Решение № 1804 от 16.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1804 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330103265 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба „Соломон Консулти“ ЕООД, ЕИК 201411145, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 141, против Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5 456,95 лв., представляваща обезщетение за претърпените на ищеца имуществени вреди – за части и ремонт на преден капак, предна броня, преден ляв и преден десен калник, предна лява врата, задна лява врата, ляв трегер на тавана, заден ляв калник, задна броня, заден десен калник, задна дясна врата, десен трегер на тавана, дясно огледало, предно стъкло, таван, предна греда на тавана, антената на тавана, заден капак /пета врата/, десен външен стоп, ляв фар и стъкла, вследствие на виновно и противоправно бездействие на служители на общината, довело до падане на дърво на *************** г. на паркинг между блоковото пространство, находящ се в гр. П. до бул. „Р.“, бул. „********“ и ул. „С.“, върху притежавания от ищеца лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********, ведно със законната лихва за забава върху главницата от увреждането – ********* г., до окончателното й плащане, както и сумата от 400 лв. – по фактура за изготвяне на частна автооценъчна експертиза и доклад за оценка на материалните щети по автомобила.

В исковата молба се твърди, че на дата ************ година, около 10:02 часа преди обед, *********** на ищцовото дружество получил обаждане, после придружено и със снимков материал от негов съсед *** Р. Р., който му заявил, че върху автомобилът му - „Сеат Ибиза“, с рег. № 1

***********, който бил паркиран на паркинг, находящ се в междублоково пространство до бул. „Р.“, бул. „*********“ и ул. „С.“, бил паднал клон от дърво. Сочи, че автомобилът е собственост на дружеството, като със същия извършва основни оперативни дейности, включително отдаване под наем.

Излага, че след като отишъл на място, установил, че върху автомобила са нанесени сериозни поражения. Изтъква се, че когато пристигнали със ******** му – Н. Я., на паркинга пред блока гледката от падналия клон, който клон е всъщност основата на падналата част от огромно разцепило се на две в основата си дърво върху автомобила, била потресаваща. От всичко, което видели, били изключително разтроени, защото този инцидент могъл да се случи и докато паркират автомобила и някой от тях да пострада. Наведени са доводи, че уведомил за инцидента адвокат Х. и същият го посъветвал да се обърне към специалист, който да направи оглед и да изготви доклад и оценка за нанесените вреди. Ищецът се обърнал за съдействие към ***. П. П., който посетил адреса и заснел щетите по автомобила, с цел събиране на доказателствен материал, който да е годен за изготвяне на автооценъчна експертиза, като същата му била предоставена на 23.01.2024 г.

Излага, че уличното дърво, от което е настъпило увреждането е собственост на Община Пловдив, тъй като съгласно § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА – зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. Дървото се е намирало в междублоковото пространство до бул. „Р.“, бул. „***********“ и ул. „***********“. Изтъква се, че тъй като улицата и паркинга безспорно са собственост на общината, то общината се явява собственик и на засадените дървета. Твърди се, че зеленените площи са публична общинска собственост по аргумент от чл. 16 от Наредба за развитие, поддържане и опазване зелената система на Община Пловдив - Приложение към Решение № 225 на ОбС Пловдив. Сочи се, че от друга страна, стопанисването на зелените площи и уличното озеленяване е задължение на ****** на Община Пловдив. Излага се, че на основание чл. 44, ал. 1, т. 9, изр. 1 от ЗМСМА - същият може да възлага на районните кметове свои функции, но отговорността при вреди е на самата Община. Наведени са доводи, че тъй като падналото улично дърво е собственост на Община Пловдив, налице е бездействие на служители на ответника, които своевременно не са предотвратили падането на дървета и клони, чрез изрязването на изгнилите такива. Ищецът е на мнение, че служителите на Община Пловдив от ОП „паркове и градини“ не са предприели необходимите действия по обезопасяване на дървото, независимо от факта, че по-рано от инцидента, живущите в района на произшествието са подали няколко пъти сигнали за изгнили дървета и клони. Поддържа се, че бездействието на служителите от общинското предприятие е причина да се стигне до този инцидент, в който са причинени имуществени и неимуществени вреди на ищцовото дружество. Навежда се, че вредите, в конкретния случай са в причинно-следствена връзка с механизма на „непозволеното увреждане“ съгласно разпоредбите на ЗЗД.

С уточнителна молба от 01.03.2024 г., ищецът сочи, че са установени следните вреди по автомобила: преден капак, предна броня, преден ляв и преден десен калник, предна лява врата, задна лява врата, ляв трегер на тавана, заден ляв калник, задна броня, заден десен калник, задна дясна врата, десен трегер на тавана, дясно огледало, предно стъкло, таван, предна греда на тавана, антената на тавана, заден капак /пета врата/, десен външен стоп, ляв фар. Всички посочени детайли следвало да бъдат демонтирани, изправени, китосани и монтирани отново на автомобила, с изключение на стъклата, които 2 няма как да бъдат ремонтирани и трябва да бъдат закупени наново.

