2-ма ответника по делото месец март 2020 г. и същата година юни месец за кратко се поставя оградна мрежа. От снимките, които са представени като доказателство, е видно, че е същата бетонова пътечка зад сграда №2 на доверителя ми, която се е ползвала от него безпрепятствено до месец юни 2020г. Не е вярно възражението в отговора на исковата молба, че липсва оградна мрежа, което се опровергава и от приложените снимки. Първата ответница заявява, че липсва спор за границата и владение на част от имотите до започване на строителството на новото жилище, което сочим и ние в исковата молба, че дотогава доверителят ми е ползвал тези 16 кв. м. Във връзка с поясненията и допълненията на исковата молба представям и моля да приемете като доказателство в препис и за другите страни - нотариален акт от 1993 г., където съседният имот е с квадратура 503 кв. м. и следва нотариалния акт за придобиване по давност на още 91 кв. м.

Представям и списък с разноски. Предходните нотариални актове са описани в прехвърлителната сделка, чрез която ответницата става собственица. Ние твърдим, че и другите 2-ма ответника владеят спорната част от двора. Едва миналата година се настаняват да живеят там. Този въпрос не е спорен.

Адв. В. – След направените пояснения излагам становище с оглед допълнение на отговора на исковата молба, който съм направила от името на доверителката ми, както и на 2-мата й сина. Относно претенцията за 16 кв. м. възразявам, че се намира в някаква площ от 91 кв. м. по някакъв предходен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Тези 16 кв. м., трябва да са идентифицирани, както по площ, така и посока, и граници с цел да се установи, че има такива. Имота е закупен от доверителката ми през 2013 г., като е стопанисван от този момент към днешна дата. Твърдим, че никога не е имало пътека или място, което е обграждало имота на ищеца. Бил е отворен, няма ограда.

Съществува жилищна сграда и от нея правим нови заключения, които 3 твърдя с представения днес проект. Има издадено строително разрешение от 94 г., както се твърди. От проекта е видно, че сградата е разрешена на калкан на място със скрити колони и тази къща се явява незаконна, защото предвидените колони са скрити, а стената на север е права без колони. Това се вижда от експертизата на вещото лице, което ще разпитаме. Нашият имот е придобит чрез покупко-продажба, което е възмездна сделка. Колежката иска да обори предходния документ относно владението. С нашите и техните свидетели ще доказваме, кога е влизал там ищецът и какво е правил там. Проследила съм всички години на строителството -на границата са разрешени сгради на калкан и така се е ползвал имота и до ден днешен така се ползва. Относно нуждите на ищеца да минава зад жилищната сграда, правя предложение от името на доверителката ми, че нямаме нищо напротив да преминава, но с наше съгласие, след като не може да се установи, че има такава площ. Относно ограждането с мрежа, това ще се докаже от свидетелите.

Тази мрежа е съществувала само 10 дена. Имали са заплахи, викове, заварили са ищеца да обикаля новата къща и моите доверители са предприели да сложат ограда временно до разрешаването на спора.

След повикване на геодезисти от ответницата се установява, че границата е точно по калкана на ищцовата страна. Ищците също викат геодезисти, които също твърдят това. Поставят ограда първо от керемиди, но това не спасява положението, затова слагат ограда от мрежа. Тя е поставена от страна на ответниците и премахната от тях, както се вижда на снимките. Пътеката като съоръжение не прави собственост и не може да се докажат тези 16 кв. м. В този смисъл моля да се допълни отговора на исковата молба. Заявявам, че и вторите 2-ма ответника владеят имота заедно с първата ответница. Относно приложените нотариални актове, не възразявам да се премат. Считам, че нямат отношение към делото, но не възразявам.

На основание чл. 146 ал.1 от ГПК съдът докладва следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС вр. чл. 54 ал.2 от ЗКИР-съдът да осъди ответниците да предадат на ищеца владението върху собствените му 16 кв.м. от поземлен имот, находящ се в гр.Я.. Искът се основава на фактите, че 4 ищецът е собственик на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, с отразена площ от 754 кв.м., въз основа на наследяване от В. С. А., починал през 1994 г., от своя страна придобил имота посредством делба през 1967 г. Към онзи момент имотът е бил дворно място с площ от 770 кв.м. и с пл.№ ***, с построени в него жилищна сграда и масивен обор. При разрешено строителство в имота през 1994 г. е издадена скица, според която в имота влиза и мястото зад постройките. По действащата кадастралната карта обаче колоните на сградите му с №№2 и 3 попадат в съседния имот с идентификатор ***, закупен от ответницата П.Х. и съпруга й, починал впоследствие. Ответниците след нанасянето си в имота през 2020 г. са поставили лека оградна мрежа, така че бетоновата пътечка зад колоните на жилищната сграда на ищеца остава в неговия двор. По–късно обаче са я премахнали, изхождайки от кадастралния план, и владеят без основание частта от имота на ищеца. Касае се за погрешно нанасяне в плана на реална част от имота на ищеца в размер на 16 кв.м. като собствена на ответниците.

