Решение № 282 от 08.12.2025, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Елин Пелин, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20241820101035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.108 от ЗС.

Делото е образувано по искова молба на В. С. Д., ЕГН ********** и Ц.

Т. Цачев, ЕГН **********, срещу ответника Х. И. Х., за признаване на установено, че всеки от ищците е собственик на 1/3 идеална част от УПИ XVI145, кв.4 по плана на с.Осоица, община Горна Малина, Софийска област, с площ от 799 кв.м., заедно с изградената в него паянтова едноетажна жилищна сграда, с площ от около 50 кв.м., при съседи на имота, съгласно скица №532/2024г. изд. от Община Горна Малина - улица, УПИ II 144, VIII 149, XIII 148, III 145, на основание наследствено правоприемство, както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху посочените идеални части от процесния имот.

В исковата молба се твърди, че имотът е придобит по наследство, след смъртта на майката на ищците М. Х. С., починала на

30.03.2013г. Сочи се, че ищците имат и сестра Светла Маргариткова Павлова, която поради умствено и психично заболяване от самото си раждане е настанена трайно и винаги е живяла, живее и към настоящия момент в социален дом в село Самуил, област Разград. Твърди се, че в горепосочения имот майка им живеела дълги години, до смъртта си, на семейни начала, 1 заедно с Божидар Евтимов И., който й прехвърлил собствеността върху имота по силата на НА № 127 нот. дело № 1050/1997 г., издаден от нотариус при нот. служба PC Елин Пелин. Сочи се, че за тази нейна собственост ищците научили след като тя починала. Ищците били вписани за собственици на имота, задължени лица и получавали известия за заплащане на местни данъци и такси. Сочи се, че през изминалите години са ходили в селото, за да видят имота, но не са живяли в него, като заплащали дължимите данъци и такси за него. Твърди се, че тъй като поддържали връзка с хора от селото, които наглеждат имота и ако има нужда им се обаждат, през пролетта на 2024г. им се обадила жена от с.Осоица, която живеела трайно в близост до техния имот и ги уведомила, че съседът им Х. И. Х., живеещ постоянно в съседната къща, находяща се в УПИ II 144, е премахнал телената оградата, която свързва двата двора и безпрепятствено влиза в него и ползва гореописания имот. Сочи се, че веднага двамата ищци тръгнали към селото и действително видели, че преградната телена ограда е премахната, че в двора им има засадени дръвчета, както и че в него се разхожда кучето на ответника Х. Х.. Външната им врата от улицата към двора била с променена брава и ключалка и дори не успели да влезнат вътре. Сочи се, че потърсили ответника за контакт по телефона, чийто номер им бил даден от кметството на селото, като при проведения разговор той казал, че няма смисъл да говорят и че ще се видят в съда.

Сочи се, че към настоящия момент ответникът владее имота на ищците без правно основание, като нарушава правото им на собственост, което обуславя правния им интерес от предявяване на иска. Ищците молят за уважаване на предявените искове. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор е подал такъв по реда на чл. 131 от ГПК.

Счита иска за допустим, но изцяло неоснователен.

Сочи, че процесния имот е придобит от ответника въз основа на давностно владение, осъществявано от него явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от над 10 години (11 години, считано от м. ноември 2013 г. и до настоящия момент), като владението по отношение на имота е установено от ответника след постъпването в старчески дом на Божидар И. - собственик на процесния имот до 1997 г., когато същият е прехвърлен от него на М. С., чрез договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 127/ 1997 г.

2

Сочи, че след смъртта на М - наследодател на ищците в настоящото производство, грижите за Б, И. са осъществявани от ответника и неговата майка, които поради непосредствената близост до процесния имот, с който ги деляла само телена мрежа, посещавали системно имота и помагали на Б в обслужването на ежедневните му нужди.

Твърди, че през м. ноември, след постъпването на Б в старчески дом, грижите за имота се поемат изцяло от ответника, който от години поддържа дворното място като е засадил в него овощни дръвчета, коси тревата, почиства двора и извършва цялостни действия по неговата поддръжка. Предвид изложеното, сочи, че имотът е придобит от ответника въз основа на давностно владение по чл. 79, ал.1 от ЗС като обстоятелствата, обуславящи осъществилия се по отношение на него сложен фактически състав на придобиваната давност, са подробно описани в образуваното по предявения от негово име положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС по който е образувано ГД № 675 по описа за 2024 г. на Районен съд - Елин Пелин. Твърди се, че в исковата молба ищците посочват, че след смъртта на тяхната майка научили за собствеността по отношение на имота, придобит приживе от нея, като не уточняват колко точно време след нейната смърт са научили това обстоятелство. В депозирания от тях отговор по подадения от ответника иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, по който е образувано ГД №675/2024 г., по описа на PC - Елин Пелин, ответниците по него и ищци в настоящото производство твърдели, че случайно през 2016-2017 г. са разбрали, че майка им е придобила собствеността върху процесния имот. Твърди, че след погребението на М. С. осъществило се в с. Осоица, на което присъствали неколцина души, сред които били и нейните деца, Божидар И. ясно и недвусмислено заявил на ищците, че имотът е вече тяхна собственост, от който момент имотът е станал част от наследствената маса на М.

С., от която призованите към наследяване по закон лица, каквито са ищците, имат наследствени права при следните квоти: 1/3 за В. С. Д.; 1/3 за Ц.

