Решение № 268 от 04.12.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. гр. Добрич, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500496 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от Д. М. Т. , ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. Д. , ЖК*** и Р. М. Т. ,ЕГН********** ,с постоянен адрес гр. Т., общ. Т., обл. Д. , ул. ***,чрез процесуалния им представител адв.Р. Б. 1./жалба рег.

№147/20.01.2025 год. и 2./жалба рег.№1352/09.06.2025 год., срещу

1./решение №94/18.12.2024 год. по гр.д.№81 /2024 год. на Районен съд Т. ,с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Община Т., гр. Т., Булстат 000852925 ,с адрес гр. Т., ул.“*** ,по силата на който е направено искане да се признае за установено по отношение на ответната страна, че наследниците на М. Д. Т. , ЕГН ********** , б.ж. на гр. Т. починал на 26.05.2006 година, от кръгът на който са ищците ,са придобили по наследяване по закон и упражняване на давностно владение правото на собственост върху следния недвижим имот -поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т. , одобрена със Заповед РД-18-91/ 19.12.2009 година на изпълнителния директор на АГКК с адм. Адрес на поземления имот гр. Т., ул. ***, с площ от 885 кв.м. , номер по предходен план : 1518, квартал 113, парцел XI, за който имот има съставен акт за общинска частна 1 собственост - Акт № 436 от 07.03.2002 година , вписан при Службата по вписванията гр. Т. под № 49 , том III, вх. рег. №1125 от 25.04.2007 година и 2./решение № 47/23.05.2025 год.,с което е допусната поправка на очевидна фактическа в диспозитива на решение №94/18.12.2024год. по гр.д.

№81/2024год. по описа на Районен съд гр.Т., като в диспозитива на решението е добавено, че се отхвърля и иска им да се признае в отношенията между страните ,че праводателя на ищците е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед РД-18-91/ 19.12.2009 година на изпълнителния директор на АГКК с адм. адрес на поземления имот гр. Т., ул. ***, с площ от 885 кв.м., номер по предходен план : 1518, квартал 113, парцел XI, за който имот има съставен акт за общинска частна собственост - Акт № 436 от 07.03.2002 година , вписан при Службата по вписванията гр. Т. под № 49 , том III, вх. Рег.

№1125 от 25.04.2007 година, по твърдяно безвъзмездно одворяване по ПМС 837/16.19.1953 год.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалваните решения в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната ,като въззивният съд постанови съдебен акт за уважаване на вещната им претенция.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирани страни и носители на правото да предявят въззивни жалби против постановените решения, предвид разпоредените от последните негативни последици в правната им сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и са процесуално допустими.

Въззиваемата страна Община Т. счита ,че обжалваните съдебни актове не страдат от пороци и настоява подадените срещу тях неоснователни жалби да не бъдат уважавани.

Спорни между страните са въпросите ,съставлява ли административен акт, издаден въз основа на ПМС 837/16.19.1953 год., основание за придобиване на право на собственост от работници на МПС или ТКЗС върху дворното място, предоставено им за жилищно строителство или с него се администрира учредено на правоимащите право на ползване върху имот държавна собственост; налице ли са били предпоставките по чл.77 т.2 от отменената Наредба за държавните имоти , имотът да бъде актуван като 2 държавен; придобито ли е по давност правото на собственост върху спорния недвижим имот при данни ,че е актуван като държавен,респ.общински имот и с оглед действали през годините забрани и мораториум .

В хода на производството и поради настъпилата на дата 05.06.2025 год. смърт на ищцата и въззивник Р. М. Т., с определение от проведеното на дата 24.09.2025 год. съдебно заседание и на основание чл.227 от ГПК като ищца и въззивник е бил конституирана М. М. С.,ЕГН **********, от гр.Г.Т., ЖК*** (наследник по закон –низходяща от първа степен).Новоконституираната страна поддържа въззивните жалби и предявените главен и евентуален иск с искане те да бъдат уважени,като правата на собственост бъдат признати в обем от по ½ ид.ч. за нея и ищеца Д. М. Т..

Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.

