Определение № 1053 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600608 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК, вр. чл.250, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от частния тъжител А. В. Н., чрез упълномощения от него повереник – адв. Ю.Г. – от САК, срещу Разпореждане № 15361 от 08.12.2025 г., постановено по НЧХД № 11876/2025 г., с което съдията – докладчик при Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 10-ти състав, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 11876/2025 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, образувано въз основа на депозирана в СРС – НО частна тъжба от А. В. Н. срещу М.Я.Х. – за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т.

2 от НПК.

В така подадения сезиращ Съда документ се твърди, че обжалваното Разпореждане на СРС е незаконосъобразно, необосновано и не съответства както на действителното съдържание на тъжбата и приложенията към нея, така и на реалната фактическа обстановка.

Излагат се аргументи, че в тъжбата изрично е посочено, че майката оказва системно и целенасочено психическо въздействие върху детето; настройва го срещу бащата и по този начин осуетява изпълнението на влязлото в сила съдебно Решение относно режима на лични отношения, като дъщерята заявява, че я е страх от баща й и отказва да тръгне с него. Твърди се, че тези повтарящи се, стереотипни реплики на детето не са изолирани спонтанни реакции, а проявление на вече формирано и поддържано от майката негативно отношение към бащата, което има не само съпътстващо, но и водещо за отказа на детето значение.

Изтъква се, че поведението на предаденото на Съд лице М.Я.Х. не се изчерпва само с физическото й присъствие на адреса, а същата не предприема никакви реални и добросъвестни действия, за да подготви детето психически за контакт с бащата; не го убеждава да спазва съдебното Решение; не му обяснява, че контактите с бащата са в негов интерес. Сочи се, че чрез постоянни внушения и поддържане на страх и негативна представа за бащата, Х. насърчава отказа, с което осъществява втората форма на изпълнително деяние, визирано в чл. 182, ал. 2 от НПК – осуетяване изпълнението на съдебното Решение, чрез създаване на обстановка и спънки, които не позволяват то да бъде изпълнено, включително 1 чрез психологическо въздействие върху детето.

Изразява се несъгласие с приетото от първата инстанция в насока, че подготвянето на багажа на детето от страна на майката е достатъчно, за да се приеме, че тя е изпълнила задължението си по съдебното Решение. В тази насока се излага, че подготвянето на багажа е формално действие, което не води до реално предаване на детето и не гарантира осъществяването на личните контакти. Аргументира се, че задължението на родителя, при когото детето живее, включва активно съдействие – да подготви детето психически; да не го настройва срещу другия родител; да не толерира отказа му; да му обясни, че съдебното Решение трябва да се изпълнява. Сочи се, че когато детето твърдо отказва да тръгне, изразява страх и негативно отношение към бащата, а майката бездейства и не се противопоставя на този отказ, формалната подготовка на багажа е само прикритие на фактическото неизпълнение и осуетяване изпълнението на съдебното Решение. Излагат се доводи и по същество.

Твърди се, че първият Съд неправилно е приел, че тъй като детето е навършило 16годишна възраст, върху волята му не може да се оказва натиск и поради това майката не може да носи отговорност за отказа му. Сочи се, че законът очаква от родителя да упражнява родителски контрол и грижа върху непълнолетното дете, а не да остава детето само да решава – дали да изпълнява съдебното Решение. Сочи се, че в конкретния случай майката не просто не принуждава детето, а активно влияе върху него, като формира страх и негативно отношение към бащата; поддържа отчуждението и по този начин умишлено осуетява изпълнението на съдебното Решение.

Обосновава се, че в тъжбата и приложенията към нея са описани конкретни действия и бездействия на М. Х., които покриват признаците на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК – неизпълнение и осуетяване изпълнението на съдебно Решение, а Разпореждането на първия Съд в противния смисъл е постановено при преждевременна и недопустима оценка по същество, без същата да е предхождана от провеждане на съдебно производство, с което е нарушен принципът на обективната истина и правилното приложение на материалния закон.

Отправя се искане обжалваното Разпореждане на СРС, НО, 10-ти състав по НЧХД № 11876/2025 г., да бъде отменено и делото да бъде върнато на първия Съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на обвинението по същество.

Срещу така постъпилата частна жалба срещу Разпореждане № 15361 от 08.12.2025 г., постановено по НЧХД № 11876/2025 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, е депозирано възражение, с правно основание чл. 342, ал. 2 от НПК, от М.Я.Х., чрез упълномощения й защитник – адв. Кирил Станчев – от САК. Във възражението се посочва, че изводите на първата съдебна инстанция, че описаното в тъжбата поведение не съставлява престъпление, са правилни и законосъобразни.

Защитникът оспорва твърденията на частния тъжител, изложени в жалбата, както и описаната в тъжбата фактическа обстановка. Излага, че на процесните дати – 03.02.2025 г., 28.02.2025 г. и 14.03.2025 г., Х. не е реализирала състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, а причините за това режимът на личните отношения на тъжителя А. Н. с дъщеря му Р.

