Присъда № 65 от 17.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1217 по описа на Варненския окръжен съд за 2020 година, наказателно отделение.

Варненска Окръжна прокуратура е внесла за разглеждане във ВОС, обвинителен акт, с който на подсъдимият М. С. П. от гр. Дългопол е предявено обвинение за престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.

119 вр. чл. 119от НК, за това, че на 06.10.2018 г., в гр. Дългопол, обл. Варна, умишлено умъртвил С. П.С. на 36 години, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Като страни в процеса в хода на съдебното производство, бяха конституирани: в качеството на частни обвинител и граждански ищци- лицата М. Р. С. , Н.П.П., Н. П. С. , Р.

П. С. и М. Д. П. , последната представлявана чрез повереника си -адв. Е.Ф.

- в качеството на частен обвинител - Н. С. П. представлявана от повереника - адв. В.Д., назначен за особен представител. Бяха предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове за неимуществени вреди срещу подсъдимия в резултат на престъпление по чл.119 вр с чл.115 НК, както следва:

- в размер на 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки от гр.ищци - М. Р. С. и М. Д. П. , - в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 06.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата за всеки от гр.ищци Н.

П. П., Н. П. С. и Р. П. С.

По искане на защитата и със съгласието на всички страни съдът с определение по реда на чл.371,т.1 НПК одобри даденото им съгласие да не бъдат разпитвани всички свидетели и вещи лица, тъй като протоколите за разпит от заключения са изготвени по реда предвиден в НПК, и при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието от досъдебното производство.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, намира го за безспорно доказано и предлага да бъде определено наказание – лишаване от свобода, около средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно. Последното имащо и за резултат привеждането в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ наложено с влязла в сила присъда по реда на чл.68,ал.1 НК, в чийто изпитателен срок е извършено и деянието предмет на настоящото производство. Навеждат се доводи по същество, че се подсъдимия бивайки в състоянието на неизбежна отбрана, е превишавал пределите на същата, тъй като с използването на явно несъответстващи на опасността и характера на нападението средства за отбрана е причинил обществено опасен резултат непропорционален на защитеното благо. По отношение на предявените граждански искове се 1 изразява становище за тяхната прекомерност по размер.

Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител М. Д. П. , в хода на съдебните прения поддържа изцяло становището на прокуратурата за доказаност на обвинението. Счита, че за превишаване пределите на неизбежната отбрана фактите и обстоятелства се подкрепят от събраните в д.пр. материали. Акцент се поставя на самопризнанията на подсъдимия, които според повереника са доказателство, че нападението е било преустановено ,след което са нанесени двата последни удари. Намира, че безпредметно е било използването на хладното оръжие от подсъдимия с оглед на факта, че пострадалия по никакъв начин не е застрашил неговия живот, за да е необходимо в такава степен да бъде силно отблъскване на нападението. Моли, наказанието да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимият нито веднъж не изказал съжаление за стореното. С последното обстоятелство се мотивира максимално предвиденото в закона наказание. По отношение на предявения от доверителката и граждански иск го намира за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен в пълен размер. Според повереника убедителни доказателства в тази насока са медицинските документи, за настъпили редица заболявания по отношение на майката на пострадалия, извън наложеното и тежко „наказание“ от загубата на сина си.

Процесуалният представител на частния обвинител Н. С. П. – адв. Д. се присъединява към становището на представителя на ВОП по отношение на приложения материален закон.

Подлагайки на критика обясненията на подсъдимия намирайки ги изцяло за защитна теза се твърди, че няма категорично никакви доказателства за това, че той е действал при условията на неизбежна отбрана. Акцент се поставя на действията на пострадалия, които не са били толкова агресивни, опасни за здравето и живота на подсъдимия, че за да прибегне до крайните мерки, които е взел подсъдимия по неговите обяснения, за да се „спаси“ от нападателя. При определяне на наказанието предлага да се цени като отегчаващо вината обстоятелство предходното осъждане в срока на което е извършено деянието. Изразява се несъгласие със становището на прокуратурата, че подсъдимия е направил самопризнание, което пък да бъде ценено като смекчаващо вината обстоятелство. При това съотношение въз основа на предвиденото в закона наказание, което се счита за ниско като размер мотивира размер който да бъде ориентиран към максимума.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия М.П. в лицето на адв. Ст. И. от ВАК обосновава теза противна на тази подържана от прокурора и мотивира правна квалификация на деянието по чл.12, ал.3, алтернативно по ал.4 на същия текст от НК. Предлага при решаването на въпроса дали има ли, или не превишаване на неизбежната отбрана, да се вземат предвид доказателствата, че пострадалият е отишъл в дома на подсъдимия, да се отчете възрастта на двамата и техните физически възможности. Акцент се поставя на обстоятелството, че подсъдимият е 96% инвалид - със саката лява ръка, която е абсолютно неизползваема и дясно око, което не вижда. В тази връзка според защита следва да се отчете становището на вещото лице, че здравословното състояние на подсъдимия води до затруднена ориентация, като липсата на зрение на едното око, оказва влияние на координацията. А от това и до извода, че подсъдимият е с затруднено обслужване в нормална среда и обстановка, а деянието е извършено при наличието на нападение многобройни удари в главата, разместване на 4-5 прешлен, сътресение на мозъка. С изброеното защита обоснова, единствения според нея извод, че изначално подсъдимия няма необходимия физически ресурс да отблъсне токова по вид нападение. На преценка се предлага и обстоятелството, че преди физическото нападение е имало вербално стълкновение като , подсъдимият е помолил пострадалия да се махне, а след това и да отидат в полицията. Пренебрегнати са според защита и доказателствата, че подсъдимия е викал за помощ по време на схватката, което е възприето от свид. К. П. и Р. В.. На отделна 2 преценка се предлага обстоятелството, че по делото не са налични доказателства за поредността на ударите с което се обосновава и тезата ,че целенонасочен и обмислен удар подсъдимия не е нанасял. Според защита безспорно е, че подсъдимият се е опитал вербално да отблъсне атаката, но е бил нападнат в дома си, което пък е резултат от обмислено поведение от страна на пострадалия за което свидетелстват изпратения няколко дни преди това SMS на бившата си жена „Ще видиш какво ще се случи с баща ти. Баща ти ще умре!“ С това провокативно поведение и с нападението в жилището на подсъдимия защита обосновава и състояние на уплаха или стрес. Оспорва се и виждането на прокуратурата, че действията на подсъдимия с измиването на ножа и неговото оставяне, че следва да се определя като логично по прикриване на деянието, без да се държи сметка за обстоятелството, че подсъдимия е отишъл сам в полицията да съобщи за случилото се.