В срока за отговор ответницата оспорва иска срещу Д. и Й.Х.и като недопустим, поради липсата на придобито от тях право на собственост върху имот с идентификатор ***, предоставен в дял на първата ответница с бракоразводно решение. Счита иска срещу нея за неоснователен, като възраженията се основават на фактите, че е собственик въз основа на договор за покупко-продажба на нанесения в кадастъра имот с площ от 594 кв.м., граничещ с имота на ищеца, и не е налице грешка в кадастъра относно границите на двата съседни имота.

Съгласно действалите през годините планове, на място са съществували сгради на двамата собственици на калкан и реална част от имота на ищеца не е попадала в съседния имот. Границите между тях по плановете през годините не са се променяли. Направено е и възражение за придобиване на спорните 16 кв.м. по давност като владени от ответницата и нейните праводатели. Не е била поставяна ограда между двата имота преди 2020г.

Не е спорно, че ищецът е придобил собствеността върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, както и 5 придобиването на собствеността от ответницата върху имот с идентификатор ***, и владението на ответниците върху целия имот. Ищецът носи тежестта за доказване на спорния факт –че в имота на ответниците попада част от неговия имот в размер на 16 кв.м., че е налице грешка в кадастъра относно нанасянето на реална част от имота на ищеца като собствена на ответниците. Ответниците носят тежестта за доказване на основанието, на което почива твърдяното от ищеца владение, както и за доказване на придобивна давност в полза на първата от тях.

Адв. Д. – Нямам възражение по доклада. Да се изслуша вещото лице.

Адв. В. – Нямам възражение по доклада. Да се изслуша вещото лице.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице, както следва:

Ж. П. Ж. – 45 г., бълг. гражд., неосъждан, без родство със страните.

Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.

291 от НК.

Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.

Вещото лице – Поддържам представеното заключение. Тези 16 кв. м., за да ги изчисля дали са точно толкова, трябва да ги идентифицирам къде са. Те се появяват като разлика между документите и кадастрална карта-между 770 кв.м. и 754 кв.м.по кадастрална карта. Никъде не е указано, къде точно се намират. Единствено може да се търсят, ако разгледате последната скица 6 - синята линия е северната граница по плана от 65г. Това е планът, по който е съставен нотариалният акт за собственост на ищеца. Тя е доста на север от всички останали. Тази област между синята и всички останали линии са тези 16 кв.м., като трябва да кажа, че синята линия и кадастралната карта затварят много по- голяма част от имота - около 33 кв. м. Според мен има грешка в кадастъра. Ако разгледате скица №5, точките, които съм заградил с червено, са извън допустимите норми по Наредба №2 към ЗКИР от 6

2016г. Това са грешки, които установявам. Кадастралната карта не изследва старите планове. Колегите трябва да минат и да заснемат тези чупки, които аз съм измервал. Сграда №3 е изцяло грешна. Тя навлиза с 50 см средно в имота на ответниците. Тази грешка е пренесена от плана от 1989 г., понеже той е основа. Резултатната площ на скица №5 няма да е 16 кв. м., а ще е половината, може и по-малко. Главният архитект указва, че сградата на ответницата трябва да е на 3 метра отстояние от границата. Това са указания за спазване от архитект, геодезист. Може да са повече и в случая са повече, сградата е на 3.15 м. от границата, която съм заснел. Това е отстоянието между зелената линия на скицата и сградата на ответниците. Това идва от процедурата по време на проектирането, като се заснема терена. Архитектът се съобразява с постройката. Тези 3 метра ги залага от подложката, която е направил колегата по проекта за строежа. Относно сграда №2 на ищеца -зелената линия е отразена по фасадата на сградата. На скица №5 има отразена една от колоните. Мъничката зелена точка на сграда №2 е колоната.