Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2662 от 29.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3019/2022
Вид
Определение № 2662
Подписан
29.11.2022
В сила
29.11.2022
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, Бетина Богданова Бошнакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за специалните разузнавателни средства
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за специалните разузнавателни средства
  • чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 339а · Наказателен кодекс
  • чл. 339а, ал. 1, пр. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 159а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 - 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 - 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 - 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 - 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 - 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2662 гр. София, 28.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100603019 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от Светлана Костова – прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 102-ри състав от 28.06.2022 г., постановено по НОХД № 6013/2022 г. по описа на същия съд, с което съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 6013/2022 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу И. П. П. – за престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК, поради допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че определението на съда е неправилно. Релевират се доводи, че внесеният за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт не страда от пороци, които да водят до ограничаване на процесуалните права на страните и в частност – на подсъдимото лице; структурата му е в съответствие с изискванията, залегнали в чл. 246 от НПК; същият успешно изпълнява функцията си по повдигане на окончателно обвинение по отношение на подс. П. за извършеното от него престъпление с посочената правна квалификация и рамкира процеса на доказване пред съда; налице е пълно съвпадение между диспозитива на постановлението за привличане на обвиняем и диспозитива на внесения за разглеждане в съда обвинителен акт; не е допуснато противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.

Представителят на държавното обвинение, депозирал протеста, изтъква, че в хода на разследването е било изготвено запитване до „Т.Б.“ ЕАД, относно собствеността на процесната СИМ – карта, в резултат на което е получен отговор, че същата е регистрирана на името на подс. И. П. и е регистрирана с мобилен номер ****. Впоследствие, въз основа на издадено разпореждане на СРС – НО, 3-ти състав, по ЧНД № 7054/2021 г. по описа на същия съд, съдържащо разрешение за предоставяне на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК, е 1 била получена информация, че устройството е било активно през периода 01.02.2021 г. – 10.02.2021 г., като в обхвата на клетката, обслужваща жилището на Д., е било активно за времето 08.02. – 10.02.2020 г., което е и инкриминираният по делото период.

В протеста се излага, че доколкото липсва легална дефиниция на понятието „специално техническо средство“, по смисъла на чл. 339а от НК, не може да се приеме, че то е идентично с понятието „специално разузнавателно средство“, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Поради това се навеждат доводи, че правилно прокурорът в обвинителния акт е приел, че съдържанието на обективния признак „без надлежно разрешение, което се изисква по закон“, се изпълва от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р. България, а не от разпоредби от ЗСРС.

Прави се извод, че не са допуснати сочените от първия съд съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага се определението на СРС, НО, 102-ри състав да бъде отменено, като неправилно, и делото да бъде върнато на СРС за насрочване разглеждането на същото.

Срещу така депозирания протест е постъпил отговор от адв. П.-М.М.Б. – от АК – Враца, в качеството му на упълномощен защитник на подс. И. П. П., в който се сочи, че представителят на държавното обвинение не е разбрал констатираните от съда пороци и не е необходимо въззивната инстанция да дава допълнителни указания относно съдържанието на обвинителния акт. Желае се протестът да бъде уважен в цялост и определението на съда за прекратяване на производството да бъде отменено, за да може съдът да разгледа делото по същество и да постанови оправдателна присъда спрямо подзащитния му, тъй като вмененото му във вина деяние се явява несъставомерно.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 400/2021 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 11586/2021 г. по описа на СРП, е започнато на 27.03.2021 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – с извършване на първото действие по разследването – разпит на свидетел, за това, че от неустановена дата до 19.00 часа на 26.03.2021 г., в гр.

София, ж.к. „****, в жилище, собственост и обитавано от Л.М. Д., без надлежно разрешение, което се изисква по закон, е използвано специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация – звукозаписващо устройство с поставена СИМ – карта в него – престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство, с постановление на наблюдаващия прокурор от 03.02.2022 г., е повдигнато обвинение срещу И. П. П. за това, че за времето от 08.02.2020 г. до 10.02.2020 г. в гр. София, ж.к. „****, в жилище, собственост и обитавано от Л.М. Д., без надлежно разрешение, което се изисква на основание чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р.

