Определение № 636 от 18.02.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Варна , 18.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500257 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 290143/17.12.2020 г., депозирана от З. Г. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Петко Стайнов" № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14 , чрез процесуалния представител адвокат Цветан Страхидов Диловски, срещуРешение № 261337/20.11.2020г., постановено по гр.д. № 3172/2020г. по описа на РС Варна, 40 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за приемане за установено по отношение на „Електроразпределение север” АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, че не му дължи сумата от 587,26 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14 клиентски № 1100352424, абонатен № 0102701200 през периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № 0106105812/30.01.2020г.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 264995/22.01.2021 г. от въззиваем ото дружество “Електроразпределение Север” АД, действащо чрез процесуалния си представител адвокат Николай Банков.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

1

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради което следва да бъде отменен. Въззивникът сочи, че неправилно съдът е приел, че в конкретния случай става въпрос за корекция на сметката на ищеца за стар период, която е съобразена със строгата процедура по ПИКЕЕ. Твърди, че по делото не е било установено безспорно от кой момент във вътрешността на процесното СТИ е монтирано "устройство", както и кой е монтирал същото. Намира, че неправилно съдът е приел, че е налице законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената ел. енергия, позовавайки се на правилото на л. 50, ал. 1 б. „а" от ПИКЕЕ, тъй като счита, че тази разпоредба е приложима единствено и само при доказване спазването на строго определената процедура в чл. 49 от ПИКЕЕ и всички относими и приложими в случая закони и подзаконови нормативни актове.

Въззивникът твърди, че по делото не са ангажирани и доказателства, от които да се установи, че извършената проверка е законосъобразна, че материализираните факти и обстоятелства в едностранно изготвените представени частни документи отговарят на действителността, че количеството ел.енергия, служебно начислено и фактурирано, е доставено от ответното дружество и потребено от ищеца в рамките на процесния период, поради което и последният не следва да дължи заплащане на същата. Сочи, че съдът не е извършил съпоставка между събраните по делото доказателства, като не е преценил същите в тяхната съвкупност, доколкото не е съобразил заключението на вещото лице и отговорите на същото от проведеното съдебно заседание, в които експертът е посочил, че пломбите не са манипулирани. В протокола от БИМ също не е отразено, че пломбите на СТИ са нарушени, а само корпуса на електромера, поради което въззивникът счита, че към дата на проверката СТИ не е имало монтиран чужд елемент.

Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че изготвения протокол от проверка на процесното СТИ е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като в документа не било отбелязано, че абонатът е бил търсен или респективно е отказал да подпише същия. Твърди, че не са спазени и изискването на чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като предвиденият седмодневен срок не е спазен, както и СТИ не е поставено в безшевен чувал, при изпращането му в БИМ.

Твърди, че съдът не се е произнесъл по своевременното оспорване от страна на ищеца по отношение на максимално определения процесен период, поради което поддържа това възражение и пред настоящата инстанция.

В заключение въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че проверката на процесното СТИ е била надлежно извършена в съответствие с предвидения в ПИКЕЕ ред. Твърди, че корекционната процедура по чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ противоречи и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 2 от ЗЕ, която урежда принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е в защита интересите на потребителите. Също така сочи, че от събраните по делото доказателства с нищо не се е доказало, че процесното количество електроенергия е доставено и потребено от абоната/въззивник.

Предвид всичко изложено, моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемото дружество намира, че съдът правилно е приел, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право – предмет на делото, а именно вземането на дружеството към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност от 587,26 лева.

Твърди, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия фактически състав на вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение между страните; извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието един независим свидетел; за извършената проверка е съставен Констативен протокол, с който е установено наличието на промяна на схемата на свързване на електромера; съставена е справка за корекция от „Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата за проверка 90 дни, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., а именно 587,26 лв.; съгласно приетото по делото заключение на назначеното вещо лице е установено, че е налице неотчитане от измервателната система на СТИ от 80,04% от цялата преминала през електромера на абоната електроенергия, вследствие на добавен чужд елемент за схемата на свързване.

Поддържа, че електрическата енергия е родово определена вещ и като такава е засегнато правото на доставчика да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия, поради което и е проведена корекционната процедура по реда на чл. 50, ал.

1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Претендира сторените в производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивния съд.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 290143/17.12.2020 г., депозирана от З.

Г. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Петко Стайнов" № 12, вх. 11, 3 ет. 5, ап. 14, чрез процесуалния му представител адвокат Цветан Страхидов Диловски, срещу Решение № 261337/20.11.2020г. , постановено по гр.д. № 3172/2020г. по описа на РС Варна, 40 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 257/2021 г. на ОС-Варна за 10.03.2021 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4