Решение № 5759 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5759 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

П. Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20231100513983 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13052/25.07.2023 г. по гр.д. № 22773/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 38-ми състав, Н. И. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на А. Ц. Д., ЕГН **********, 5205 лева, ведно със законната лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до сумата от 8140 лв.

Със същото решение е отхвърлен изцяло искът на В. Ц. А., ЕГН**********, срещу Н. И. Д., ЕГН **********, за сумата от 8140 лв.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът на А. Ц. Д., е постъпила въззивна жалба от ответника Н. И. Д.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че на ответника не е връчен препис от исковата молба. Твърди се, че ищците са укрили от съдебния състав нотариални покани, с които са били поканени да преустановят действията си по извършване на подобрения в имота. По изложените съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Ц. Д., с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени в отговора аргументи.

Претендират се разноски.

В отхвърлителната му част решението не е било обжалвано от ищците и следователно е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо в частта, с която първоинстанционният съд е разгледал иска на А. Ц. Д. срещу Н. И. Д. за сумата над 3052,50 лв. до присъдената сума в размер на 5205 лв.

Първоначално искът на А. Ц. Д. срещу Н. И. Д. е бил предявен за сумата от 2175 лв., половината от сумата от 4350 лв., представляваща 6/8 от 5800 лв. - стойността на извършените ремонти в жилищна сграда, находяща се в УПИ № VI-295 в гр. София, ул. ****, съобразно квотата на Н. И. Д. в съсобствеността върху сградата. В хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция е допуснато увеличение на иска до размера от 8140 лв., без обаче да бъде уточнено дали тази сума се претендира от двамата ищци общо или разделно, съответно при какви квоти, с оглед което молбата за изменение на иска е била нередовна. Първоинстанционният съд е пропуснал да даде указания за отстраняване на нередовността на молбата, като вместо това е приел, че размерът и на двата иска е увеличен до сумата от 8140 лв. Предвид допуснатия от първата инстанция пропуск указания са дадени в настоящото производство от въззивния съд. На ищците е указано да уточнят молбата си за изменение на исковете, като посочат какво обхваща сумата на увеличения размер. С молба с вх. № 3696/12.01.2024 г. ищците са посочили, че 8140 лв. е общата стойност на извършените подобрения в имота, като претендират 6/8 от тази стойност, равняващи се на 6105 лв., съобразно квотата на ответника Н. Д. в съсобствеността, като всеки от ищците претендира по 3052,50 лв. – половината от дължимата от ответника сума.

При това положение се налага извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иска на А. Ц. Д. за размер от 8140 лв., който е по-голям от действително предявения такъв от 3052,50 лв. Следователно СРС се е произнесъл извън обхвата на искането, с което е бил сезиран, което обуславя извод за недопустимост на решението в тази част. С настоящата въззивна жалба се обжалва частта от решението, с която е уважен искът на А. Ц. Д. за сумата от 5205 лв., поради което по въпроса за допустимостта на решението въззивният съд е ограничен да се произнесе само в тази част. От това следва, че като недопустима следва да бъде обезсилена частта от решението на СРС, с която е уважен искът на А. Ц. Д. за разликата над предявения размер от 3052,50 лв. до присъдения размер от 5205 лв., а в останалата част – за разликата над 5205 лв. до 8140 лв., с която искът е отхвърлен, решението като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивен контрол.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора по останалите искове, въззивният съд намира следното:

На първо място, неоснователно е оплакването, формулирано във въззивната жалба, за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Процесните искове представляват претенции по сметки, които са били предявени в рамките на втора фаза на производство по делба по гр.д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, 126-и състав. С протоколно определение от 01.03.2022 г. съдът е приел за съвместно разглеждане исковете, като е предоставил на ответника по тях - Н. И. Д., едномесечен срок за подаване на отговор на исковата молба. На 10.03.2022 г. Н. Д. се е възползвала от процесуалното си право, като е подала „становище/отговор по чл. 131 от ГПК“.

