Решение № 8 от 09.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Площакова при участието на секретаря Ц. П. Бакалова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Търговско дело № 20255300900280 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, постъпила в съда на 29.04.2025 год., подадена от „Андромеда-7“ ЕООД против „Хигиа 1“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на парични суми на договорно основание.

Исковата претенция обстоятелства: се основава на следните фактически

Твърди се, че на 13.02.2024 год. между ответника „Хигиа 1“ ЕООД, в качеството на възложител и ищеца „Андромеда-7“ ЕООД, в качеството на изпълнител, бил сключен договор № 3308 за изграждане на газова инсталация с газов резервоар, котел, бойлер, демонтаж на съществуващи съоръжения на обект туристическо селище „40-те извора“ в землището на с. Мулдава, общ.

Асеновград, Дом за възрастни хора „Хигиа“. Конкретните видове СМР били предварително уговорени, описани в оферта изх. № 2448/24.01.2024 год., неразделна част от договора. Договореното възнаграждение било 40 737,37 лв. с ДДС.

Непосредствено след сключването на договора ищецът започнал изпълнението му и към момента на подаването на исковата молба бил довършил възложените му работи. За удостоверяване на реално извършените работи били съставени три протокола обр. 19, двустранно подписани от страните, съответно от 07.03.2024 год. на стойност 41 840,98 лв. с ДДС, от 1

22.03.2024 год. на стойност 1 777,22 лв. с ДДС /но дължима по нея била сумата 887,22 лв./ и от 19.12.2024 год. на стойност 1 128,62 лв. с ДДС.

Според съгласието, постигнато в договора, заплащането следвало да се извърши както следва: 7 596,60 лв. с ДДС в срок от 10 дни от подписването на договора, а остатъкът бил платим разсрочено в рамките на шест месеца от подписването на договора, като крайният срок за плащане бил 05.08.2024 год.

За допълнително възложените дейности и доставени материали се съставяли допълнителни приемо-предавателни протоколи, платими в срок от 30 дни след издаването на фактурата за тях. Ищецът издал осем броя фактури в периода от 21.02.2024 год. до 13.12.2024 год. По първата фактура от 21.02.2024 год. на стойност 7596 лв. било извършено плащане, като неразплатени останали 0,60 лв. Сумите по останалите седем фактури останали изцяло незаплатени. Шест фактури, издадени в периода от 16.04.2024 год. до 08.11.2024 год., били за работите по протоколи обр. 19, съставени на 07.03.2024 год. и на 22.03.2024 год., като от стойността по протокола от 22.03.2024 год. /1777,22 лв./ действително дължима била сумата 887,22 лв.

Ответникът останал задължен спрямо ищеца за сумата 35 132,20 лв., представляваща разликата между дължимата по договора сума от 42 728,20 лв. и платената сума от 7 596 лв.

Неплатена била и сумата 1 128,62 лв. по последния протокол обр.

19/09.12.2024 год., за която сума била издадена фактура № 2475/13.12.2024 год.

Според клаузите на договора възложителят следвало да заплати възнаграждението в деня на приемането на работите, респ. издаването на фактурата. Тъй като ответникът не погасил задълженията си в срок, същият дължал обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, която била в общ размер на 3 593,36 лв.

В чл. 37 от договора било предвидено, че при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията по договора, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,5% от договорената цена за всеки просрочен дин, но не повече от 20%. Поради допуснатата от ответника забава в плащането от 129 дни, същият би дължал неустойка в размер на 21 896,34 лв., но тъй като отговорността била ограничена до 20%, размерът на дължимата неустойка бил 6 789,56 лв.

Предвид изложените фактически твърдения ищецът моли съда да бъде постановено решение, с което ответното дружество „Хигиа 1“ ЕООД бъде осъдено да заплати на „Андромеда-7“ ЕООД следните суми:

- сумата 36 260,82 лева с ДДС, представляваща неизплатен остатък от възнаграждението за извършени и приети СМР по договор № 2

3308/13.02.2024 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 29.04.2025 год. до окончателното плащане;

- сумата 3 529,36 лева, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата без ДДС за периода на допусната забава по всяка издадена фактура за период от падежа на задължението до подаването на исковата молба /съобразно допуснатото в последното съдебно заседание изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК/;

- сумата 6 789,56 лева, представляваща наказателна неустойка за забавено плащане по раздел шести от договора.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Цената на иска за възнаграждение е по-голяма от 25 000 лв. и обосновава родова подсъдност на ОС като първа инстанция. Поради връзка между иска за главното вземане и исковете за акцесорните вземания за законна лихва и неустойка, всички искове са подсъдни на сезирания с главния иск съд.

Исковете са процесуално допустими. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Исковете са с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В отговора на исковата молба „Хигиа 1“ ЕООД оспорва предявените искове по основание и размер.

Признава се възникването на описаното правоотношение, произтичащо от договор за СМР, сключен на 13.02.2024 год. и осъществяването на описаните доставки. Но се твърди, че престираното от ищеца изпълнение е неточно и ищецът вместо да поправи, допълни или измени изпълненото, преждевременно е предприел действия по събиране на вземанията си по съдебен ред.

Разяснява се, че сключеният договор бил насочен към подмяна на отоплителната инсталация в сградата на ответника. Тя трябвало да произвежда и разпределя топлина, която да бъде използвана за две цели: за отопление и за битова гореща вода /БГВ/.

Неточното изпълнение от страна на ищеца се изразило в това, че БГВ можела да бъде произведена от системата само в най-студените зимни месеци, когато необходимата температура на отоплителните тела е най-висока.

