Определение № 9039 от 23.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1650/2026
- Вид
- Определение № 9039
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9039 гр. София, 23.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100501650 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение № 947/09.01.2026 г. по ч.гр.д. № 36580/2025 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2025 г. по ч.гр.д. № 36580/2025 г. по описа на СРС, 78 състав и производството по делото е прекратено, предвид извършено плащане от страна на длъжника в срока за подаване на възражение.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че длъжникът не е заплатил пълния размер на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което производството по делото следва да продължи, а освен това признаването и плащането на задължението от страна на длъжника не следва да води до обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на делото. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – В.И.С., не подава отговор на същата.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид факта, че обжалваното определение има преграждащ производството по делото характер и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява 1 процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С ъ с заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2025 г. по ч.гр.д. № 36580/2025 г. по описа на СРС, 78 състав, съдът е разпоредил длъжникът В.И.С. да заплати в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД следните суми – 127,80 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.06.2025 г. до погасяването, 203,86 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 13.06.2025 г., 16,23 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.06.2025 г. до погасяването, 8,72 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.07.2022 г. до 13.06.2025 г., както и сумата в размер на 75 лв. – разноски.
Видно от приложените съобщения, заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 29.10.2025 г., като на 24.11.2025 г. същата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Във възражението е посочено, че длъжникът е заплатил сумата в размер на 273,24 лв., с което счита, че е погасил дълга, за който е издадена заповедта за изпълнение, като е приложен платежен документ, видно от който на 04.11.2025 г. в полза на заявителя е заплатена сумата в размер на 273,24 лв. с основание – дело № 36580/2025 г. на СРС. Също така, оспорен е размерът на мораторната лихва върху главницата за топлинна услуга с твърдението, че е изчислена погрешно в заповедта за изпълнение.
Заповедният съд е квалифицирал възражението като такова по чл. 414а ГПК, съответно – същото е връчено на заявителя, като му е предоставена възможност да изрази становище. В предоставения срок заявителят е подал становище, като е признал факта на плащане на главницата за топлинна енергия - 127,80 лв., главницата за дялово разпределение - 16,23 лв., част от дължимата мораторна лихва – 47,60 лв., както и разноските по заповедното производство – 75 лв. Оспорил е погасяването на сумата в размер на 164,98 лв., представляваща мораторна лихва.
С оглед предоставена възможност от страна на заповедния съд, длъжникът е възразил срещу дължимостта на мораторната лихва в размер на 164,98 лв. с твърдението, че същата е изчислена погрешно в заповедта за изпълнение, поради което не е заплатена от негова страна.
Във връзка с изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно заповедният съд с обжалваното определение е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил делото. В случай на подадено възражение по чл. 414а ГПК, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена само ако длъжникът не подаде в срок становище във връзка с възражението и твърдението за извършено доброволно погасяване на дълга от страна на длъжника. Процесният случай не е такъв, тъй като 2 заявителят е подал становище, в което подробно е описал кои задължения счита за погасени и кои – не. Освен това, дори и в становището си заявителят да беше посочил, че с извършеното плащане са погасени всички задължения, предмет на заповедта за изпълнение, то последната не следва да бъде обезсилвана от страна на заповедния съд, а последицата от погасяване на дълга е избягването на принудително изпълнение, т.е. заповедният съд следва да прие, че заповедта за изпълнение е влязла в сила (тъй като не е оспорена), но не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист (тъй като длъжникът е заплатил дълга в срока за възражение). Конкретният случая дори не е такъв, тъй като длъжникът не е признал и заплатил пълния размер на задължението (остава непогасена сумата в размер на 164,98 лв., представляваща мораторна лихва). В посочената хипотеза заповедният съд следва да даде указания за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК за оспорената част от дълга, предмет на заповедта за изпълнение, а по отношение на останалите задължения – следва да приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, без обаче да издава изпълнителен лист.
Ето защо, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По разноските:
По разноските, дължими в настоящото производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд с оглед изхода от делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 947/09.01.2026 г. по ч.гр.д. № 36580/2025 г. по описа на СРС, 78 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 78 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3