Определение № 1134 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, чрез пълномощника юрк. И.Т., против разпореждане, инкорпорирано в заповед №915/04.02.2025г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №22360/2024г. на Районен съд - Пловдив, I бр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. И. А. с ЕГН: ********** от гр. Х., за сумите: 542.62 лева – главница и 1247,47 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Оспорва правомощието на заповедния съд на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, поради нарушение на закона или добрите нрави. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, а уговореният годишен лихвен процент и ГПР – на законовите ограничения. Поддържа, че договорът не противоречи на добрите нрави, сключен е при спазване на принципа за свобода на договарянето, вкл. относно договореното възнаграждение и предложените допълнителни услуги, като страните се съгласили да сключат договора за кредит при посочените ГЛП и ГПР, а кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, доколкото е уговорен фиксиран лихвен процент. По изложените оплаквания се иска отмяна на разпореждането в обжалваната част и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 от ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, от надлежна 1 страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД против А. И. А. за следните вземания: 3217,80 лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2023г.; 1247,47 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г.; 1213,32 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 2444,06 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 500 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.10.2023г.; 181,82 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо от 04.10.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до деня, предхождащ подаване на заявлението - 29.12.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното им изплащане.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се претендира присъждане на главница в размер на 542,62 лева, представляваща разликата над уважения размер от 2 675,18 лв. до пълния претендиран от 3217,80 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1247,47 лева, дължимо за периода от 15,09.2023г. до 04,10,2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1213.32 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2444,06 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 14.10.2023г. Изложени са съображения, че клаузите на договора, уговарящи възнаграждение за посочените услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и такси за извънсъдебно събиране на вземането са неравноправни клаузи. Направен е извод, че при годишен лихвен процент от 41,00 % и при отпуснат кредит в размер на 3500 лева тези такси и услуги за потребителя предвиждат плащания от още над 4150 лева, поради което противоречат на принципите на добрите нрави и заобикалят правилата на ЗПК и ЗЗП. Ето защо потребителят следвало да върне само чистата стойност на получения кредит. Отхвърлената част от главницата в размер на 542,62 лева е била прихваната от заповедния съд като суми, платени по неравноправни клаузи за услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е правилен.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

2

В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № № *** от 30.05.2023г. е посочено: сума по кредита 3500 лева; срок на кредита: 30 месеца; ГПР – 48.93%; годишен лихвен процент - 41,00 %; дължима сума по кредита – 5530,68 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 1400 лв. за услуга „Фаст“ и 2800 лв. за услуга „Флекси“, като размерът на вноската за тях е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 9730,68 лева, а месечната погасителна вноска 324,41 лева. Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги (чл. 15 от общите условия към процесния договор) и съпоставянето им с естеството на сключения договор налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“, за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По делото се установява от съдържанието на договора, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в годишния процент на разходите по кредита.

Настоящият съдебен състав намира, че при сключването на процесния договор е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита, а посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действителния такъв.

Това несъответствие представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до извод за вероятна недействителност на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Като краен резултат ПдРС е следвало да уважи частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главница ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното погасяване и съответната част от разноските, като отхвърли заявлението за лихвите /възнаградителна и за забава/ и другите разходи по кредита. От заявителя е направено признание, че длъжникът е направил три погасителни вноски, които съгласно погасителния план се равняват на 973,23 лв. (3 x 324,41 лв.). Приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК изисква от чистата стойност на кредита – в настоящия случай 3500 лв., да се прихване погасената от длъжника сума от 973,23 лв. или на присъждане е подлежала 3 главница в размер на 2526,77 лв. (3500 лв. – 973,23 лв.), а не в уважения повисок размер от 2675,18 лв. Правилно е присъдена и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното погасяване, но разноските е следвало да се присъдят съобразно уважената част от заявлението, а не в пълен размер, както е сторил ПРС. Доколкото заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, присъдените със заповедта за изпълнение суми не могат да бъдат намалявани.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а разпореждането в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за сумите: 542.62 лева – главница, представляваща разликата над уважения размер от 2 675,18 лв. до пълния претендиран от 3217,80 лв., както и 1247,47 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г., следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№915/04.02.2025г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.

№22360/2024г. на Районен съд - Пловдив, I бр.с., в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. И.

А. с ЕГН: ********** от гр. Х., за сумите: 542.62 лева – главница, представляваща разликата над уважения размер от 2 675,18 лв. до пълния претендиран от 3217,80 лв., както и 1247,47 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г.

В останалата отхвърлителна част разпореждането като необжалвано е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4