Н.а, определен с Решение № 133150 от 05.06.2019 г., постановено по гр. д. № 46855/2017 г. по описа на СРС, ГО, 149-ти състав, да не се реализират, не са съставомерните действия и/или бездействия на М. Х., а нежеланието и отказа на непълнолетната да контактува с баща си и поведението на Н., който от раждането на дъщеря му до момента не е съумял да изгради стабилна емоционална връзка с нея. Пресъздават се твърдения на Х. по същество на частното обвинение.

Отправя се искане жалбата на частния тъжител да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено Разпореждането на СРС, НО, 10-ти състав, с което, на основание чл. 247б, 2 ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по НЧХД № 11876/2025 г. по описа на същия Съд.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 345, ал. 3, вр. чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба, Съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакуваният съдебен акт – да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.

Съображенията на Съда в тази връзка са следните:

Наказателно – съдебното производство по НЧХД № 11876/2025 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, е образувано въз основа на подадена тъжба, вх. № 274844 от 14.08.2025 г. по описа на СРС, от А. В. Н., чрез адв. Ю.Г. – от САК, срещу М.Я.Х. – за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С тъжбата е повдигнато обвинение срещу Х. за неизпълнение на съдебно Решение № 133150 от 05.06.2019 г., постановено по гр. д. № 46855/2017 г. по описа на СРС, 149-ти състав и установения с него режим на лични отношения на бащата А. В. Н. с неговото дете Р. А.Н., за периода от 03.02.2025 г. до 14.03.2025 г., като е отправено искане да й бъде наложено предвиденото в закона наказание.

С Разпореждане № 11332 от 11.09.2025 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 11876/2025 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, на тъжбата не е даден ход, като на тъжителя е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвеното Разпореждане, да приведе тъжбата в съответствие с изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК, като представи доказателства за представителната власт на адв. Георгиева по отношение на тъжителя и да представи доказателства за платена държавна такса за разглеждане на тъжбата. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на тъжителя – на 25.09.2025 г.

С молба, вх. № 320721 от 02.10.2025 г., подадена от тъжителя А. В. Н., чрез адв. Ю.Г.

– от САК, е представен документ за внесена държавна такса в указания от Съда размер, както и заверен препис от адвокатско пълномощно.

С Разпореждане № 15361 от 08.12.2025 г. на съдията – докладчик при СРС, НО, 10-ти състав, наказателното производство по НЧХД № 11876/2025 г. по описа на същия съд, образувано въз основа на депозирана в СРС – НО тъжба от А. В. Н. срещу М.Я.Х. – за престъпление по 182, ал. 2 от НК, е прекратено, на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

За да се произнесе в посочения смисъл, съдията – докладчик при СРС е направил анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и съпоставяйки ги с твърденията, изнесени в тъжбата, е преценил, че в същата не се сочат конкретни действия на подсъдимата, чрез които тя да не изпълнява или да осуетява 3 изпълнението на съдебното Решение, а поведение на дъщерята Р. Н.а, за което не може да носи отговорност избирателно единият родител. Въз основа на посоченото в тъжбата, че на процесните дати майката и дъщерята са били на адреса, от който тъжителят е следвало да вземе дъщеря си и майката е била подготвила багажа на детето за предстоящите лични контакти с бащата, е направил извод, че не е налице бездействие от нейна страна, както се твърди в тъжбата. Аргументира се, че в тъжбата се сочат действия на дъщерята, чрез които се осуетява изпълнението на съдебното Решение, за което майката не може да носи наказателна отговорност, тъй като в тъжбата няма данни зад отказа на дъщерята да стои определено поведение на нейната майка, които да съставлява неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно Решение. Излага се, че твърденията, че майката е била подготвила багажа на дъщеря си, сочи и на субективна несъставомерност на деянието й по чл. 182, ал. 2 от НК, по съображения, че багажът е бил подготвен именно с цел изпълнението на съдебния акт. Акцентира се, че става въпрос за дете на 16 години, върху чиято воля не може да се упражнява принуда от страна на майката, за да я мотивира да тръгне с баща си, тъй като това би било съставомерно деяние. Излагат се съображения, че твърденията за емоционална отдалеченост и дистанцираност на детето от своя баща не съставляват твърдения за факти и не са от значение за преценката на съставомерността на деянието.

Разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 10-ти състав от 08.12.2025 г. е връчено на тъжителя А. В. Н. и на упълномощения му процесуален представител – на 14.01.2026 г.

По жалба на процесуалния представител на тъжителя е образувано настоящото ВНЧД № 608/2026 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав, за проверка на законосъобразността и правилността на така постановения съдебен акт от СРС.

Настоящият съдебен състав, при извършен собствен прочит на материалите по ВНЧД № 608/2026 г. прецени, че следва да сподели крайния извод на съдията – докладчик при СРС – НО, 10-ти състав, че е властен да извърши преценка, дали в сезиращия съда документ – частна тъжба, са изложени твърдения за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а ако в резултат на тази преценка достигне до извод, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление – да прекрати образуваното наказателно производство, макар и по съображения, различни от изложените от първия Съд.