Описана е схемата на инсталацията, изградена от ищеца; въз основа на нея температурата в бойлера била правопропорционална на нуждата от отопление, а не постоянна. Системата била така изградена, че при меко време с температура над 10 градуса по Целзий и регулирането на температурата в 3 помещенията на 23-24 градуса, липсвала възможност БГВ да се загрее достатъчно. А в преходните сезони системата не можела да се използва, тъй като при 24 градуса в помещенията производството на БГВ било невъзможно.

Тези обстоятелства станали известни на ответника едва след първия отоплителен сезон и той въвежда възраженията си за неточно изпълнение в отговора. Предишната отоплителна инсталация позволявала едновременно отопление в неограничен диапазон от температури и БГВ с постоянна температура през всички сезони. За нормалното функциониране на системата била необходима допълнителна помпа, която да управлява циркулацията на флуид между бойлера и отоплителната система. При многократните разговори между страните ищецът в устна форма съветвал ответника да бъдат затваряни крановете, с което да се изолира отоплителната система, но отказвал да даде писмени препоръки или да направи схема, която да подпише и обоснове.

Ответникът счита, че изпълнителят носи пълна отговорност за проучвателния етап и проекта на инсталацията, за неговата годност, за материалите и изпълнението. Изпълнителят следвало да положи грижата на добър търговец, т.е. на професионалист в областта на топлотехниката, във всички етапи - при проектирането, оферирането и изпълнението. Системата следвало да има средни и стандартни качество и функционалност, като се запази елементарната функционалност на старата система, която заменя. В случая ищецът не проявил дължимата грижа. За възложителя недостатъците на изпълненото станали видни едва след изтичането на първия отоплителен сезон и проявилите се през него трудности, проблеми и допълнителни разходи за покупка на електроенергия за производство на БГВ.

Предвид изложеното ответникът настоява за поправка на изпълненото.

Счита, че в полза на ищеца следва да се присъди само стойността на доставените и монтирани елементи, намалена със стойността на преработката на системата към такава, която позволява универсално едновременно отопление и производство на БГВ. Това щяло да наложи закупуването на допълнително оборудване, но само доколкото не може да се използва демонтираното. Възнаграждението следвало да се намали съгласно чл. 265 ЗЗД.

Възраженията на ответника са по чл. 265, пр. 1 /поправяне на работата/ и пр. 3 /намаляване на възнаграждението/, вр. чл. 261 ЗЗД.

Предвид неточното изпълнение от страна на ответника, законни лихви и неустойки не се дължали.

В допълнителната искова молба, наименована „становище“, ищецът се позовава на принципа, че договорите следва да се изпълняват. Ответникът не 4 оспорвал наличието на договора и подписването на представените актове обр.

19, които имали значение на изрично приемане на изпълненото по см. на чл.

264 ГПК.

В нито един момент преди образуването на делото ответникът не уведомил ищеца за скрити недостатъци в изпълненото. Позовава се на съдебна практика, според която наличието на недостатъци в изпълненото не погасявало задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение, а единствено пораждали право за намаляване на размера на възнаграждението. Според чл. 33 от договора възложителят можел във всеки момент от изпълнението на договора да осъществява контрол на изпълнението относно количество, качество, технически параметри и пр., а ответникът не е правил подобни възражения. Позовава се на законовите разпоредби, според които ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме, като ако не направи възражения, работата се счита за приета и рискът преминава върху поръчващия.

Ищецът счита, че работата е приета без забележки с подписването на последния двустранен протокол обр. 19 от 09.12.2024 год. и от този момент до депозирането на исковата молба не били направени никакви възражения.

Възложената работа била само за подмяна на съществуващ котел на твърдо гориво, подмяна на съществуващ бойлер с по-голям и изграждане на газово стопанство за захранване на новия котел и кухнята с газ. Изпълнените от ищеца СМР нямали отношение към промяна на начина на работа на отоплителната инсталация. Извършената работа била само в помещението, в което се намира котелът /т.нар. котелно/ и не били правени никакви промени или подмяна на отоплителната инсталация на сградата.

Оспорва се верността на твърдението, изложено в отговора, че БГВ можела да се произвежда само в най-студените месеци. Газовият котел можел да работи целогодишно на температура, достатъчно висока, за да задоволи нуждите на сградата от БГВ. Ако това водело до прегряване на сградата, било необходимо да се регулират радиаторите. Бойлерът за БГВ и отоплителната инсталация били свързани паралелно и работният флуид не преминавал през основния обем на бойлера, а през серпентина. При подмяната на котела и бойлера не била правена промяна в котелната инсталация и причина за това била, че възложителят не разполагал с достатъчно финансиране за цялостно проектиране и изграждане на нова инсталация, съществуващата инсталация била стандартна, широко разпространена схема, която позволявала понататъшна автоматизация; възложителят възприел доводите на възложителя и одобрил офертата за подмяна на съществуващ котел и бойлер, като бил уведомен и за възможността за бъдещо надграждане.

5

Поради това възраженията в отговора за некачествено изпълнение се възприемат от ищеца за неоснователни и са настоява за пълно уважаване на предявените искове.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че счита доводите на ищеца за неоснователни. За да се поддържала налична БГВ през лятото трябвало вертикалните щрангове да бъдат нагрети до 50-60 градуса, което било неприемливо. Признава се, че възраженията срещу качеството на изпълнената работа не са били „формализирани“, но са направени подробно в отговора на исковата молба, подаден след изтичането на първия отоплителен сезон.