Определение № 2824 от 13.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2824 гр. София, 13.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20268002901555 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Камекс Комерс“ ЕООД, гр.Бургас, представлявано от управителя В. К., чрез адв. И. Н. от АК Бургас, срещу решение № 15/16.02.2026г. по възз.т.д./н/ № 176/2025г. на Апелативен съд - Бургас в частите, с които, след частична отмяна на решение № 296 от 3.10.2025г. по т.д./н/ № 182/2024г. на Окръжен съд - Бургас, е обявена неплатежоспособността на „Камекс Комерс“ ЕООД, гр.Бургас, с начална дата - 31.12.2023г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните части, като постановено при съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. По молбата на „Агро ферт България“ ООД касаторът оспорва извода във връзка с направеното от него оспорване на приложените от молителя документи.

Изразява несъгласие с изводите за предаване на сумите на основание сключен между него и молителя договор, респективно за възникване на задължение за връщането им. Счита за неправилен аргумента на въззивния съд, че не е 1 върнал платените поради грешка суми, като намира за неприложима нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, доколкото възражението не е за порок на волята, а - за изначална липса на договор. Оспорва извода, че вземанията произтичат от търговски сделки. По молбата на „Алси 8“ ЕООД касаторът изтъква, че представените фактури не са подписани, не е доказано да са приети и получени от представител на ответника, към тях не са приложени договорите и другите изискуемите от търговската практика документи и фактурите не са осчетоводени от молителя, поради което вземанията по тях не са доказани.

Релевира, че извършените плащания са без посочено основание и не могат да се приемат за признание на факти и/или правоотношения. Изразява несъгласие с извода, че оспорените договори за заем са подписани от управителя му.

Според касатора изводът, че е неплатежоспособен, е неправилен, като извършен в нарушение на разпоредбата на чл.631 ТЗ, доколкото не е доказана нито една от предвидените в нея две предпоставки. Релевира оплаквания, че не са обсъдени аргументите му в тази връзка, не е извършена адекватна оценка на реалния капитал на дружеството, не е взет предвид публикуваният ГФО, изводите са основани на индикативни, презумптивни данни и не са изпълнени служебните правомощия за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. По изложените подробни съображения искането е за касиране на въззивното решение в обжалваните части и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат допълнителните селективни основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните, от значение за правния спор?

2. Обвързва ли страната договор, който тя в процеса отрича да е подписвала, и който договор не е бил подписан саморъчно от нея, а подписът е бил положен чрез печат-клише на подписа му, без да е установено кой го е положил – законният представител или друго лице с представителна власт? Следва ли да се проведе доказване и чия е доказателствената тежест за доказване на твърдения положителен факт, че подписът чрез техническо средство е бил положен именно от законния представител?

2

3. Представлява ли подписът на главен счетоводител върху счетоводен документ извън кръга на представителната му власт признание на задължение по см. на чл.116, б. „а“ ЗЗД или извънсъдебно признание, обвързващо дружеството? По този въпрос касаторът намира, че е налице противоречие с решение № 50070/12.08.2024г. по т.д.№ 981/2021г.

4. Достатъчно ли е единствено получаването на парична сума по банков път, без посочено основание и без доказателства за съгласие за заем, за да се приеме за доказано възникването на договор за заем по чл.240 ЗЗД?

По този въпрос касаторът се позовава на решение № 240/26.10.2016г. по гр.д.№ 922/2016г., IV г.о.

5. Може ли съдът да приеме за доказано съществуването и изпълнението на договор за услуги единствено въз основа на счетоводни записвания на ищеца, без представен договор, фактури, приемо-предавателни протоколи или други външни доказателства? Касаторът сочи решение № 88/11.06.2015г. по гр.д.№ 4559/2014г., IV г.о.

6. Представлява ли извършването на частично плащане без посочено основание признание на задължение по конкретен договор и може ли такова плащане да се тълкува като доказателство за съществуване на различно правоотношение? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 100/20.06.2011г. по т.д.№ 194/2010г., II т.о.

7. Допустимо ли е съдът да приеме неплатежоспособност на търговец по чл.608 ТЗ въз основа на съдебно-икономическа експертиза, която не е изготвена въз основа на пълните счетоводни данни на длъжника, не отчита последния годишен финансов отчет и съдържа индикативни показатели, поради липса на информация? Според касатора даденото разрешение е в противоречие с решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., II т.о., и решение № 33/07.09.2010г. по т.д.№ 915/2009г., II т.о.

Не са постъпили писмени отговори от „Агро ферт България” ООД, гр.

Сливен, и „Алси 8“ ЕООД, гр. Бургас.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите и данните по делото, намира следното:

Производството по делото е образувано по молба на „Агро ферт България” ООД, гр. Сливен, към която с молба се е присъединило „Алси 8“ ЕООД, гр. Бургас, за обявяване неплатежоспособността, съответно 3 свръхзадължеността, на „Камекс комерс“ ЕООД и за определяне на началната й дата - 01.01.2024г., за откриване производство по несъстоятелност и за назначаване на временен синдик.