№464/05.03.2024 год.,уточнена с молба рег.№ 1755/17.03.2025 год., вписана в Службата по вписванията гр.Т. с вх.рег.№ 511/27.03.2024 год. ,АКТ № 129 т.І дело № 283/2024 год., с която Д. М. Т. , ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр.

Д. , ЖК*** и Р. М. Т. ,ЕГН********** ,с постоянен адрес гр. Т., общ. Т., обл.

Д. , ул. *** са предявили срещу Община гр.Т., Булстат 000852925 ,с адрес гр.

Т., ул.“*** , искове за установяване на правото им на собственост на поземлен имот с площ от 885 кв.м. и идентификатор *** по КККР на гр.Т.

,с административен адрес гр.Т.,ул.*** , основани на твърдения ,че са наследници на М. Д. Т. (В.), одворен по ПМС 837/1953 год. безвъзмездно с дворно място от държавния поземлен фонд през 1955 год. по време на брака му с ищцата Р. М. Т. с протокол на комисия ,създадена за приложение на акта на МС.Въз основа на одворяването и одобрени проекти и строителни книжа за строеж на жилище от 1956 год. , съпрузите застроили имота със сгради за задоволяване на жилищните нужди на семейството,като за тези нужди ползвали както двора ,така и построеното. От този момент винаги били считали дворното място за притежание на семейството, като едва по повод снабдяване с документи ,за да им бъде съставен нотариален акт за собственост ,придобит по давностно владение,наследство и писмени доказателства, узнали , че дворното място е актувано като общинска собственост и като такава отразявано в издавани скици въз основа на КККР.

Жилището не било построено върху държавно или общинско дворно място въз основа на отстъпено право на строеж, а след безвъзмездното одворяване на наследодателя и издадено им строително разрешение ,никой не бил изявявал 3 претенции за имота, нито пък била провеждана процедура за неговото отчуждаване. Имотът бил владян постоянно,непрекъснато и необезпокоявано като свой само от М. Д. Т. и съпругата му Р. М. Т., считано от 04.06.1955 год. и до смъртта на първия на 26.05.2006 год. , а считано от 27.05.2006 год. и до момента ,съвместно от ищците Д. М. Т. и Р. М. Т., присъединявайки и владението на покойния им наследодател. Тези периоди на владение били достатъчни ,ищците да придобият дворното място по давност още на 02.01.2018 год. Третия наследник на М. Д. Т. не е упражнявал фактическа власт върху имота.Тези периоди на владение били достатъчни ,ищците да придобият дворното място по давност още на 02.01.2018 год.

В първоначалната искова молба , ищците не са посочили на кое основание всеки от тях е придобил правото на собственост върху недвижимия имот: одворяване , давност или наследяване и в какъв обем.

В подадената по указания на въззивния съд уточнителна молба рег.№ 1755/17.03.2025 год. е отправено искане по заявените като главни искове по чл. 124 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.77 пр.3-то от ЗС ,да бъде признато за установено по отношение на Община Т. , на основание безвъзмездното одворяване по ПМС 837/16.12.1953 год. на М. Д. Т. ,поч. 26.05.2006 год. по време на брака му с Р. М. Т. и наследяване ,че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 885 кв.м. и идентификатор *** по КККР на гр.Т. ,с административен адрес гр.Т.,ул.*** в обем от 4/6 ид.ч. за Р. М. Т. и 1/6 ид.част за Д. М. Т., евентуално по 1/3 ид.ч. за всеки от двамата в зависимост, дали съдът счете за приложима разпоредбата на чл.13 ал.1 от СК (1968 год.), във връзка с чл.103 от СК (1968 год.) за придобиване на имот по безвъзмезно одворяване в режим на СИО.В случая не се касае до заявени на соченото основание от всеки от ищците два главни иска в условията на евентуалност , а до искане на всеки от тях претенцията му да бъде уважена в максимално посочения от него размер ,респ. поне отчасти в по-малкия размер ,който съдът счете , че точното приложение на закона налага,т.е. в обем от 4/6 ид.ч. за Р. М. Т. и 1/3 ид.ч. за Д. М. Т. (2/3 ид.ч. + 1/3 ид.ч.).

