Определение № 3798 от 22.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3798 гр. Варна, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100502051 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20982/26.06.2026 г. от С. Б. Д., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 3136/17.06.2026 г. постановено по в.гр.д. № 2051/2025 г. по описа на ВОС, като на молителя се присъдят сторените разноски във въззивното производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 476/26.08.2025 г. в размер на 2000 лева.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната странаЖ. Б. В. не е депозирала отговор.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод постъпила въззивна жалба вх. № 54954/19.06.2025г. от Ж. Б. В., ЕГН ********** от с. Близнаци, чрез процесуалния представител адв. А. К. от АКВарна, срещу Решение № 1596 от 08.05.2025 г., постановено по гр. дело № 1

2520/2024 г. на РС Варна, ХLIХ-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение възражението на въззивницата за наличие на право на задържане на реална част от 460 кв. метра от поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в него: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв. метра и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 9 кв. метра, до заплащане на сумите от 24 024,69 лв. и 43 654,21 лв., на основание чл. 72 ал. 3 ЗС.

С молба с вх. № 18952/10.06.2026 г. въззивницата Ж. Б. В., чрез адв. А.

К. е оттеглила въззивната жалба, на основание чл. 264, ал. 1 ГПК, поради липса на правен интерес и е обективирала искане за прекратяване на въззивното производството.

С Определение № 3136/17.06.2026 г. постановено по в.гр.д. № 2051/2025 г. по описа на ВОС, с оглед заявеното оттегляне на въззивната жалба, съдът е прекратил производството по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В хипотеза на прекратяване на производството в закрито съдебно заседание въззиваемият не разполага с възможност да изрази становище по молбата на насрещната страна за оттегляне на жалбата, както и да заяви претенция за присъждане на разноски, нито разполага с възможност да представи доказателства за извършването им. Поради това тези процесуални действия могат да бъдат извършени и с молба по чл. 248 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане по делото.

В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. От договор за правна защита и съдействие № 476/26.08.2025 г., приложен към молбата за допълване (л.60) се доказва, че страната действително е извършила тези разходи. Същият има характер на разписка, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева е и реално 2 заплатеното от страната на процесуалния й представител, в брой.

Въз основа на гореизложеното и съобразно изхода от спора във въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, предвиждаща в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, съдът намира, че присъдената сума представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се превалутира на сума в размер на 1022.58 евро.

По изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 във вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на С. Б. Д., в качеството й на въззиваем, следва да се присъдят разноски в размер на 1022.58 евро (2000 лева).

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 3136/17.06.2026 г. постановено по в.гр.д. № 2051/2025 г. по описа на ВОС, в частта относно разноските, на основание чл.

248, ал. 3 от ГПК, КАТО:

ОСЪЖДА Ж. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 406, вх.24, ет.4, ап.37, сумата от 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) представляваща разноски по в. гр. дело № 2051/2025 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4