Решение № 7 от 06.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Плевен, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20244430202060 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №22-0257-000022 от 21.01.2022г. *** Група в ОД на МВР – Плевен, РУ-Долни Дъбник е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В. И. И., с ЕГН ********** от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ул. ***, административни наказания глоба в размер на 3000лв и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В. И. И., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител адв. Р. И., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното 1 наказателно постановление.

За въззиваемата страна *** Група в ОД на МВР – Плевен, РУ-Долни Дъбник, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА №442966 от 10.01.2022г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 10.01.2022г. в 02:23 часа в гр.Долни Дъбник, на кръстовището на ул. „Димчо Дебелянов“ и ул. „Христо Янчев“, посока гр.Плевен, жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил „Форд Мустанг“ с рег. № *** и извършва следното: На кръстовището с ул. „Димчо Дебелянов“ подава умишлено рязко газ на автомобила, поднасяйки задната му част, навлизайки в другото платно за движение и обръща предната част на автомобила в обратна посока /дрифт/ и продължава движението си по ул.

„Д.Дебелянов“ в посока гр.Искър.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител Б. П. В. и свидетел Д. М. П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и веществени доказателства. От показанията на актосъставителя В. и свидетеля П. се установява, че, изпълнявайки служебните си задължения на територията на град Долни Дъбник, забелязали лек автомобил с марка „Форд Мустанг“, който се намирал на кръстовището на ул. „Димчо Дебелянов“ и ул. „Христо Янчев“. Според актосъставителя В. и свидетеля П. водачът на лекия автомобил с марка „Форд“, подал умишлено рязко газ и поднесъл задната му част. Според показанията на актосъставителя В. и свидетеля П. водачът на лекия автомобил с марка „Форд“ при унасянето на автомобила навлязъл в другото платно за движение и обърнал предната част на автомобила в обратна посока. Актосъставителят В. е категоричен, че лично е възприел действията на жалбоподателя И., поради което е сигурен, че става въпрос за умишлено поднасяне и въртене в кръг на автомобила. От показанията на свидетеля П. се 2 установява, че тя също е възприела умишлените действия от страна на жалбоподателя И., изразяващи се в рязко подаване на газ, поднасяне и двукратно въртене в кръг на автомобила и навлизане на същия в насрещната пътна лента. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя В. и свидетеля П., тъй като показанията им са логични и изясняват детайлно възприетата от тях неправомерна маневра от страна на жалбоподателя И., с която същият е създал опасност за движението на път за обществено ползване.

Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил. Също така показанията на актосъставителя В. и свидетеля П. си кореспондират напълно и с приобщеното по реда на чл.284 от НПК чрез неговото видео възпроизвеждане веществено доказателство - дигитален диск от видео камера – CD-R, hp 700 mb, находящ се на лист 12 от АНД №1932/2023г. на РС - Плевен. Жалбоподателят И. нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН е направил възражение, че не е използвал автомобила по път отворен за обществено ползване с други цели. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят И. не е доказал, че не е подавал рязко газ на автомобила, че не е поднесъл задната част на автомобила, че не е навлязъл в другото платно за движение, и че не обърнал предната част на автомобила в обратна посока.

От заключението на вещото лице *** В. И. по назначената и изготвена съдебна автотехническа експертиза се установява, че техническите характеристики на процесния автомобил „Форд“ ,модел "Мустанг" с peг. №*** са представени в констативно съобразителната част на заключението (таблица № 1). Според вещото лице *** И. технически е възможно лек автомобил марка „Форд“ ,модел „Мустанг“ с peг. № *** при постъпателно движение в дъга на завой, протектора на ходовите гуми да реализират приплъзване върху асфалтовата настилка и МПС да загуби напречна устойчивост. От заключението на вещото лице *** В. И. се установява, че при постъпателно ускорително движение в дъга на завой, протекторите на задните ходови реализират приплъзване, когато въртящия момент на двигателните колела 4,5 м/сек2, като колкото радиусът на създават ускорение по-голямо от 3,9

3 завой, реализиран от водача чрез кормилния кръг на волана е по-малък и помалък е коефициентът на сцепление, толкова е необходима по-малка числена стойност на ускорението, за да се реализира загуба на устойчивост. Според вещото лице *** И. при реализиране на постъпателно движение в дъга на завой се отлагат и микроскопични елементи от протектора на гуми върху настилката (при загуба на напречна устойчивост), независимо от това дали автомобила е с ръчна или със автоматична скоростна кутия, когато скоростта на движение (оборотите) на МПС е по-висока от критичната на занасяне. От заключението на вещото лице *** В. И. се установява, че когато съответното МПС притежава система DSC - система за динамичен контрол на стабилността, критичната стойност на скоростта, при която се получава занасяне е с около 20-25 % по висока, поради обстоятелството, че DSC коригира нестабилността в условията на шофиране, прилагайки прецизно спирачно действие индивидуално на всяко колело, като намалява оборотите на двигателя. Според вещото лице *** В. И. процесният автомобил „Форд“, модел „Мустанг” с peг. № *** притежава АБС система, но не притежава DSC система. От заключението на вещото лице *** В. И. се установява, че ако водачът на процесния автомобил е реализирал движение в дъга на ляв завой, без да ускорява и скоростта му е по-висока от критичната на занасяне, то купето на МПС ще се отклони към тангентата (допирателната) на външния радиус, което в конкретния случай не се е реализирало. Вещото лице *** В. И. е категоричен, че в разглеждания случай съществуват комплексни съчетания от приплъзване на ходовите гуми на МПС в процес на реализирано ускорително движение от водача в дъга на ляв завой, при което автомобилът извършва синусодална траектория, изразяваща се първоначално с ускорено движение на задна дясна част спрямо предна дясна с последващо странично приплъзване на всички ходови гуми, надлъжно в насрещната пътна лента на ул. „Хр. Анчев” в гр. Д. Дъбник и накрая, ускорено движение на задна лява част, спрямо предна лява (изразяваща се отново със занасяне) на МПС в процес на ротация по часовниковата стрелка, което е осъществено от въздействия (намеса) от страна на водача, най-вече с педала на газта и кормилния кръг на волана.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят В. И. И. е извършил нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП и му 4 е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съобразно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товар.

Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т.2 ЗДвП, а именно - да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.

Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика като например Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч и мн.др. Следва да се посочи, че актосъставителят В. и свидетелят П. не са били в управлявания от жалбоподателя И. лек автомобил, за да знаят как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. Но ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. В конкретния случай според вещото лице *** В. И. това движение на управлявания от жалбоподателя И. лек автомобил, с което е извършена синусодална траектория, изразяваща се първоначално с ускорено движение на задна дясна 5 част спрямо предна дясна с последващо странично приплъзване на всички ходови гуми, надлъжно в насрещната пътна лента на ул. „Хр. Анчев” в гр. Д.

Дъбник и накрая, ускорено движение на задна лява част, спрямо предна лява (изразяваща се отново със занасяне) на МПС в процес на ротация по часовниковата стрелка, е осъществено от въздействия от страна на водача, най-вече с педала на газта и кормилния кръг на волана.

В наказателното постановление е достатъчно ясно и недвусмислено описано поведението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци –актосъставителя В. и свидетеля П.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесният автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят въведе разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 22 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c94dc648-c3d6-4004-8040-ffdaf527d59f