Определение № 262 от 01.07.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Сливен, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600356 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава XXII от НПК- чл.345, ал.1, вр. чл.341, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. Х. от Софийска адвокатска колегия (САК), редовно упълномощен защитник на подсъдимия И. Н. П., срещу протоколно определение от 27.05.2025г., постановено по НОХД №181/2025г. по описа на Районен съд- Сливен, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия П. за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на Районна прокуратура- Сливен за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитата, нарушено право на защита.

С депозираната частна жалба, защитникът на подсъдимия П. претендира за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, т. е. такива които нарушават правото на защита на подсъдимия П.. Тези възражения на защитата били приети за неоснователни и оставени без уважение. В тази част счита атакувания съдебен акт за неправилен и необоснован, поради следните съображения:

Формулираното възражение касаело повдигнатото на подсъдимия обвинение. Задължително трябвало да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. Непосочването на всички факти от тази категория съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение водело до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Прокуратурата не била изпълнила, произтичащото от НПК и разяснено в тълкувателно решение №2/07.10.2002г.

1 на ОСНК, постановено по тълкувателно дело №2/2002г. основно свое задължение да формулира точно и ясно обвинителната теза, тъй като предметът на престъплението не бил установен.

Изяснено било в правната теория и в съдебната практика, че повечето от общоопасните престъпления не са на просто (формално) извършване като техният престъпен резултат е поставяне в опасност живота и здравето на гражданите, намиращи се на територията на Република България. При настъпване (умишлено или по непредпазливост) на „повече“ от този резултат били предвидени съответни материалноправни наказателни норми. Твърди се, че при управлението на МПС след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 промила, а когато след съответно санкциониране с присъда той отново управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, за това по принцип административно нарушение (по чл.174, ал.1 и 2 от ЗДвП) следва да понесе наказателна отговорност по чл.343б, ал.2 от НК.

В тези два случая законодателят имал предвид научно установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол в посочените концентрации, поради което не било необходимо доказване на конкретното им проявление в поведението на дееца.

Твърди се, че безспорно, подобен ефект имали и наркотичните и други упойващи вещества, но с оглед многообразието им и последиците от техния прием, общоопасният резултат на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК следвало да бъде доказателствено защитен със съответните доказателства и доказателствени средства, т. е. по несъмнен и безспорен начин да се установи конкретният прием, вида на приетото вещество и неговото количествено съдържание в кръвта на обвиняемия, както и че приемът е довел до промени в съзнанието/поведението на водача, които са го направили опасен за движението, поради което той следвало да понесе наказателна отговорност, но само като се установял този престъпен резултат.

Безспорно било, че наркотичните вещества могат да доведат до промени в съзнанието на водача, но същите следвало да бъдат установени по несъмнен начин като само открИ.е на следа от употребата им в кръвта на водача не било достатъчно за съставомерността на обвинението именно заради тяхната особеност- да се натрупват в кръвта и да се елиминират по- трудно от алкохола, т. е. в момента на проверката водачът да е бил във фаза на елиминация и поведението му да не е повлияно по никакъв начин от техния прием.

Обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343б, ал.3 НК- конкретна употреба, конкретно вещество, количествено съдържание, етап на елиминация, установени промени в съзнанието и поведението на водача в резултат на твърдения прием на наркотично вещество- не били посочени в обвинителния акт, поради което той страдал от тежък процесуален порок от кръга на съществените и отстраними при връщането на делото на прокурора за 2 прецизиране на обвинението.

Моли, поради това, да се отмени протоколно определение от 27.05.2025г. постановено по НОХД №181/2025г. по описа на РС- Сливен, да се произнесе настоящият съд по същество, като върне делото на РП- Сливен за отстраняване на претендираното отстранимо процесуално нарушение допуснато в досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт.

Жалбата е подадена в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съобразявайки изложените аргументи, настоящата инстанция намира атакуваното протоколно определение на СлРС за мотивирано, даден е отговор на изложените възражения на защитника и подсъдимия, поради което първата инстанция е стигнала до правилен и законосъобразен извод за липсата на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

По отношение възражението на защитата на подсъдимия, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано конкретно като технически параметри каква била концентрацията, количествата и вида на наркотичното вещество, което се твърди от прокуратурата, под въздействието на което е управлявал подсъдимия било изключително важно, с оглед приложение на материалния закон, с оглед на наредбата, тъй като тя давала конкретни технически цифрови химико- токсикологични параметри, кога можело да се счете, че едно вещество отговаря обективно на критериите, че е наркотично вещество. Без да се отчетяло това обстоятелство в диспозитива на обвинителния акт, лицето да бъде обвинено само за управление на МПС след употреба на наркотични вещества без конкретизиране на концентрацията било съществено нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е счел същото за неоснователно.

Първоинстанционният съд е счел, че внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.246, ал. 2 и ал.3 от НПК. Посочил е в обстоятелствената част на своето определение, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е за извършено от него престъпление с правна квалификация чл.343б, ал.3 от НК, поради което било необходимо да бъде посочено управлението на МПС след употребата на наркотични вещества и техни аналози, установени по надлежния ред, което било сторено. Счел е, че при повдигнато обвинение с посочената правна квалификация за съставомерността на същото не е необходимо да бъде посочвано каква е концентрацията и количествата на наркотичното вещество, каквито били съображенията на защитата.

Настоящият състав счита, че в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт са описани съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в него. Не е препятствана възможността на подсъдимия да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен.

3

Това възражение въззивния съд счита, че правилно е прието от контролираната инстанция за неоснователно, тъй като то не изпълва хипотезата на чл.249, ал.4 от НПК, т. е. не е допуснато нарушение, което да доведе до нарушаване правата на подсъдимия, да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Това не нарушава правото му на защита, а деянието е описано със своите обективни и субективни признаци.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционният съд при обсъждане на въпроса по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И. Н. П. по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 и т.2 от НПК и с оглед задължителното за всички органи Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002г. по т. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт.

Настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения в процесуалната дейност на първоинстанционния съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, включително и при обсъждане на въпроса установен в нормата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. В конкретния случай прави впечатление, че Сливенски районен съд е дал мотивиран и обоснован отговор на направеното от страна на защитата на подсъдимия П. възражение.

Не може да бъде упрекнат първоинстанционният съд и затова, че при своето произнасяне по въпросите очертани в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, където в т.4. 2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна.

Въззивният съд също намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички съставомерни от обективна страна факти, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат, на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните в случая обществени отношения.

Ето защо въззивният съд споделя извода на Районен съд- Сливен, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното пред него съдебно производство е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото.

По изложените съображения Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани не само всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия П., но също така не са допуснати някакви съществени неточности от страна на прокурора, които да водят до 4 извод за неяснота във волята на държавния обвинител, както и чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимия и по този начин да се нарушават неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо и въззивният съд намира за неоснователни доводите и възраженията на защитата изложени в частната жалба срещу атакувания съдебен акт.

При това положение въззивния съд намира, че за съдебния състав, провел разпоредителното заседание по НОХД №181/2025г. по описа на СлРС, не са били налице основанията и предпоставките по чл.248, ал.1, т.3 от НПК да приеме, че в хода на досъдебното производство са нарушени правата на подсъдимия и неговия защитник и по този начин да прекрати съдебното производство по делото.

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като в случая, дори и при извършената въззивна служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия П. не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Не се констатира и незаконосъобразно проведено от Районния съд разпоредително заседание, поради което и частната жалба на защитника на подсъдимия- адвокат М. Х. от САК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.