Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2254 от 18.10.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 9070/2021
Вид
Решение № 2254
Подписан
18.10.2022
В сила
02.09.2023
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2254 гр. Бургас, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212120109070 по описа за 2021 година

Производството е във втора фаза по извършване на делбата. С влязло в сила съдебно решение № 722/18.04.2022г. по гр. № 9070/2021г. по описа на Бургаския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Д. Н. П., ЕГН **********, от *** и Д. Н. П., ЕГН **********, от *** по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 18.11.2021г., с адрес на имота: ***, като самостоятелният обект се намира на пети етаж в жилищна сграда – многофамилна с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 66.70 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № ***, както и 1.05 ид.части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори *** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, а съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се на ет.***, в групов строеж „***“ жилищен комплекс „***“-Бургас, със застроена площ от 66.70 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, при граници на апартамента: изток-С.Т.К.; запад-В.К.С., север-външен зид, юг-външен зид, ведно с принадлежащото му избено 1 помещение № 29, при граници: изток – външен зид, запад – коридор, север – С.Р.Я., юг- външен зид, заедно с 1.05 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния терен, върху който е построена сградата, при следните квоти: за Д. Н. П. – ½ ид.ч. и за Д. Н. П. - ½ ид.ч.

В първото открито заседание във втората фаза на делбата, съдът е приел за разглеждане на основание чл. 346 от ГПК заявената претенция по сметки от Д. Н. П. за осъждането на Д. Н. П. да й заплати сумата от 12900 лева, представляваща припадащата се част от извършените от нея и за нейна сметка подобрения в делбения имот, представляващи изкъртване на фасаден зид към кухнята, усвояване на терасата към помещението, иззиждане на нов зид, поставяне на изолация и измазване; поставяне на нова ПВЦ дограма на прозорците в жилището, с изключение на спалнята; помазване и обръщане около прозорци с поставяне на подпрозоречни дъски; демонтаж на стари ВиК и ел. инсталации в кухнята; изкъртване на стара лята мивка, къртене на стара мазилка и плочки в баня-тоалетна и изхвърляне на строителни отпадъци; измазване, шпакловане и боядисване на стени и тавани в кухнята; поставяне на поръчково кухненско обзавеждане, ведно с всички електроуреди; измазване, шпакловане и боядисване на коридора; поставяне на теракот в коридора; демонтаж и монтаж на нови разводки за ВиК и ел. инсталации в баня-тоалетна, ведно със закупуване и монтаж на нов бойлер, вентилатор и отоплителна лира; измазване на баня и поставяне на фаянс и теракот, ведно с фугиране и други необходими дейности; поставяне на санитария за баня, включително тоалетно гърне, мивка, душове, смесителни батерии и други; шпакловане и боядисване на всекидневната; циклене на паркет; закупуване и монтаж на апартаментска врата; подмяна на 3 броя интериорни врати, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на молбата до изплащането. Съделителката твърди, че посочените подобрения са финансирани изцяло от нея, като са на обща стойност 25800 лева, от които 12900 лева следва да й бъдат заплатени от другия съделител, с чието знание и съгласие са направени СМРтата.

Претенцията по сметки е била оставена без движение и е указано на съделителката да представи нарочна молба по делото, в която да посочи годината на извършване на твърдените подобрения. С нарочна молба е заявено, че подобренията са извършени през 2017-2018г., но в съдебно заседание претенцията е уточнена, като са изложени твърдения, че подобренията са извършени през 2008г.

Съдът е приел за разглеждане на основание чл. 346 от ГПК заявената претенция по сметки от Д. Н. П. за осъждането на Д. Н. П. да му заплати сумата от 2450 лева, представляваща припадащата се част от извършените от него и за негова сметка подобрения в делбения имот, представляващи поставяне на климатик в спалнята; саниране на цялата фасада на кухнята и на спалнята с поставяне на фибран, изолация, боядисване и замазване; поставяне на холна маса, скрин и маса за телевизор в спалнята, 2 диван с фотьойл в хола и хладилник, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяването до изплащането. Твърденията са, че двамата съделители са извършели ремонта, разделяйки разходите си по равно, но посочените подобрения са извършени само съделителя Папаранов и само с негови средства, те възлизат на 4900 лева, от които 2450 лева се дължат от другата съделителка /половината от сумата/. Ищцата не се е противопоставяла на извършване на тези подобрения.

Също в съдебно заседание съдът е приел за разглеждане по делото заявената претенция от съделителката Д. Н. П. при извършването на делбата да й бъде поставен делбеният имот в дял, доколкото според твърденията й при откриването на наследството тя е живяла в него и не притежава друго жилище.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

Допуснат е до делба описаният по-горе имот, а именно апартамент в ***.

Критериите за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици; дали неподеляемият имот е жилище и др.