За да отхвърли молбата, първата инстанция е приела, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителите, че имат изискуеми вземания спрямо длъжника по см. на чл.608, ал.1 ТЗ, поради което не е обсъждала състоянието на ответника на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. По молбата на „Агро ферт България“ ООД е изтъкнато, че по делото не са представени договорите за заем, за които са съставени лихвените листове; представените по делото лихвени листове и потвърдително писмо не са подписани саморъчно за ответника, а подписът на управителя е поставен чрез подпис-печат, поради което възниква съмнение кой е положил печата, а практиката на полагане на подписа е без правно значение; представеното извлечение от банковата сметка на „Агро ферт България“ ООД доказва само реалното предаване на сумите, но - не и поето от ответника задължение за връщането им. Същевременно е прието, че не е доказан падежът и съответно - че се касае за ликвидни и изискуеми задължения, доколкото счетоводството на ответника липсва и заключенията на СИЕ са хипотетични. По молбата на „Алси 8“ ЕООД е изтъкнато, че представените договори за заем са оспорени от ответника като неавтентични, от заключението на съдебно-графологичната експертиза е установено, че те не са подписани саморъчно от управителя на ответника, а подписът е поставен с печат; липсват доказателства за реално предоставяне на сумите и представените фактури, сами по себе си, не установяват сключването на сделките, тъй като не са подписани, липсват данни да са приети от представител на ответника и липсват доказателства за доставяне на стоките и за извършване на услугите и за отразяване на фактурите в счетоводството на ответника, евентуално - за ползване на данъчен кредит.

Сезиран със съвместна въззивна жалба на молителите, въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция за недоказаност на вземанията. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел, че молителите са активно материално легитимирани в производството като кредитори на ответника с изискуеми парични вземания.

По молбата на „Агро ферт България“ ООД: При обсъждане на 4 направеното оспорване на авторството на подписите на управителя на ответника на представените по делото лихвени листове и потвърдително писмо за задължения, представляващи отпечатъци от печат(щемпъл), преди всичко решаващият състав е изразил принципното становище, че няма никаква пречка документът да бъде подписан чрез полагане на отпечатък от предварително изработен печат (щемпел), като е цитирал решение № 194/18.06.2013г. по гр.д.№ 1100/2012г. Доколкото в случая ответникът не е признал, а е оспорил така поставените подписи-печати, въззивният състав е изтъкнал, че ответникът не е оспорил съществуването на подписи-печати на управителя си и използването им в търговската му дейност, установената от заключението на експертизата последователна практика на полагане на подписа на управителя на ответника по този начин и, че ответникът не е въвел твърдения за неправомерно отнемане на клише-подписа от управителя, съответно - за сезиране на компетентните ограни в тази връзка и значимите правни последици от неправомерното ползване на щемпъла. В допълнение е посочил, че ответникът не е оспорил и подписа на главния счетоводител на потвърдителното писмо. Относно допълнително представените по делото разпечатки за движения по банковата сметка на кредитора въззивният състав е приел, че са съставени в изискуемата от закона форма и е изтъкнал, че наредените с тях преводи към ответника са на същите основания, дати и суми като тези по лихвените листове, с малки различия, а (по аргументи, изводими от 293, ал.3 ТЗ) ответникът не е възразил на получаването на множество преводи на суми и не е правил опити за връщането им обратно, позовавайки се на грешка, и не е въвел в процеса насрещно твърдение за друго, различно основание за получаване и задържане на сумите. Приел е, че посоченото на част от преводите основание „финансова помощ“ не опровергава възмездния характер на транзакциите, като се е позовал на разпоредбата на чл.294 ТЗ. По тези съображения е направен извод, че е доказано съществуването на заемни отношения със съдържание, обективирано в представените лихвени листове относно съществените параметри на договарянето – страни, предмет, размер, уговорена възнаградителна лихва, и престирането на заемните суми, като втори иманентен елемент от заемното правоотношение. Приел е, че касае за презумптивни търговски сделки по см. на чл.286, ал.1, във вр с ал.3 ТЗ, а, след цедиране на част от вземанията, е налице остатъчен дълг, чийто размер ще бъде установяван в следващите фази на производството.

5

По молбата на „Алси 8“ ЕООД: При обсъждане на направеното от ответника оспорване на подписа на управителя на представените по делото осем договора за заем въззивният състав е посочил, че те са подписани със същия печат-подпис, изпълнен от управителя К., използван за подписване на публикуваните в ТР ГФО на ответника. Изтъкнал е, че представеното уведомление за потвърждаване на салда за задължения към „Алси 8“ ЕООД към 30.04.2024г., произтичащи от съхранение, товарене и разтоварване на отпадъци от метали-скраб, е собственоръчно подписано от управителя на ответника К. и съставлява признание на задълженията по процесните фактури, че са представени преводни нареждания към седем от осемте договора за заем за плащане по сметка на ответника на посочени основания - по договор за заем или по договор за финансова помощ, задълженията по фактурите са осчетоводени от кредитора „Алси 8“ ЕООД, като е взето предвид тяхното частично погасяване и са извършени частични плащания, но е налице остатъчен дълг. Относно падежа на задълженията по фактурите въззивният състав се е позовал на чл.303а ТЗ.