Определение № 84 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502514 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от “Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Ж. Т., против Определение №11359 от 09.10.2024г., постановено по гр.д.№15382/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение, в частта за разноските, чрез възлагането им в тежест на ищеца, евентуално чрез редуциране под предвидения минимален размер в НМРАВ на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел, че ответника е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, съответно че са налице предпоставките визирани в чл.78, ал.2 от ГПК. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАДв. в полза на адвоката защитавал ищеца, като не е съобразил факта, че когато се поемат т.нар. “pro bono“ случаи, адвокатът носи икономически риск с оглед резултата от делото. Поддържа се още, че в разрез със закона и с добрите нрави е, чрез договор за правна защита и съдействие, при условията на чл.38 от ЗА, да се търси икономическа облага. На последно място се поддържа, че съдът неправилно е определил дължимото възнаграждение при съобразяване с минималният размер предвиден в НМРАВ, като не е взел предвид практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, която се споделя и от състави на Върховния касационен съд. Твърди се, че адвокатския хонорар, следва да бъде съобразен с цената на 1 предявения иск и с фактическата, и правна сложност на конкретния случай. Сочи се, че в случая цената на иска от 152.65лв. и е в пъти по-малка от адвокатското възнаграждение от 400лв. Наред с това повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, тъй като е налице константна съдебна практика, а депозираната искова молба е бланкетна и процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Поддържа се, че делата не следва да се водят, за да се присъждат разноски на адвоката и същия да се облагодетелства за сметка на доверителя си, а за да се защитават правата и интересите на страните. Ето защо претендирането на разноски от адвокатите в размер над материалния интерес, за който се води делото е най-малкото неморално и не следва да бъде насърчавано по какъвто и да е било начин. С оглед изложеното се моли за отмяна на атакуваното определение и възлагане на разноските в тежест на ищеца, евентуално се претендира намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение под размера определени в НМРАВ.

Ответника по частната жалба В. П. С., с ЕГН **********, действащ чрез адв.П. Н., е подал отговор, с който поддържа становище за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Твърди се в отговора, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, и е съобразен с фактическата обстановка и доказателствата по делото.

Развити са подробни насрещни възражения на оплакванията на жалбоподателя, като се поддържа, че не са налице предпоставките за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което ответника следва да понесе разноските за водене на делото. Поддържа се още, че в случая лисва основание за присъждане на адвокатски хонорар под минималния размер предвиден в НМРАВ, като са изложени обстойни съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№15382/2023г. по описа на Районен съд Варна има за предмет иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца получена без основание сума от 152.65лв., с оглед установената недействителност на сключен между страните договор за потребителски кредит.

С постъпилият отговор на исковата молба ответникът е признал иска и е претендирал възлагане на разноските в тежест на ищеца, евентуално е развил доводи за редукция на адвокатското възнаграждение при условията на чл.78, ал.5 от ГПК.

В проведеното на 10.06.2024г., съдът е докладвал постъпилите от пълномощниците становища по хода на делото и по същество на спора, като е дал ход на устните състезания.

2

С решение от 02.07.2024г. предявеният иск е уважен изцяло, като при условията на чл.38, а.2 от ЗАдв. е полза на пълномощника на ищеца е присъден адвокатски хонорар в размер от 400лв.

След подадена молба от ответника по реда чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд, е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че е налице основание за присъждане всички претендирани разноски от ищцата, респективно че липсва такова за намаляване на размера на хонорара.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е неправилно, като съображенията за това, са следните:

На първо място следва да се има предвид, че извършеното признание на иска не е достатъчно да освободи ответника от разноски по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като предвид осъдителният характер на претенцията, липсата на извършено от ответника доброволно плащане в срока за отговор /а и понастоящем/, обуславя интереса и нуждата на ищеца от снабдяване с изпълнителен титул за събиране на дълга.

На следващо място както вече се посочи първоинстанционното производство има за предмет осъдителен иск за парична сума от 152.65лв., който е основан на доводи за недействителност на договор за потребителски кредит. Налице е признание на иска, като делото е приключило в едно съдебно заседание, без процесуални усложнения. Наред с това по въпроса обуславящ основателността на иска, е налице многобройна и последователна съдебна практика, включително такава на СЕС.

С оглед изложеното се налага извод, че процесният спор не се отличава с правна или фактическа сложност. Ето защо и предвид ниският размер на материалният интерес, както и даденият от ищцовата страна приоритет на защитата на интересите на потребителят-ищец, доколкото е предприето оказване на безплатна правна помощ от адвокат, следва да се определи адвокатски хонорар под препоръчителните размери предвидени в НМРАВ.

При съобразяване с горните данни съдът намира, че хонорарът, който се дължи при условията на чл.38, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАдв., следва да бъде определен в размер на 200лв.

В заключение въззивният състав на съдът приема, че подадената частна жалба се явява основателна, съответно че обжалваното определение следва да бъде отменено, вместо което се постанови ново за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на присъденият адвокатски хонорар до сумата от 200лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №11359 от 09.10.2024г., постановено по гр.д.№15382/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

3

ИЗМЕНЯ Решение №2493 от 02.07.2024г. постановено по гр.д.№15382/2023г. по описа на Районен съд Варна, в частта за разноските като ОТМЕНЯ решението в частта, с която ответникът “Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, е осъден да заплати на адвокат П. Й.

Н. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищеца В. П. С., за разликата над 200лв. до присъдените 400лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4