В случая, видно от изготвената и неоспорена в тази си част техническа експертиза, недвижимият имот е неподеляем, тъй като според вещото лице разпределението на апартамента не дава възможност за обособяване на две отделни жилища, според квотите в съсобствеността, които да отговарят на условията, изискващи се от чл.110, ал.1 от Н-7 ПНУТ, според който всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня и тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Следователно, жилището не може да бъде поделено.

Според чл.348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Следователно, принципът, заложен в закона, е неподеляемият имот да бъде изнесен на публична продан и така да се ликвидира съсобствеността.

От този принцип обаче има изключения, регламентирани в чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. В тази връзка съдът е приел предявеното в срок искане на съделителката П. да й се предостави делбеният имот в дял, предвид твърденията й, че при откриване на наследството и на двамата й родители тя е живеела в апартамента и няма друго жилище. Според чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, 3 отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Според решение № 19 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 619/2012 г., II г. о., ГК, ако претендиращият възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК съделител е живял в имота към момента на смъртта на единия от наследодателите, от които черпи права, това е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките за възлагане. В хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл.349, ал.2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители. Даденото в т.9 на ТР № 1/19.05.2004г. по тълк. д. № 4/2004г. на ОСГК на ВКС разрешение следва да намери приложение и в този случай. Според ВКС по реда на чл.349, ал.2 ГПК може да се иска възлагане на имот, ако съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател. Ако е налице последователно придобиване на права по наследство от двама общи наследодатели /възходящи/ от страна на всички съделители, възлагане може да се иска ако са налице предпоставките за това към момента на откриване на което и да е от двете наследства, тъй като всяко едно от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане по смисъла на чл.349, ал.2 ГПК, противопоставимо на един и същи кръг лица-наследници по закон и на двамата наследодатели. Разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК не установява ограничение на правата при последователно наследяване и не е налице основание за стеснително тълкуване само до момента на откриване на наследството на първия общ наследодател.

В случая, имотът е бил СИО на двамата починали наследодатели – съпрузите Н.

С. П. и Ж. Г. П. Съпругът Н. е починал на ***г. и е оставил за свои наследници съпругата си Ж. и децата си Д. и Д. Съпругата Ж. е починала на свой ред на ***г. и е наследена от двете си деца Д. и Д.. Наследодателите и на двамата съделители са едни и същи, а именно техните баща и майка. И двамата съделители черпят правата си върху имота от две наследства – това на баща им и това на майка им. Наследодателите са общи, поради което може да се приложи чл.349, ал.2 ГПК и е допустимо жилището да се постави в дял на един от съделителите-наследници, като е достатъчно той да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези две наследства.

Данните по делото сочат, че Д. П. не е живяла в наследствения имот към смъртта на майка си Желяза, тъй като от показанията на свидетелите П., С. и П. се установява, че ищцата живее и работи от дълги години в Германия. Към деня на смъртта на майка си, ищцата отново е била в чужбина и се е върнала в страната за погребението. Следователно ищцата не е живеела постоянно в жилището с майка си към смъртта на наследодателката.

Доказва се обаче, че П. е живяла в процесния имот към смъртта на другия 4 наследодател – своя баща. Св.П. е заявила, че преди около 30 години, при смъртта на баща й, ищцата е живеела в апартамента на родителите си. Същото е заявила и св.С..

Св.Е. П., *** на ответника, не е заявила факти, които да са в противния смисъл. Няма впрочем и оспорване от страна на ответника, че сестра му е живеела в жилището към момента на смъртта на техния баща. Ето защо е налице това законово условие на чл.349, ал.2 ГПК.

Няма данни и че съделителката има друго жилище в страната или в чужбина, където живее. Видно от справката на Агенцията по вписванията, на името на Д. не е записан друг жилищен имот освен този, за който се води делото за делба.

Следователно ищцата покрива всички изисквания на чл.349, ал.2 ГПК и следва да се постанови решение, с което делбеният имот й се постави в дял.

В полза на другия съделител – неин брат трябва да се присъди парично уравнение за неговата част от имота. В тази връзка експертизата по делото е дала заключение, че пазарната стойност на апартамента е 158860 лева. В съдебно заседание вещото лице е дало убедителни съображения защо е приело такава стойност на имота, като е заявило, че е възможно оценката да се прави и само по един метод, в случая по сравнителния метод, тъй като в гр.Бургас има утвърден пазар. Обектите, които са сравнявани, са само оферти от фирми за недвижими имоти, като цената на офертите е определяща и след коригирането им със съответните коефициенти, се определя и стойността на имота. Съдът счита експертизата за достатъчно мотивирана и подробна, поради което я възприема напълно и това е и причината да не бъде назначена повторна експертиза, каквото е било искането на ищцата. Следователно, целият имот струва 158860 лева, а стойността на дела на Д. П. е половината от тази сума, а именно 79430 лева.