Тъй като са били предявени след изтичане на преклузивния срок по чл. 346 ГПК, с определение № 20031407/20.04.2022 г. по горепосоченото дело съдът е отменил определението си, с което е допуснал за съвместно разглеждане исковете на В. Ц. А. и А. Ц. Д. за заплащане на извършени в делбения имот строително-монтажни работи, 2 като вместо това е отхвърлил исканията им за приемане за съвместно разглеждане на исковете.

Въз основа на препис от определение № 20031407/20.04.2022 г., молбата на В. Ц.

А. и А. Ц. Д. с исканията за претенции по сметки и постъпилия от Н. И. Д. отговор е о б р а з у в а н о гр.д. № 22773/2022 г. по описа на СРС, 38-ми състав.

Първоинстанционният съд е пристъпил към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, за което Н. И. Д. е била уведомена, видно от приложен по делото отрязък от призовка, получена от майка й – С. И. Манова, със задължение да я предаде на дъщеря си.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че на ответника Н. Д. е било гарантирано правото да подаде отговор на исковата молба, от което същата се е възползвала своевременно. Предвид обстоятелството, че размяната на книжа е била осъществена в хода на делбеното производство, не е било необходимо повторно извършване на същите процесуални действия от първоинстанционния съд по настоящото дело и правилно делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. За последното ответникът Н. Д. е била редовно призована по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез майка си.

Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от А. Ц. Д. и В. Ц. А., в която се твърди, че с влязло в сила решение № 367171 от 21.03.2018 г. по гр.д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, 126-и състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Д., В. Ц. А. и А. Ц. Д. на правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда при дялове: 6/8 идеални части за Н. И. Д., 1/8 идеална част за В. Ц. А. и 1//8 идеална част за А. Ц. Д.. Твърди се, че през 2015 г. в посочения имот А. Ц. Д. е извършил ремонтни дейности, които са описани в исковата молба по вид и стойност, като е посочено, че общата им стойност възлиза на 5800 лв. Твърди се, че с тази сума е увеличена стойността на имота, като от ответника Н. И. Д. се претендира заплащането на сума в общ размер от 4350 лв. в условията на разделност – по 2175 лв. от всеки ищец, съобразно квотата й в съсобствеността. Както бе посочено по-горе, допуснато е изменение на иска чрез увеличаване на размера на исковете до сумата от 3052,50 лв. за всеки иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. И. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който се позовава на нотариална покана, връчена на 24.06.2015 г. на В.А.П. – наследодател на ищците, с която се твърди да е направено искане за преустановяване на ограничаването на достъпа до имота и действията по преустройството му. Сочи се, че ответникът е подал жалба с вх. № 24936 от 2015 г. до СРП с искане за съдействие за преустановяване на строителни дейности в процесния имот. Предвид това е изразено становище за неоснователност на исковете.

Въззивният съд намира, че предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като се претендира сума, представляваща стойността на сторените разходи за извършени ремонтни дейности в съсобствен имот, а не сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените ремонтни дейности. По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи вида и размера на претендираните разходи, периода, в който са извършени, както и необходимостта от извършването им.

Между страните не е спорно, че с влязло в сила решение № 367171 от 21.03.2018 г. по гр.д. № 22011/2015 г. по описа на СРС, 126-и състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Д., В. Ц. А. и А. Ц. Д. на правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 квадратни метра и разгъната застроена площ от 148,80 квадратни метра, построена в урегулиран поземлен имот № VI-295, находящ се в гр. София, ул. **** от квартал 38 3 по регулационния план на гр. София, местността „Христо Ботев“, с графично изчислена площ от 453 квадратни метра и площ по документи за собственост от 470 квадратни метра, при дялове: 6/8 идеални части за Н. И. Д., 1/8 идеална част за В. Ц.

А. и 1//8 идеална част за А. Ц. Д..

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. П.Д. и Л.П.И..

От показанията на св. Д. се установява, че през 2015 г. А. Д. е поръчал от него дограма за четири прозореца – два на хола, един на кухнята и един на банята, както и две алуминиеви вътрешни врати, една от които – с огледала, както и вътрешни ролетни алуминиеви щори, във връзка с извършван ремонт в процесния имот. Свидетелят Д. заявява, че когато отишъл в къщата, тя е била подготвена за извършване на основен ремонт, като е била изкъртена електрическата инсталация и е предстояла смяна на водопровода. При ремонта била сменена и настилката на хола от дървено дюшеме в ламиниран паркет, както и били поставени плочки в банята.