България – „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи“ – е използвал, посредством включване към електрическата мрежа, специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация – G P S тракер марка „QUECTEL“, модел „M26“, с IMEI 86550303030810680, с поставена в него СИМ – карта на мобилен оператор „Теленор“ с номер (ICCID) 89359050000527284668 – престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК.

Постановлението за привличане на обв. П. към наказателна отговорност му е предявено на 11.02.2022 г., в 13,50 часа, в присъствието на упълномощения от него 2 защитник – адв. Б. – от АК – Враца, и на същата дата, за времето от 13,50 ч. до 14,05 ч., е проведен разпит на обвиняемия.

Разследването по досъдебното производство е приключило и на 23.03.2022 г. материалите по разследването са предявени на подсъдимото лице, с участието на упълномощения му защитник. Материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП, с писмено мнение на водещия разследването от 23.03.2022 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за престъплението с посочената правна квалификация.

На 13.05.2022 г. прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т.

1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу И. П. П. – за престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК.

С така внесения обвинителен акт срещу И. П. П. е повдигнато обвинение за това, че за времето от 08.02.2020 г. до 10.02.2020 г. в гр. София, ж. к. „****, в жилище, собственост и обитавано от Л.М. Д., без надлежно разрешение, което се изисква на основание чл. 32, ал.

2 от Конституцията на Р. България – „ Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи“ – е използвал, посредством включване към електрическата мрежа, специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация – GPS тракер марка „QUECTEL“, модел „M26“, с IMEI 86550303030810680, с поставена в него СИМ – карта на мобилен оператор „Теленор“ с номер (ICCID) 89359050000527284668 – престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 6013/2022 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав. Със свое разпореждане от 23.05.2022 г. съдията – докладчик при СРС, НО, 102-ри състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в открито разпоредително заседание, проведено на 28.06.2022 г.

С протоколно определение от 28.06.2022 г., постановено в хода на откритото разпоредително заседание по НОХД № 6013/2022 г., СРС, НО, 102-ри състав е приел, че в хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице в производството, поради което е прекратил съдебното производство по НОХД № 6013/2022 г. по описа на СРС, НО, 102-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу И. П. П. – за престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 102-ри състав е приел, на първо място, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице неяснота въз основа на кои фактически обстоятелства прокурорът при СРП е приел, че деянието, вменено във вина на П., е извършено в периода 08.02. – 10.02.2020 г. В тази насока е изложил, че в обвинителния акт са изложени твърдения за събития, реализирали се след м. август 2020 г. до открИ.е на устройството на 26.03.2021 г., включително твърдения за това, че устройството е било активно в периода 01.02. – 10.02.2021 г., без да са изложени каквито и да било твърдения за действия или бездействия, относими към посочения в диспозитива на обвинителния акт период от време. Приел е, че тези неясноти и противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинението са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице, тъй като са го поставили в ситуация на неизвестност за фактическите обстоятелства, против които следва да осъществява защитата си.

На второ място, съдът е приел, че съставът на престъплението по чл. 339а, ал. 1 от НК е бланкетен и изисква ползването на техническото средство да е при липса на разрешение, изискуемо по закон, който не е Конституцията на Р. България, въпреки нейното пряко действие (по арг. от чл. 5, ал. 2 от същата), особено цитираната от прокурора разпоредба на чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Приел е, че е необходимо прокурорът 3 подробно да аргументира приложението на конституционната разпоредба, а не само да цитира същата, както и да запълни бланкетната диспозиция на състава с конкретни, точно посочени законови разпоредби.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата инстанция документ – частен протест от прокурор при СРП, който съдът намери за допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, но по съществото му неоснователен, по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г.), определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава XXІІ от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно – липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 294, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

В конкретния по делото случай, на фазата на досъдебното производство и в частност – при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, действително е допуснато първото посочено от решаващия първоинстанционен съд отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подс. П..