Решение № 2172 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2172 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110215539 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Д. срещу Наказателно постановление № 24-4332015543/09.07.2024 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и неговата отмяна. Посочено е, че не е налице твърдяната от наказващия орган системност на нарушението, която и да обуславя правната му квалификация по чл.

182, ал. 5 ЗДвП. Жалбоподателят се позовава и на нарушения при използване на техническото средство за установяване на скоростта му на движение, както и при издаване на НП. Изложени са и съображения, свързани с работата на жалбоподателя и необходимостта му да управлява МПС. Затова се претендира отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Д., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. Ц., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при издаването му. Настоява, че в случая е налице повторност, а не системност на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Административнонаказващият орган – началника на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са постъпили писмени бележки с молба за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 13.12.2023 г. около 15:11 ч. жалбоподателят А. Д. управлявал собствения си лек автомобил марка „*******”, модел „*******“ с рег. № *******, в гр. София, по бул. История Славянобългарска с посока от ул. Каменоделска към бул. Рожен, като до № 4 на бул.

История Славянобългарска автомобилът се движел със скорост 88 км./ч. при ограничение за движение в населено място от 50 км./ч. Скоростта била измерена посредством мобилна система за видеоконтрол АТСС, Cordon М2 № MD1196, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение с 38 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. А на неустановена дата преди 14.03.2024 г. клипът от мобилната система бил прегледан и след установяване на регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик – жалбоподателят Д. бил призован да се яви в ОД МВР Пловдив. На 14.03.2024 г. той се явил в сградата на ОД МВР Пловдив, където собственоръчно попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 13.12.2023 г. около 15:00 часа автомобилът се е управлявал лично от него.

От разпечатка от паметта на техническо средство с радар Cordon М2 № MD1196, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 13.12.2023 г., в 15:11:24 ч., в района на град София, с координати EL 23о32.7478 и NL 42о71.4452, е засечена скорост на движение от 91 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложен и клип, от който се установява местоположението на техническото средство, както и клип със заснето монтираното АТСС тип триножник.

При така установените факти, след като му била изпратена декларацията по чл. 188 от ЗДвП и се запознал с материалите по преписката, на 25.04.2024 г., бил съставен АУАН № 069069/25.04.2024 г. от св. И. П. Б. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, но в присъствие на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. В последсвтие чрез ОД МВР Пловдив УАН бил връчен на жалбоподателя на 03.06.2024 г. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта било описано, че нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок след влизане в сила на електронни фишове серия К № 7680242 и серия К № 8034172, и двата влезли в сила на 17.10.2023 г.

От представените по делото справки и копия от цитираните фишове, както и въз основа на допълнително изисканата от съда информация за тях, се установява, че с електронен фиш серия К № 7680242, издаден от СДВР, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. А с електронен фиш серия К № 8034172, издаден от СДВР, на жалбоподателя също е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. И двата електронни фиша са връчени срещу разписка на жалбоподателя на 01.10.2023 г., макар в ОПП СДВР да няма доказателства за връчването. Но срещу фишовете не е подадена жалба и на 11.10.2023 г. от жалбоподателя са платени в намален размер наложените по тях глоби. Това обстоятелство е отразено в системата на АИС АНД, поддържана от МВР, като са приложени и справки за плащанията. Поради това съдът прие, че на 17.10.2023 г. /доколкото 15.10.2023 г. е бил почивен ден/, са влезли в сила и двата електронни фишове серия К № 7680242 и серия К № 8034172, с които жалбоподателят е санкциониран за нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

След съставянето на АУАН № 069069/25.04.2024 г. и запознаване с отразените в системата на КАТ издадени и влезли в сила електронни фишове за нарушения на чл. 21, ал.

2

1 ЗДвП срещу жалбоподателя, при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 09.07.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” СДВР. В НП е вписано, че нарушението на Д. е извършено системно, в едногодишен срок от влизане в сила на 17.10.2023 г. на електронни фишове серия К № 7680242 и серия К № 8034172, поради което и жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2024 г., видно от придружителното писмо от ОПП СДВР, макар да липсват доказателства за това. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 08.10.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Б., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР часови график, протокол за използване на техническото средство и снимка на техническото средство, протокол за проверка от БИМ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; схема на хоризонталната и вертикална пътна маркировка в процесния участък, изпратена от Столична община; справки относно двата предходни електронни фишове; заповеди за компетентност на министъра на вътрешните работи, декларация от жалбоподателя, справкакартон на водача), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят Б. лично е установил нарушението като се е запознал с отчетеното от техническото средство, както и с попълнената от жалбоподателя декларация. Свидетелят потвърждава, че в посочения пътен участък няма поставени знаци В 26 въвеждащи различна максимална скорост на движение и тя е 50 км/ч. Същото безспорно се установява и от писмото от Столична община, ведно с приложената към него схема на организацията на движение в процесния пътен участък.

Несъмнено установено е, че мястото на нарушението е в рамките на населено място – гр.

София.

Видът на използваната система за видеоконтрол се установява и от протокола за използване на техническото средство. От приложения снимков материал е видно, че автомобилът е в центъра на кадъра, като отразеният знак „+“ върху бронята му сочи, че именно неговата скорост на движение е засечена от камерата. На снимката ясно се вижда е номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.

189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на 3 системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 06.12.2023 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1196 е била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните и материалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121-з-1632 от 012.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началниците на сектори в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.