В подадената по указания на въззивния съд уточнителна молба рег.№ 1755/17.03.2025 год. е отправено искане по заявените като евентуални искове по чл. 124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 пр.2-ро от ЗС,във връзка с чл.79 ал.2 от ЗС и чл.82 от ЗС, да бъде признато за установено по отношение 4 на Община Т.,че въз основа на съвместно давностно владение за времето от 04.06.1955 год. и до 26.05.2006 год. на съпрузите М. и Р. Т.и,продължено след 27.05.2006 год. от Р. и Д. Т.и, ищците са собственици на поземлен имот с площ от 885 кв.м. и идентификатор *** по КККР на гр.Т. ,с административен адрес гр.Т.,ул.*** в обем от ½ ид.ч. за Р. М. Т. и 1/2 ид.част за Д. М. Т..

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 849/22.04.2024 год. Община Т. е оспорила допустимостта и основателността на исковете ,тъй като приложения по делото протокол на комисия по ПМС 837/16.12.1953 год. не удостоверява , че на наследодателя на ищците е предоставено безвъзмездно дворно място,в приложените по делото документи било налично разминаване в имената на наследодателя на ищците и на лицето,посочено като правоимащ, както и неоснователни били наведените твърдения,че ищците знаели актуваното като общинско дворното място за тяхна собственост.

Жалбата е отчасти основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

М. Д. Т. ,ЕГН ********** е починал на дата 26.05.2006 год. ,като негови наследници по закон (съпруга и низходящи от първа степен) са Р. М. Т., Д. М.

Т. и М. М. С. –удостоверение за наследници изх.№ АО-9307/23.01.2013 год. на Община гр.Т.. Р. М. Т. е починала в хода на производството на дата 05.06.2025 год. и нейни наследници по закон ( низходящи от първа степен ) са Д. М. Т. и М. М. С.-така удостоверение за наследници изх.№АО2166/06.06.2025 год. на Община гр.Т..

Ищецът Д. М. Т. е представител подписана от него нотариално заверена декларация от дата 31.01.2024 год.,че посочените в документи имена М. Д. Т. и М. Д. В. са имена на едно и също лице.Съгласно свидетелство от дата 28.02.1954 год., ищцата Р. М. е била венчана с М. Д..В ЕСГРАОН Личен регистрационен картон,наследодателят на страните е записан с имената М. Д. Т. ,ЕГН **********,като негова съпруга е посочена Р.

М. Т. съобразно акт № 6/28.02.1954 год. (така и извършената справка в НБД“Население“), а като деца Д. и М..Вписано е ,че негови родители са Д. М.

Т. и Й. Д. Т. (починали).

Представен по делото е Протокол от 04.06.1955 год. на Комисията по 5

837-то ПМС т.8 относно предаване безвъзмездно дворни места на работници и служители , назначена със заповед № 556/27.05.1955 год. на председателя на ОНСДТ-Т. в състав:Председател-председателя на МНСДТ- Т. и членове: началник отдел“Селско стопанство“ при ОНСДТ Т.,зав. служба “Държавни имоти“ при ОНСДТ и ст.техник при ОНСДТ, която е прегледала Протокол № 4/11.03.1954 год. на Изпълкома на МНСДТ Т. , с който се допуска да бъдат одворени безвъзмездно работници и служители при МТС Т. и регулационния план на Т. и е пристъпила към раздаване на държавни дворни места чрез теглене на жребий.Съобразно т.12 от протокола на М. Д. В. е бил даден парцел ІХ в кв.39.Протокола на Комисията е бил съставен в три екземпляра и е бил даден на председателя на МНСДТ –Т. на разпореждане.

На М. Д. В. е бил разрешено да извърши предвидените в одобрените проекти от 19.11.1956 год. за жилище-75 кв.м. в парцел ІХ кв.39 по плана на гр.Т., предвидените СМР -така разрешение за строеж № 13/21.09.1956 год. на главния архитект на Община Т..На същата дата е била дадена и проверена строителна линия и ниво с протокол № 13 .