Решение № 54 от 28.04.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Белоградчик, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100005 по описа за 2025 година

Предявени са за съвместно разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и обезщетение за времето през което е работника е останал без работа за срок от 6 месеца, с цена на иска 4 100.42 евро.

Исковата молба е предявена от Ц. К. А. от с. В., общ. Д., обл. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Р. Р. от АК – Видин, против Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПРЛПР) - с. В., общ. Д., обл. В., представлявано от Е. С. - Управител.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „санитар“ в ответния Център. Сочи, че със Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛР – с. Воднянци, ищцата била дисциплинарно уволнена. Твърди, че Заповедта й за уволнение е незаконосъобразна и издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. В заповедта липсват мотиви съгл.

1 изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. Твърди се, че от Заповедта за уволнение не става ясно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършила, за да й бъде наложено най – тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Сочи се, че липсата на мотиви в заповедта я лишават от възможността да организира защитата си. В Исковата молба ищцата оспорва, че не е налице системност на допуснати нарушения на трудовата дисциплина, тъй като в заповедта са цитирани само две нарушения. Също така твърди, че не става ясно какво е нарушението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като правната норма включва два различни състава, а от заповедта не става ясно какво нарушение е извършила – кой от двата фактически състава е осъществила. В Исковата молба се излагат и твърдения, че работодателят – ответник не е изпълнил задължението по чл.

193, ал. 1 КТ – да поиска обяснения от ищцата, преди налагането на дисциплинарното наказание. Ищцата отрича да е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, вменени й със заповедта за уволнение. Твърди, че съвестно е изпълнявала задълженията си и от страна на ответника е налице злоупотреба, с цел да бъде назначен друг „удобен“ на ръководството човек.

След прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата твърди, че е останала без работа, поради което претендира обезщетение за срок от 6 месеца, в размер на 4 100.42 евро.

Предвид изложеното в Исковата молба, се претендира, съда да отмени като незаконосъобразна Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛР – с. Воднянци, с която ищцата е дисциплинарно уволнена, същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Санитар“ в ЦНСТПЛР – с. Воднянци и ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода, през който е останала без работа поради уволнението за срок от 6 месеца, в размер на 4 100.42 евро.

Ищцата е представлявана от процесуален представител – адв. Р. Р. от АК – Видин. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа Исковата молба, оспорва Отговора на ответника. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявените обективно съединени искове. Представена е Писмена защита, в която са изложени подробни съображения за основателността на предявените обективно съединени искове. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

2

В подкрепа на обективно съединените искове, са представени писмени доказателства.

По искане на пълномощника на ищцата, е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице – специалист в съответната област, в заключението си е изчислило размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

Също по искане на процесуалния представител на ищцата по делото са допуснати и разпитани свидетелите : И. Ц. И. от с. В., общ. Д., обл. В. и Т. Цв.

Т.от същото село.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на Исковата молба от страна на ответника – ЦНСТПЛР – с. Воднянци, в който отговор ответника оспорва обективно съединените искове. Ответникът е представляван от адв. Р.

Д. от АК - Видин. В Отговора, процесуалния представител на ответника твърди се, че уволнението е законосъобразно. Сочи, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и на ищцата са поискани обяснения от страна на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че Заповедта е мотивирана и са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Твърди се, че от страна на ищцата са извършени системни нарушения на трудовата дисциплина. Със Заповед № 41 от 20.06.2024 г., ищцата е била наказана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ответникът твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си, които са й вменени с длъжностната й характеристика и са налице основания за налагане на най – тежкото наказание на ищцата – уволнение. Ответникът се аргументира, че наложеното на ищцата наказание съответства на тежестта на извършените от нея дисциплинарни нарушения. Спазена е законовата процедура при налагане на наказанието, заповедта за уволнение е законосъобразна и мотивирана.

При тези съображения, в хода на устните състезания, пълномощникът на ответника, пледира, съдът да отхвърли обективно съединените искове, предявени от ищцата. Представена е Писмена защита, в които са изложени подробни доводи за неоснователността на обективно съединените искове.

Претендират се и разноски по делото, съгласно представения Списък по чл. 80 ГПК.

3

По искане на ответната страна и с оглед разпределената доказателствена тежест, съдът е допуснал и разпитал по делото свидетелите: Н. П.К., М.Т. Г. и Д. П. Д.

По делото, по разпореждане на съда, от страна на ответника е представено копие от трудовото досие на ищцата.