Т. Ц. и 1/3 за С . Сочи, че независимо от това, ищците не са проявявали никакви претенции по отношение на имота и не са посещавали същия за периода от смъртта на тяхната майка до 15.07.2024 г.

Оспорва твърдението в исковата молба, че преди около 3 години е изградил допълнителна селскостопанска постройка почти на границата на неговия собствен имот и процесния, за която ищците са узнали, но са решили 3 да не се конфронтират с него. Сочи, че въпросната селскостопанска постройка действително съществува, но тя е много стара, построена около 1906 г.

Оспорва твърденията в исковата молба, че ищците през изминалите години са посещавали селото за да видят имота. Твърди, че от началото на м. април 2013 г., когато ищците посетили селото във връзка с погребението на тяхната майка, единственото известно на ответника посещение от тяхна страна е на 15.07.2024 г. Същото се предшествало от проведен по телефона разговор между ответника и съпругата на ищеца Ц. Цачев, при който, както се посочва и в исковата молба, ответникът заявил на ищцата, че спорът им по отношение на имота ще бъде разрешен от съда. При осъществяването на този разговор вече било образуваното ГД №675/2024 г. по предявения от негово име положителен установителен иск въз основа на давностно владение. Твърди, че за целия този период (от 01.04.2013 г. до 15.07.2024 г.) нито на ответника, нито на други съседи живеещи в непосредствена близост до процесния имот, им е известно да са извършвани други посещения в имота от страна ищците.

По отношение на твърдението, че при посещение на процесния имот ищците са установили, че в двора на същия има засадени дръвчета, сочи, че такива действително са засадени от ответника, но същите са на повече от 10 години. Твърди, че всички жители на с. Осоица знаят, че процесният имот се владее от Х. И. Х., който го ползва като собствен от над 10 години, като извършва цялостна поддръжка по отношение на него.

Оспорва твърдението в исковата молба, че при въпросното посещение на имота, ищците са установили, че външната врата от улицата към двора е била с променена брава и ключалка, поради което не са успели да осъществят достъп до него. Сочи, че достъпът до процесния имот се осъществява единствено през имота - собственост на ответника, който година след смъртта на Божидар И., т.е. през 2014 г. затворил самостоятелния вход към процесния имот, с което е демонстрирал явно намерението си да свои имота, а през цялото това време никой не се е опитвал да осъществява достъп до него.

По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост по чл.108 4 от ЗС, тъй като ищците твърдят, че са собственици на ид. част от процесните имоти на основание наследствено правоприемство, а ответникът оспорва това право.

Съгласно разпределената доказателствена тежест ищците следва да докажат в условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху претендираните идеални части от процесните имоти на соченото основание, като установят, че наследодателката на страните М.

Х. С. е била собственик на процесните имоти към датата на смъртта си, на което основание ищците да са придобили по наследство собствеността върху съответните ид. части от процесните имоти.

Ответникът следва да докаже възраженията си срещи иска, в това число, че е владял процесния имот със съзнание за своене, което е обективирал явно и несъмнено считано от м. ноември 2013 г. и е противопоставил това владение на ищците по делото.

За да бъде уважен иска по чл. 108 ЗС, следва да са налице три кумулативни предпоставки – ищците да притежават право на собственост върху процесния имот на соченото основание /наследяване/; имотът да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да владее или държи имота без основание.

Предявените искове на основание чл. 108 от ЗС с оглед събраните доказателства се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищците В. С. Д., ЕГН ********** и Ц. Т. Ц, ЕГН ********** са деца на М Х С, починала на 30.03.2013г. Установява се от приетото удостоверение за наследници, че ищците имат и сестра Светла Маргариткова Павлова.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството , децата на починалия наследяват по равни части. В случая М. Х.

С., починала на 30.03.2013г. е ималa три деца, т.е. всяко от децата наследява по 1/3 идеална част от наследството.

От приетия като писмено доказателство Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 127 от 13.11.1997 г. по нот. дело № 1050/1997 г., издаден от нотариус при нот. служба PC Елин Пелин, се установява, че майката на ищците е придобила 5 собствеността върху процесните имоти от Божидар Евтимов И. срещу задължение за издръжка и гледане, като след смъртта й същите са преминали по наследство към нейните деца, при посочените квоти по 1/3 ид. част за ищците.

От приетото писмо от Община Горна Малина с изх. №04-0053/09.07.2019 г. изпратено до ищцата В. С. Д., се установява, че същата е уведомена, че като наследник на М. Х. С. и собственик на недвижим имот в с.Осоица е задължена в шест месечен срок да подаде декларация по по чл.14 ЗМДТ, както и че има задължения за ДНИ и ТБО в размер на 63.61 лв.

От приетите разписки за платени задължения за местни данъци и такси за процесни имот /от л.13 до л.19 от делото/ се установява, че ищците са заплащали тези свои задължения за период от 2020 г. до 2024 г.

Спорен по делото е въпроса относно придобиване на собственост върху процесните имоти от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 /десет/ години, съответно ако владението е добросъвестно-в продължение на 5 /пет/ години. С оглед тази норма, признаването на правото на изключителна собственост върху определен недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в законоустановения период на фактическа власт по отношение на имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта, поведение на пълноправен собственик (animus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С осъществяване на посочените условия, владелецът придобива в собственост владения обект. От своя страна пък, разпоредбата на чл. 70 от Закона въвежда допълнителни предпоставки за определяне на владелеца като добросъвестен, а именно: да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.