От показанията на св. И. се установява, че същият се занимава със строителство, по какъвто повод е бил ангажиран с ремонта на процесния имот от А. Д.. От разказа му става ясно, че къщата е била в критично състояние и не е ставала за живеене, като стените са били напукани, а подовата настилка е била стара замазка като сгурия. В процесния имот свидетелят И. е осъществил дейност по подмазване, заздравяване на мазилките, обръщане на прозорци, поставяне на плочки, ламинат, изграждане на преградна стена, изграждане на електрическа инсталация, водопровод и канализация, шпакловка.

По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обосновано, пълно и обективно. Експертното заключение е изготвено след извършен оглед от вещото лице на място и участието му в съдебното заседание при разпита на горепосочените свидетели. От заключението се установява, че процесната жилищна сграда е с висока степен на амортизация на елементите и довършителните работи относно покрив и покривна конструкция, външни фасадни мазилки, тераси, парапети и козирки. При огледа на място вещото лице е установило средна до висока степен на амортизация на покривната конструкция, частично прогнила обшивка, косвени белези за увредена носеща дървена конструкция или поне на отделни елементи от нея. Установява се, че е подменена фасадната дограма в първия жилищен етаж. Констатирано е, че в пространството на първия етаж наскоро е бил извършен основен ремонт и подмяна на настилки, облицовки, дограма, частично стенни мазилки и финишни работи. Подменени са били и вътрешни интериорни врати. Извършен е и ремонт на отоплителна инсталация, като са били монтирани алуминиеви отоплителни тела /радиатори/, свързани с котела в сутерена посредством PVC тръба с алуминиева вложка и съответните фитинги. Вещото лице е установило, че са извършени ремонтните дейности така, както са описани в исковата молба: във входното антре демонтаж на входна прогнила дървена врата (1 бр.), монтаж на нова метална врата 90/200 см. (1 бр.), монтаж на PVC стенен прозорец 140/140 см. (1 бр.), подмазване на стени около подменена дограма 12.50 л.м.; в кухнята - демонтаж на стара дървена врата (1 бр.), демонтаж на стар дървен прозорец (1 бр.), монтаж на PVC стенен прозорец 140/140 см. (1 бр.), монтаж на алуминиева вътрешна врата 80/195 см. (1 бр.), подмазване на стени около подменена дограма 12.50 л.м., подмяна ВиК тръби кухня 15.00 л.м., възстановяване стенни мазилки 8.20 кв.м.; в хола - демонтаж подова замазка 11.25 кв.м., монтаж на паркет върху изолационна подложка 11,25 кв.м., монтаж на PVC стенен прозорец 140/140 см. (1 бр.), монтаж на алуминиева вътрешна врата 80/195 см. (1 бр.), подмазване дограма и измазване на стени 24.80 кв.м., изграждане на преградна стена гипсокартон 6.20 кв.м.; в спалнята - демонтаж подова 4 замазка 8.97 кв.м., монтаж на паркет върху изолационна подложка 8,97 кв.м.; в банята - демонтаж подова замазка 1.80 кв.м., монтаж на теракот по пода 1,80 кв.м., монтаж фаянсови плочи по стени с фриз 10,60 кв.м., монтаж на смесителна батерия и душ (2 бр.), монтаж на тоалетна чиния с казанче (1 бр.), подмяна ВиК тръби баня и тоалетна 15.00 л.м., монтаж на алуминиева вътрешна врата 80/195 см. (1 бр.). Вещото лице е посочило, че след извършване на ремонтните работи е необходимо цялостно боядисване на жилището с латексова боя на две ръце. Изчислена е общата стойност на необходимите строително-ремонтни дейности в размер на 7960 лв., към която вещото лице е посочило и стойността на транспортните разходи, вкл. такива за извозване на отпадъци, в размер на 180 лв., като е определило крайната стойност на извършените строително-монтажни работи в размер на 8140 лв.