Акт от 09.11.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№319 гр. Велико Търново, 09.11. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М.и прокурора Светлана Иванова, като разгледа докл***аното от председателя адм. дело №659 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на Д.А.Н. ***, чрез представителя му ***.Д. ***, с което е предявен иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ с претенцията този ответник да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 22 540 лв., представляваща обезщетение за вреди – определена по чл.86 от ЗЗД лихва, за периода от 01.07.2017 година до 30.07.2018 г; съответно до 06.08.2018 година; съответно до 10.08.2018 година; съответно до 17.08.2018 година; съответно до 7.09.2018 година; до 8.10.2018 година, до 2808.2019 година. Всъщност, видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че със заявление за подпомагане с УИН 04/230616/7025 за кампания 2016 година е заявил за подпомагане 299,

67 хектара площи по СЕПП, 19, 68 хектара площи по схема за преходна внационална помощ за земеделска земя за хектар, 127, 04 хектара по мярка 13,1, 15,78 хектара по схема за обвързано подпомагане за протеинови култури. Освен това, със заявлението били декларирани за подпомагане едри преживни животни /биволи/ и дребни преживни животни /кози/ по схема АК 13, 106 броя животни по схема ПНДЖ 3, 6 броя животни по схема АП - 46, 23 броя животни по схема биволи. Счита, че според приложимата според него разпоредба на чл.75, §1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000,

(ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета /Регламентът за лаконичност/ плащанията по схемите за подпомагане и посочените в чл.67, §2 от Регламента мерки се осъществява в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Счита, че най – късно до 30 юни на следващата годината за подпомагане година ответникът е следвало да му заплати помощта по схемите и мерките за подпомагане, по които ищецът е кандидатствал. В равките на този срок обаче ответникът не се е произнесъл, като вместо това на 2.11.2017 година спира административното производство по обработката на подаденото от него заявление за подпомагане. Този акт е заповед от 2.11.2017 година на ИД на ДФ „Земеделие“ /Фонда за лаконичност/ . Съответно тази заповед е обжалвана от настоящият ищез по съдебен ред, като с определение №467 от 14.12.2017 година, постановено по АД №892/2017 година по описа на АСВТ, съдът отменя тази заповед на изпълнителният директор на Фонда. Това определение е оставено в сила с определение № 946 от 23.01.2018 година на ВАС.

В следствие на тези събития

Фондът заплаща на ищеца следните суми, а именно: 1. На 30.07.2018 година:

11192, 96 лв. Субсидия по агроекологична дейност „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“; 1173,48 лв.субсидия по агроекологична дейност „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“; 2.

На 6.08.2018 година: 32 825, 46 лв. субсидия по агроекологична дейност „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“; 3.

На 10.08.2018 година: 37165, 87 лв. субсидия по схема „Зелени директни плащания“; 4. На 17.08.2018 година: 2 766, 46 лв. субсидия по схема „СПК“; 5.

На 7.09.2018 година: 58 609, 62 лв. субсидия по схема СЕПП; 6. На 8.10.2018 година: 4412, 28 лв. субсидия по схема „СПП“; 20 888, 73 лв. субсидия по мярка 13.1/НР 1; 7. На 28.08.2019 година: 3 755, 58 лв. Субсидия по схема „ПНДЖ 3“;

