Решение № 229 от 13.10.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Козлодуй, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Х.в при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Даниел Б. Х.в Гражданско дело № 20251440100674 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А. с ЕГН **********, от ...., чрез пълномощника адв. М. В. М. от АК Пловдив против „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между А. С. А. и „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, че сключения между тях договор за кредит № 1320281/01.04.2025 г. е недействителен.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.26, ал.1, пр.3, вр.чл. 33 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП, с искане да бъде обявена за нищожна неустойката по договор за кредит № 1320281/01.04.2025 г

С исковата молба се твърди че ищеца е страна по договор за кредит № 1320281/01.04.2025 г., сключен със „Стик-Кредит" АД. Сочи се, че съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 200.00 лева, а Кредитополучателят /ищеца/ се задължава да върне сумата от 752.28 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 12 месеца.

Сочи се, че ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %. Твърди се, че в чл.29 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение, дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

1

На това основание на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 497.06 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това се извежда и от погасителният план към Договор за кредит № 1320281 / 01.04.2025 г.

С ИМ се твърди, че договора за кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 22, вр. чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК като сочат мотивите си затова. Изразяват становище, че в ГПР не е включена посочената неустойка, поради което Договора за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Сочат, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушева изискването ГПР да не бъде по- висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Претендират се разноски.

Сочи, че процесният договор е напълно погасен, поради което договорът вече не е действащ между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него.

Сочи се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Излага мотиви за неоснователност на исковата претенция.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, не се представлява. От същия чрез пълномощника адв. М. е постъпило становище в което се подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответника в проведеното открито съдебно заседание не се явява, от пълномощника адв. Х. М. е постъпила молба с която се подържа отговора.

Изразява се становище по разноските на ищеца.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит 1320281/01.04.2025 г., ответното дружество „Стик-Кредит" АД е предоставило на ищеца А. С. А. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 200 лева при срок за погасяване – 12 месеца, лихвен процент по кредита - 36 % и годишен процент на разходите - 42,58%, при предоставяне на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща 2 безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9% от стойността на сумата по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Ал. 2 на същата клауза гласи, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от предоставената с отговора справка за извършените плащания по кредит № 1320281/01.04.2025г, общо платена по кредита е сума в размер на 280.48 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е приел за безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № 1320281/01.04.2025 г., както и неговото съдържание.

Съдът е приел за безспорно обстоятелство, че уговорената „неустойка“ не е калкулирана в ГПР по процесния договор за кредит.

Съдът намира, че ответникът „Стик-Кредит" АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Направеното възражение на ответника, че предявеният иск е недопустим съдът намира за неоснователно с оглед с оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор в светлината на практиката на СЕС по решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за 3 потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 42,58 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в чл. 29 от договора неустойка, дължима по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 29 от договорите представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.

От представения по делото погасителен план се установява, че размерът на дължимата неустойка по Договор за кредит № 1320281/01.04.2025 г. е в размер на 497.06 лв. Съдът е приел за безспорно обстоятелство, че уговорената „неустойка“ не е калкулирана в ГПР по процесния договор за кредит. При изчисляване на ГПР чрез универсален кредитен калкулатор при включване на размерът на дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно. В тази връзка съдът намира, че в 4

Договор за потребителски кредит № 1320281/01.04.2025 г. не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

За пълнота следва да се посочи, че в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. От посоченото по-горе се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на сумата за неустойка надвишават петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.