Определение № 289 от 04.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Плевен, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500115 по описа за 2026 година Депозирана е частна жалба от „Кредирект“ООД със седалище гр.С., чрез пълномощник, против определение рег.№ 5993/08.12.2025 г. по гр.д.№ 2342/2025 г. по описа на ПлРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение рег.№ 1462/04.10.2025 г. е оставено без уважение.Счита постановеният съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение рег.№ 5993/08.12.2025 г. по гр.д.№ 2342/2025 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 ГПК и да се постанови друго, с което да се откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да се намалят значително.

За ответника по частната жалба – адв.С. Т., пълномощник на ищцата Г. В.

Й., е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище да се отхвърли частната жалба против определение № 5593/08.12.2025 г., подадена от „Кредирект“ЕООД, чрез пълномощник, като неоснователна.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

1

Предмет на обжалване е определение рег.№ 5993/08.12.2025 г. на първоинстанционния съд в частта му, в която е оставена без уважение като неоснователна молба вх.№ 34712/03.11.2025 г. от адвокат Х. М. от ***, процесуален представител на „Кредирект“ЕООД по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение № 1462 от 04.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 2342/2025 г. по описа на ПлРС в частта за разноските.

На първо място по отношение на материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факт се сочи от частният жалбоподател, че като е отказал да уважи доказателствените искания от молбата по чл.248 ГПК на дружеството първоинстанционният съд е постановил неправилен акт по отношение на разноските, доколкото се е произнесъл по искането за разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, въпреки представените доказателства в оспорване на качеството му на материално затруднено лице и поисканите конкретни доказателствени искания, които са имали за цел да прецизират информацията по делото.

Правилно с определението от 05.09.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания на „Кредирект“ЕООД за събиране на информация за имотното състояние на Г. Й..

Това искане е направено с молбата от 21.08.2025 г., с оглед на обстоятелството, че ако ищецът представи договор по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във връзка с което претендира разноски по чл.38, ал.2 от ЗА, оспорва с възражение предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, с което опровергава с доказателства твърдението, че ищецът е материално затруднено лице, като са направени и доказателствените искания в т.1.2.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025 г., в което относно договореното възнаграждение е посочено безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Настоящият съдебен състав счита, че съдът не дължи проверка дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ и дори да липсва материализиран писмен договор адвокатско възнаграждение се дължи за положения труд, като размерът се определя по преценка на съда ( 2 определение № 1437/25.03.2025 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1031/2025 г., III г.о.).

На второ място в частната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по предявените искове.

Изложени са доводи, че с решението е уважено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 690.97 лв., като присъденото възнаграждение се отнася за защитата на ищеца по установителния иск за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка от процесния договор и кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 6 802.10 лв.Така присъденото възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същи материален интерес.

Според чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В частната жалба са изложени доводи, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички искове.

Приложимата в процесния случай е нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата по всеки от двата предявени иска.

На последно място по отношение на размера на присъденото възнаграждение в частната жалба са изложени доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Сочи се също така, че в случая следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси вече съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съгласно чл.7, ал.3 ГПК; според решения на СЕС от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 и от 3

21 март 2024 г. по дело С-417/22 се дават указания на националните съдилища да изследват като основни критерии при разпределяне на разноски по дела като настоящето дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца; без да направи опит за доброволно уреждане на спора ищецът е образувал настоящето производство, въпреки че е имал възможността да сключи споразумение с дружеството - ответник.

Счита с оглед на гореизложеното, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Основателно се сочи в частната жалба, с оглед на приетото в горепосоченото решение на СЕС, че посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

При преценката за дължимия размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на Г. Й. в първоинстанциононто производство следва да се съобрази вида и обема на търсената съдебна защита, положения от адвоката труд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените от него действия.