С уточнителна молба от 13.05.2024 г., ищецът оттегля претенцията си за предявените „неимуществени вреди“ за сумата от 2 500 лв., като делото е прекратено в тази си част с влязъл в сила съдебен акт.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковата молба по основание и размер. На първо място поддържа, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди.

Оспорва изцяло обстоятелствата, при които ищеца твърди, че е настъпил инцидентът, вкл. мястото на настъпването му. Счита, че не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на Община Пловдив и/или с действията/бездействието на нейни служители.

От исковата молба и представените със същата писмени доказателства не се установявала фактическата обстановка за настъпване на инцидента.

Счита, че не може да се приеме, че отговорността на ответника може да се ангажира принципно, а следва да бъде установено действително, сериозно и съществено занемаряване, съответно неподдържане на растителността, в частност дълготрайната дървесна растителност на посочения адрес, и то към момента на настъпване на инцидента.

Предприети са необходимите действия, включително чрез извършване на регулярни проверки на озеленяването, вкл. за процесния участък в гр. П., в района на ул. „С.“, бул. „Р.“, бул. „************“. Твърди, че са предприемани необходимите действия по оформяне, отсичане на дърветата в процесния район, след съответната експертна преценка на състоянието на дърветата.

Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, счита същите за неоснователни и недоказани.

Оспорва твърденията на ищеца за настъпилото събитие, че същото е станало по начин, на място и при обстоятелствата, посочено в исковата молба и че вина за събитието има Община Пловдив.

Излага, че представеният доклад за автотехническа експертиза е частен свидетелстващ документ, възможно е да е издаден само за целите на настоящия процес и да е манипулиран, поради което и не следва да се ползва като доказателство по делото, като същият следва да бъде изключен от доказателствения материал. В тази връзка и оспорва верността на същия.

Ако автомобилът на ищеца действително е бил увреден в резултат на някакво събитие, то има процедурен и нормативно предвиден ред за установяване на това събитие от страна на контролните органи към ОД на МВР. В случая предвид липсата на такъв документ, оспорва изцяло предявените искове, счита за неверни фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба. Като дори и МПС на ищеца да е увредено, то може да е увредено на всяко друго място и в друг град и по всякакъв друг начин, различен от посочения в исковата молба.

На следващо място, ищецът не посочил къде точно е паркирал автомобилът си и къде точно се е намирало дървото, което е причинило твърдените от него щети, на тротоар, на озеленена площ, в частен двор, на обособен паркинг или някъде другаде. А това са важни фактически обстоятелства, за да бъде изобщо изследвано има ли задължение Община 3

Пловдив да поддържа дървесния вид, съответно по делото следва да бъде установено и то от страна на ищеца, дали дървото е на място - общинска собственост или се касае на място - частна собственост.

Ищецът също така не посочил видът на дървото, за да бъде установено дали същото е част от дървесно-храстовата растителност, за която общината има задължение да се грижи и поддържа. Съответно на този етап правото на защита на Община Пловдив, в качеството й на привлечен ответник е силно ограничена, поради липсата на възможност да бъде установено и проверено дали за това дърво от което са паднали клони, по твърдението на ищеца, е извършвана проверка и санитарна сеч, съгласно приложимите нормативни актове във връзка с поддържането на дървесно-храстовата растителност.

Не посочването и не установяването на всички тези обстоятелства, които следва да се приемат за важни и свързани с установяване на правно релевантни факти по делото, правят исковата претенция изцяло неоснователна и недоказана, както и водят до ограничаване правото на защита на Община Пловдив в степен на невъзможност да организира адекватно своята защита като ответник по делото, нарушават се принципите за равенство, състезателност на страните и принципа за установяване на обективната истина, законово регламентирани в ГПК.

Оспорва твърдението на ищеца и счита, че в настоящия случай не е налице виновно бездействие от страна на Община Пловдив.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Общината, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват определени дейности.

Съгласно чл. 31. ал. 2 от Наредбата на Общински съвет - Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив е записано, че резитба, премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност в терени общинска собственост се извършва, в случаите на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура.

В настоящия случай по делото липсват доказателства, че по отношение на това дърво /без към настоящия момент да е установено къде се намира дървото и от какъв вид е то/ Община Пловдив има задължение да го стопанисва/поддържа, както и че това дърво, което е посочено от ищеца е такова което е следвало да бъде подрязано или премахнато, защото са налице условията на чл. 31. ал. 2 от Наредбата.

Дори да бъде прието по делото, че е налице задължение за поддържане на дървото, от което е паднал клон и е нанесло вреди на ищеца, то в настоящия случай следва да се приеме, че увредите са настъпили само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, случайно събитие и за твърдените причинени от ищеца вреди отговорност не следва да носи Община Пловдив.

Не приема за изяснено каква е била метеорологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента и дали атмосферните условия не са допринесли за настъпването му. В случай, че се наблюдават влошени метеорологични 4 условия в цялост на територията на населеното място, дори да е настъпил описаният в исковата молба инцидент, същият не се дължи на бездействие на ответника, а по-скоро на случайно събитие, за което Община Пловдив не носи отговорност за непозволено увреждане. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.