8906, 09 лв. субсидия по схема за биволи.Във връзка с тези факти според ищеца в резултат на незаконосъобразния акт, посочено по – горе, са му причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза, която представлява лихвата за забава за вземанията му от описания момент до момента на заплащането на всяка една от сумите по съответните схеми и мерки за субсидиране, като размера на тези суми и падежите на главните плащания, от настъпването на които се изчислява размера им, са подробно описани в исковата молба. В изпълнение на изрично дадено от съда указания /чрез разпореждането от 31.01.2020 година/ ищецът сочи, че претенцията му е за вреди, настъпили не от нарушаване на правото на Съюза, а в следствие на отмяната на акт на орган, намиращ се в административната система на ответника по иска – л.29 от делото. Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът по иска Държавен фонд „Земеделие“ - София, чрез представителя си отрича основателността на иска, както в представеният отговор на исковата молба, така и в депозираната по делото писмена защита. В последната се поддържа, че два месеца след влизане в сила на определението на ВАС, с което е оставено в сила определението на АСВТ, отменящо заповедта за ИД на Фонда, кандидатът – настоящ ищец, е получил всички дължими му по различните схеми и мерки плащания за субсидии. Т.е. Извършването на оторизация на сумите след 30.06. на следващата година се дължи на проверки и предоставяне на административна информация на компетентни органи, които са осъществявали досъдебно производство срещу неизвестно лице. В Регламента обаче се предвижда заплащането на субсидиите до 30.06 на следващата година при условие, че са приключили проверките за допустимост, които държавите – членки следва да осъществят. При това РА не е ангажирана да изплаща задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, при което не може да се приеме, че Фонда е изпаднал в забава по смисъла на чл.86 от ЗЗД. Правото на финансово подпомагане възниква на основание индивидуален административен акт, от който съответния подпомаган земеделец черпи права, и само когато плащането е определено по основание и размер може да се претендира неговото получаване. Срокът по Регламента не е преклузивен, като административният акт, респ. действието, може да се издаде/извърши по-късно. В контекста на посоченото ответникът счита, че кумулативно изискуемите се предпоставки, които се съдържат в разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, не са налице. В случая последиците от отменения като незаконосъобразен акт – заповедта на ИД на Фонда от 2.11.2017 година, са уредени от административния орган с издаването на благоприятен за него такъв – заповед за възобновяване на производството по администрирането на заявлението за подпомагане. Затова липсват произлезли за ищеца преки и непосредствени вреди от незаконосъобразен отказ за допускането му ца участие в програма за подпомагане по ПРСР. Освен това характера на акта не предполага причиняване на вреда за адресата му. Извън това според ответника ищецът получава плащания при определени условия и наличие на конкретни предпоставки, като те са допълнителна помощ в полза на извършващите земеделска дейност лица, като в случая липсва влязъл в сила административен акт, с който на ищеца да е признато правото да получи конкретно претендираните по СЕПП плащания и поради тази причина липсва причинно-следствена връзка между отменения акт /неправилно именуван в писмената защита като административен/ и претендираните пропуснати ползи. Всъщност твърдението в исковата молба, че ищецът е претърпял имуществени вреди при положение, че е получил всички плащания за процесната кампания, е неоснователно. Най – сетне ответникът счита, че липсва вредоносен резултат. Не съществува според него презумпция, че вредоносен резултат настъпва с отмяната на административен акт, като липсват каквито и да било доказателства за налични пропуснати ползи. Лихви върху безвъзмездна финансова помощ са немислими и не се дължат, а и в случая не става въпрос за изпълнение на облигационни задължения и недопустимо да се търси обезщетение под формата на лихва за забава върху главницата. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Прокурорът поддържа, че е налице единствено отменен административен акт /какъвто акт всъщност липсва/, но останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не са налице. Спирането на производството не е въплътено в краен акт, като с последният се отлага издаването на административния акт, решаващ въпроса по същество за основателността на претендираното подпомагане. Затова не може да се твърди, че отмяната на заповедта за спиране води автоматично до неплащане на сумите и от тази отмяна могат да настъпят неблагоприятни последици. След като се претендират лихви, то следва да се има предвид, че за ДФЗ не съществува задължение да заплати субсидиите незабавно след подаване на заявлението, като е необходимо да се извършат проверки, като след възобновяване на производството административният орган е разполагал с възможността отново да признае или откаже изплащането по същество, като е необходимо издаването на ИАА, а такъв липсва, респ. помощта не е била определена по основание и размер.

По допустимостта:

Исковата молба е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. След като ВАС в определение №939/2020 г. приема, че процесуалния по природата си акт се обхваща от изискването на чл.203 от АПК, то тогава следва – макар и contra legem – да се признае като налична и процесуалната предпоставка на чл.204, ал.1 от АПК с оглед на отмяната по съдебен ред на заповед № 03-РД/4125 от 2.11.2017 година на ИД на Фонда. Следва само да се маркира, че ЗОДОВ не е процесуален закон и аргументът на ВАС, черпен от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която норма не е процесуална, е неприемлив – вж. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ вр. с чл.204, ал.1 вр. с чл.21 от АПК. Същото касае и аргументът за това, че само чрез обявяване на иска за допустим ще се спази принципът на ефективност, доколкото той се прилага досежно материални права, които субектите черпят от правото на Съюза, а не относно процесуални институти, в каквато насока е цялата практика на СЕС/СЕО. Така или иначе обаче съставът на съда следва да прояви процесуална дисциплина и да обяви иска за допустим.

От друга страна искът, обективиран в предявената искова молба, е предявен срещу надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК, доколкото ИД на

Фонда е част от структурата му – аргумент от чл.18, ал.1 от ЗПЗП.

По същество исковата претенция съдът намира за неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:

Настоящият ищец, в качеството си на земеделски производител, на 01.06.2016 година е подал заявление за подпомагане /2016/ с УИН 04/230616/70205 пред органите на РА. С него заявява искането си да бъде подпомогнат по схема за единно плащане на площ, схема за преразпределително плащане, схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания, схема за обвързано подпомагане за биволи, схема за обвързано подпомагане за протеинови култури, схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар, схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството, агроекологични плащания /мярка 214/, агроекология и климат /мярка 10/ и компенсаторни плащания в планинските райони. Приложени са необходимите декларации, таблици за използваните парцели и отглежданите животни и прочее. На 14.06.2016 година ищецът подава коригирано заявление за подпомагане, като прилага коригирани таблици за ползвани парцели и прочие.

С писмо от

13.10.2017 година на ОДМВР - Велико Търново, от Фонда са изискани за нуждите на разследването по ДП №ЗМ107/17 г. по описа на дирекцията, в оригинал, подадените от ищеца заявления за подпомагане в едно с таблиците за използваните парцели за 2014, 2015 и 2016 година. Съответно, с писмо изх.№02-040-1100/2295#1 от 24.10.2017 година, Областната дирекция на Фонда във Велико Търново изпраща на органите на досъдебното производство оригиналите на заявленията за подпомагане на ищеца за 2014, 2015 и 2016 година съобразно приемо - предавателните протоколи.