Особено внимание защита обръща на факта, че е налице проникване в жилището на подсъдимия от страна на пострадалия, тъй като това е част от къщата, а не е отделен гараж обстоятелство изяснено чрез дадените дефиниции в к.д. № 13/1997 на Конституционния съд.

В заключение се предлага или подсъдимия да бъде признат за виновен, но да не му се налага наказание, тъй като деянието е извършено в състояние на уплаха или да бъде признат за невинен на основание чл.12,ал.3 от НК. С оглед на решението на съда, се предоставя възможност и за преценка за основателността на гражданските искове.

Подс. П. в своя защита се придържа към становището на защитника си, а в последната си дума желае да бъде оправдан.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимия М. С. П. е роден на 04.09.1963 год. в гр. Варна. Същият е българин, български гражданин и има завършено основно образование.

Разведен, пенсионер по болест с постоянен адрес гр. Дългопол, ул. „Хан Тервел" № 3, Притежава ЕГН **********. Същият е осъждан, както следва:

За времето от 1978 г – 1998г. е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпления по чл.195 ,ал.1,т.3 НК /като непълнолетен/ чл.170,ал.2 и чл.3231, ал.1 НК /като непълнолетен/ ; 325, ал. 2, НК ; чл. 197, т.

4, вp. чл. 195, ал. 2, вp. с ал. 1, т. 2, 4 и 5 НК. Наложените наказания са изтърпяни до 02.07.1995г.

С присъда по НОХД № 113/1996 г за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вp. чл. 195, ал. 2, т. 3, 4 и 5, вp. чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. "а" НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален строг затворнически режим - на основание чл. 47, б.

"б" от ЗИН. Наказанието изтърпяно с крайна дата 26.02.2005 г.

С Определние по НОХД № 31/2016г в сила от 29.02.2016г на основание чл.

215, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66 от НК, е отложено със изпитателен срок от три години.

М. П. живеел сам в къща в гр. Дългопол на посочения по горе адрес 3

Вследствие на претърпяно ПТП преди години, лявата му ръка била напълно неподвижна и невиждал с дясното си око. Бил освидетелстван с 96% неработоспособност. Въпреки това с времето същия успял да придобие и развие възможности да се обслужва сам. Управлявал и лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № А 7715 АТ. Подсъдимия работел и живеел в КК „Слънчев бряг", като в гр.Дългопол пребивавал през зимните месеци или пък се връщал за няколко дни за да си подържа имота.

М.П. имал три деца, едно от които дъщеря му св. Р.М. С. преди години живяла на семейни начала с пострадалия С. П.С.. От съвместния си живот до раздялата им през 2014г им се родили две дъщери – М., родена на 24.06.2001г., която и не била припозната от пострадалия и Н., родена на 13.09.2006 г.. След раздялата, Р.С. живяла известен период при подсъдимия, но след това през 2016г напуснала страната и се установила във Великобритания. С. С. живеел с майки си – св. М. Д. П. , като децата останали да живеят при него, макар и непълнолетната по това време М. да била настанена в дома на баба си по съдебен ред. С. С. и Р. С. поддържали контакт по телефон и чрез социалните мрежи. С времето отношенията им се влошавали като пострадалия бил убеден, че подс. П. е виновен за раздялата му със св. Р.С.. Особено раздразнен С. С. се почувствал след като Р. обявила че се е омъжила. Комуникацията от страна на пострадалия станала изпълнена с обидни думи по неин адрес. През 2018 г. С. вече нямал постоянна работа и изпитвал финансови затруднения. Започнал все по-често да търси св. Р. С., като я молел да му прати пари за децата. По това време голямата им дъщеря М. била ученичка в гр. Варна, където живеела на квартира, а малката учела в гр. Дългопол.

Подсъдимия и пострадалия не поддържали никакви контакти, като подс.

П. не се интересувал от внучките си и не контактувал с тях. В началото на есента на 2018г. подс. П. организирал ремонт на покрива на къщата си в Дългопол имайки намерение след това да се върне в кк „Слънчев бряг“ . В този период - края на месец септември и началото на месец октомври, изпитвайки сериозните финансови затруднения, пострадалият С. започнал да търси начин да осъществи контакт с подс. М.П., тъй като бил убеден, че в него се намират обеци, които той бил подарил на бившата си жена и искал да си ги вземе. По този повод разговарял със съседа на подсъдимия - св. Г. Г., който му казал, че П. се е върнал и в момента е в гр. Дългопол. След няколко дни разговарял и със св. Т.Т., като обяснил и на него че иска да си вземе обеците от подсъдимия и помолил да му даде телефонният му номер. Св. Т. преценил, че Ст. С. е доста изнервен и умишлено не му го дал. След разговора св. Т. се обадил на подс. П. и му казал, че бившият му зет го търси. М. П. благодарил на Т. и заявявайки, че вече няма нищо общо със С. и семейството му.