Според §1а, ал.2, т.2 от ДР на горепосочената Наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за „фактическа и правна сложност“ на случая се вземат предвид при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай по делото е проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на Г. Й. се е явил, не са събирани гласни доказателства, делото е решено от първоинстанциониня съд с оглед на представените писмени доказателства.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че адвокатското 4 възнаграждение, дължимо на процесуалния представител на Г. Й. на основание чл.38, ал.2 от ЗА възлиза на 400 лв. общо.

Ето защо следва да бъде потвърдено определението от 08.12.2025 г. в обжалваната му част – в частта, в която е оставена без уважение като неоснователна молбата от 03.11.2025 г. на „Кредирект“ЕООД по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението от 04.10.2025 г. в частта за разноските - в частта, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Кредирект“ ЕООД да заплати на адв.Т. адвокатско възнаграждение по чл.38 , ал.2 от ЗА в размер на 400 лв. (равностойност 204.52 евро).

Следва да бъде отменено горепосоченото определение от 08.12.2025 г. в обжалваната му част, в която е оставена без уважение като неоснователна молбата от 03.11.2025 г. на „Кредирект“ЕООД, чрез пълномощник, по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението на първоинстанционния съд от 04.10.2025 г. в частта за разноските - в частта, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Кредирект“ ЕООД да заплати на адв. Т. адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ за разликата над 400 лв. (равностойност 204.52 евро) до 1 690.97 лв.

(равностойност 864.58 евро), т.е. за сумата от 1 290.97 лв. (равностойност 660.06 евро), като вместо него в тази му част бъде постановено друго такова, с което да бъде изменено на основание чл.248 ГПК решението от 04.10.2025 г. на първоинстанционния съд в частта за разноските – в частта, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.чл.38, ал.2 ЗА „Кредирект“ ЕООД да заплати на адв.Т. адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ, като бъде намалено същото от 1 690.97 лв.

(равностойност 660.06 евро) на 400 лв. (равностойност на 204.52 евро).

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 5993/08.12.2025 г. по гр.д.№ 20254430102342 по описа за 2025 година на Районен съд – Плевен в обжалваната му част, в която е оставена без уважение като неоснователна молба вх.№ 34712/03.11.2025 г. от адвокат Х. М. от ***, процесуален представител на „Кредирект“ ЕООД по реда на чл.248 ГПК, за изменение на Решение № 1462 от 04.10.2025 г. постановено по гр.д. № 2342/2025 г. по описа 5 на РС-Плевен, в частта за разноските - в частта, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, да заплати на адвокат С. С. Т. от ***, личен номер **********, с адрес на кантората ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (равностойност 204.52 евро) за оказаната по производството безплатна правна помощ.

ОТМЕНЯ определение рег.№ 5993/08.12.2025 г. по гр.д.№ 20254430102342 по описа за 2025 година на Районен съд – Плевен в обжалваната му част, в която е оставена без уважение като неоснователна молба вх.№

34712/03.11.2025 г. от адвокат Х. М. от ***, процесуален представител на „Кредирект“ ЕООД по реда на чл.248 ГПК, за изменение на Решение № 1462 от 04.10.2025 г. постановено по гр.д. № 2342/2025 г. по описа на РС-Плевен, в частта за разноските - в частта, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, да заплати на адвокат С. С. Т. от ***, личен номер **********, с адрес на кантората ***, адвокатско възнаграждение в размер на разликата над 400 лв. (равностойност 204.52 евро) до 1 690.97 лв.

(равностойност 864.58 евро), т.е. за сумата от 1 290.97 лв. (равностойност 660.06 евро) за оказаната по производството безплатна правна помощ , КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение рег.№ 1462/04.10.2025 г. по гр.д.№ 20254430102342 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен в частта за разноските – в частта, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., *** да заплати на адвокат С. С. Т. от ***, личен номер **********, с адрес на кантората ***, адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ, КАТО НАМАЛЯВА същото от 1 690.97 лв. (равностойност 660.06 евро) на 400 лв. (равностойност на 204.52 евро).

Разпечатката съдържа 43 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c94cda20-6978-41df-9d33-50649d65c20e