Приложено е и копие от Решение № 119 от 06.10.2025 г. по гр. дело № 133/ 2025 г. по описа на РС - Белоградчик, влязло в законна сила на 24.02.2026 г.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна:

Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, а и не се спори между страните в процеса, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „санитар“ в ЦНСТПЛР – с. В. Горното се доказва по безспорен начин от представения по делото Трудов договор № 8 от 29.02.2012 г. (л. 173 от делото) и останалите документи приложени по трудовото досие на ищцата.

Със Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛР – с. В., ищцата Ц. К. А. е наказана с дисциплинарно наказание „уволнение“ - на осн. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, т. 3 и т. 8 и във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.

Предвид изложените в Исковата молба обстоятелства, очертаващи предмета на спора, както и с оглед възраженията на ответника, направени с отговора, съдът разпредели доказателствената тежест между страните, както следва: Ищцата следваше да докаже в процеса: че между страните е съществувало и е прекратено трудово правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; по иска с пр. осн. чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ – че е останала без работа поради уволнението за исковия период от 6 месеца, считано от датата на уволнението – 04.11.2024 г.; размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.

От своя страна, ответника дължеше доказване в процеса на следните обстоятелства: че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата – че е спазена установената в КТ процедура за налагане на 4 дисциплинарно наказание (чл. 192 ал.1 КТ, чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ), в това число – че преди да е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на ищцата, от същата са взети обяснения за всички нарушения, за които е наказана.; че ищцата е допуснала системните нарушения на трудовата дисциплина, посочени в Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛР – с. В.

Работодателят – ответник, е страната в процеса, която следва да докаже възникването на фактическия състав/ фактическите състави на нарушението/ нарушенията визирани в заповедта, както и че правото за налагане на дисциплинарното наказание е упражнено законно, при наличието на всички предпоставки за това.

Съдът извършва контрол за законосъобразност на проведеното дисциплинарно производство.

С разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, законодателят е вменил императивното задължение на работодателя, преди да упражни дисциплинарната власт и да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, с цел тези обяснения да бъдат обсъдени и взети предвид преди да бъде наложено дисциплинарно наказание.

С уволнителната заповед ищцата е наказана дисциплинарно за две нарушения на трудовата дисциплина – едното извършено на 28.08.2024 г., а другото - на 14.09.2024 г. Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че работодателят - ответник, е спазил законовите изисквания на чл.

193 ал. 1 КТ и е поискал по надлежния ред обяснения от ищцата и за двете нарушения, за които в последствие й е ангажирана дисциплинарна отговорност.

В трудовото досие на ищцата се съдържа Писмо изх. № 16 от 27.09.2024 г., с което на ищцата са поискани обяснения за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина от 28.08.2024 г. Даден й е тридневен срок за обяснения, като в Писмото, с което са поискани обясненията конкретно е описано за какво нарушение се искат и кога се твърди, че е извършено същото. Тъй като ищцата е отказала да получи Писмото, отказът й е удостоверен надлежно - с подписа на двама свидетели - св. Н. П. К. и Т. П. В.

Същите действия са извършени от страна на работодателя и по 5 отношение на второто нарушение - това, извършено на 14.09.2024 г. С Писмо изх. № 17 от 27.09.2024 г., от ищцата са поискани обяснения за другия случай на нарушение на трудовата дисциплина, за който е наказана - на 14.09.2024 г., отново с конкретно описание за какво нарушение става въпрос. И тази покана за даване на обяснения, ищцата е отказала да получи, който отказ също е удостоверен с подписа на двама свидетели - св. Н. П. К. и Т. П. В.

Съдът намира, че начина, по който работодателят е формулирал искането отправено към ищцата да даде писмени обяснения по двата случая е законосъобразен. Спазена е императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, като от ищцата са поискани писмени обяснения, при конкретизация на нарушенията, които се твърди, че е извършила и при посочване на датите на твърдяните нарушения. Поради това, ищцата е била напълно наясно за какви нарушения й се искат обяснения, кои случаи касаят, при точна конкретизация на вменените нарушения. Даден й е разумен срок, в който да даде обяснения.

От събраният по делото доказателствен материал и в частност от разпита на свидетелите на ответника, се установи, че ищцата е отказвала да подпише всякакви документи, връчвани й от страна на работодателя, в това число и Писмата, с които са й поискани писмени обяснения преди да бъде издадена оспорената Заповед. Свидетелите на ответника при обстойния им разпит, еднопосочно и в корелация по между си установиха този факт.

Поради това, съдът приема, че работодателят стриктно е спазил регламентираната в чл. 193, ал. 1 КТ процедура. Кодексът на труда е определил предпоставки, които трябва да се спазят преди издаване на заповедта. От съществено значение е, обясненията да достигнат до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание.