Определение № 508 от 06.11.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 589/2024
- Вид
- Определение № 508
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Адриана Атанасова Велева
Цитирани разпоредби
- чл.343б ал.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.37 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл.306 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.343б ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.381 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 508 гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Б. Ив. Б. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600589 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 25.07.2024 г. на Районен съд гр.И., постановено по н.о.х.д. № 306/2024 г. по описа на същия съд, в процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, подсъдимият П. Р. Д. е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 5 200 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от адв. Д. П. – защитник на подсъдимия П. Д., с искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 343б ал. 5, вр. ал. 1 от НК, като е присъдил равностойността на лекия автомобил, послужил за извършване на транспортното престъпление от страна на подсъдимия, доколкото тази санкция, противоречи на Конституцията на РБ. В тази насока се сочи, че така наложената мярка, не отговаря на изискването за пропорционалност, тъй като е несъответна на характера и степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, а също така и на конкретната степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният 1 защитник на подсъдимия П. Д. - адв. Д. П., изцяло поддържа въззивната си жалба, по изложените в нея съображения. Изтъква и доводи, че регламента на чл.343б ал.5 от НК противоречи на Конституцията на РБ, тъй като използва извън наказателни механизми за засягане имуществената сфера на лицата и съответно не отговаря на изискванията за пропорционалност и законосъобразност.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на районния съд да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията на жалбоподателя, прокурорът от СОП не се ангажира със становище.
Във въззивното съдебно заседание, подсъдимият П. Р. Д. изцяло се солидаризира с релевираните от защитника си доводи и оплаквания. От своя страна, моли да бъде отменена наложената му от районния съд имуществена санкция.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:
Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство е било образувано по повод внесено от Районна прокуратура – гр.С., ТО – И. споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, изготвено на основание чл.381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП С. – ТО И., подсъдимия П. Д. и неговия защитник – адв.Д. П..
С определение от 25.07.2024 г., състав на РС И. е одобрил по реда на чл.382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с него е признал подсъдимия П. Р. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.3 от НПК, за което му е наложил наказание – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 7 месеца, считано от 20.04.2024 г.
С определение от същата дата /25.07.2024 г./, в процедура по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.3 от НК, относно приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ******, послужил за извършването на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, като е присъдил неговата равностойност. Приел е, че въпросният автомобил не е изключителна собственост на подсъдимия, а на друго лице, поради което следва да се възложи в тежест на подсъдимия заплащането на неговата парична стойност в размер на 5 200 лева.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането на подсъдимия П. Д. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Правилно също 2 така, първият съд е сторил това в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК, доколкото регламента на чл.383 ал.2 от НПК предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, следва да се извърши именно по този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по ал.1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид принудителна мярка по чл.53 от НК и като такава същата несъмнено не представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл.343б ал.1-4 от НК.
Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, на основание чл.343б ал.5 от НК. Законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице.
От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за което е бил признат за виновен и съответно осъден, е собственост на друго лице – Р. П. Д.. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5 от НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното превозно средство.
Не следва да се разглеждат като основателни, доводите в жалбата, че така приложената спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на изискването за пропорционалност, тъй като е несъответна на характера и степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, както и не може да удовлетвори целите на наказателната репресия – да бъде предотвратено извършването на друго престъпление от страна на дееца.
И това е така, защото отнемането по чл.343б ал.5 от НК е една принудителна мярка от вида на мерките по чл.53 от НК, различна от видовете наказания по чл.37 от НК, поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на извършеното престъпление. Това означава, че в тези случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати в значително по-висока степен.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.07.2024 г. на Районен съд гр.И., постановено по н.о.х.д. № 306/2024 г. по описа на същия съд, в процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, с което подсъдимия П. Р.
Д., с установена по делото самоличност, е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.3 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 5 200 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК, за което е признат за виновен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4