Решение № 97 от 14.06.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Харманли, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630100406 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск за собственост на недвижими имоти намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуалния кодекс.

Ищците Д. П. Т. ЕГН **********, П. Т. П. ЕГН ********** и К. Т. Д* ЕГН ********** - всички от гр. Харманли чрез пълномощника адв. С. М. АК Хасково твърдят, че са наследници на Т* П. Т. ЕГН **********, б.ж. на гр. Харманли поч. на 09.ІV.2011г.

Твърди се, че приживе наследодателя Т. придобил по давност недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо поземления имот от 12.VІІ.2013г. с адрес на поземления имот: гр.

Харманли местност „Старите лозя“, застроен и незастроен с площ от 2001кв.м. с предназначение на територията: „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 760.1179, ведно с построената в имота Вилна сграда - еднофамилна с идентификатор *** с площ от 26кв.м. на два етажа, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, *** и ***.

Твърди се че вилната сграда в имота била построена през времето, когато е бил в граждански брак с Д. П. Т.. В този смисъл Д. Т. била собственик на 4/6 идеални части, П. П. на 1/6 идеални части, а К. Д. на 1/6 идеални части от гореописания имот.

В исковата молба са сочи, че страните опитали да се снабдят с констативен нотариален акт на имота , при което установили, че по силата на закона - по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, към настоящия момент поземления имот бил записан в регистрите като собственост на ответника – Община Харманли по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Старите лозя“ одобрен със заповед №РД-11-221/10.VІІІ.2004г. на Областен управител - гр. Хасково. Този факт породил у ищците правния интерес от образуване на настоящото дело.

Твърди се, че от момента на придобиване на имота - 1980г., до настоящия момент, наследодателя и неговите наследници са владели явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота, като наследодателя си построил вилна сграда - еднофамилна. Никога 1 имота не бил заявяван за възстановяване, тъй като не била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху имота.

Пълномощника на ищците счита, че имота никога не е бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важи забраната по чл.86 ал.1 от ЗС, нито по чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ (заличаващ изтеклия до 22.ХІ.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ. По отношение на имота не следвало да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. ( Сочи съдебна практика в тази насока.)

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на Община Харманли, че ищците: Д. П. Т. ЕГН ********** от гр. Харманли е собственик на 4/6 идеални части, П. Т. П. ЕГН *** от гр. Харманли, на 1/6 идеални части и К. Т. Д. ЕГН *** от гр. Харманли на 1/6 идеални части по наследство и давностно владение поземлен имот: ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо поземления имот от 12.VІІ.2013г. с адрес на поземления имот: гр. Харманли местност „Старите лозя“, застроен и незастроен с площ от 2001кв.м. с предназначение на територията: „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 760.1179, ведно с построената в имота Вилна сграда еднофамилна с идентификатор *** с площ от 26кв.м. на два етажа, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, *** и ***.

Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото Община Харманли .Не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците се представляват от процесуален представител – адв.

Ст. М. АК Хасково, който поддържа депозираната искова молба, като изразява становището ,че не поддържа искането за признаване правото на собственост в идеални части.

Ответника Община Харманли – редовно призована за съдебно заседание не се представлява. С молба вх. № 5271/ 28.VІ.2023г. М*К* – кмет на Община Харманли е изразено становището, че предявения е недопустим, тъй като от приложените към исковата молба доказателства се установявало, че собствени на процесния имат е наследодателя на ищците.

В съдебно заседание ответника – редовно призован, се представлява от В.

Шаринов и Георги Христов – юрисконсулти, които оспорва предявената искова претенция.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е*Н* и З* К.а, които кореспондират помежду си, се установява, че познават ищците от около 1990г. . знаят за процесния имот който бил на наследодателя на ищците. Приживе той стопанисвал имота, а след неговата смърт имота се владеел от ищците. Самия имот нямал изградена масивна ограда, но около него имало жив плет.

Сградата в имота било построена от наследодателя на ищците и неговия син Д* (ищец по делото). Свидетелите заявяват, че знаят за имота и построената в него вила, тъй като преди време редовно го посещавали и се събирали там. Не знаят имота да е включван в ТКЗС, както че не е имало претенции от трети лица към този имот.

В заключението на приетата – без възражения от страните по делото Техническа експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се проследява историята на 2 процесния имот. Проверката на вещото лице в Община Харманли и Общинска служба „ Земеделие“ установила, че няма данни процесния имот да е бил обект на реституционни процедури, де е бил отнеман , нито пък да е бил заявяван за възстановяване.

Нямало данни имота да е бил одържавяван, отчуждаван или възстановяван.

Според вещото лице в регистъра на новообразуваните имоти(разписен лист), за процесния имот като собственик е записан Т* П. Т.. изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици на основание давностно владение на процесния недвижим имот, без да твърдят, че са били добросъвестни владелци, следва да докажат, че са владели процесната реално определена вещ повече от 10 години - с оглед разпоредбата на чл.79 ал. 1 от ЗС.

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява началния момент, от който е започнало владението на имота от наследодателя на ищците 1990г.След смъртта на наследодателя през 2011г. ищците са продължили това владение, като са го осъществявали непрекъснато, явно, открито и несмущавани от ни-кого. Към настоящия момент в тяхна полза е изтекъл придобивания давностен срок.

Установява се с категоричност от заключението на назначената съдебно техническа експертиза, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че имотът, владян от наследодателя на ищците е идентичен с имота, който се владее понастоящем от ищците. Установява се с категоричност от същите доказателства, че в имота съществува сграда. Границите на имота са естествено определени от жив плет.

Доказателствата по делото сочат, че имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. По делото липсват доказателства процесният имот да е бил отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив на ТКЗС или др. подобна селскостопанска организация.

Между страните не е спорно, че към настоящия момент имотът има статут на земеделска земя и е бил обявен за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Липсва обаче каквото и да е правно основание за последното. На основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват възможността Община Харманли да е собственик на процесния имот, защото той никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. След като не е бил масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито собствеността върху него не са били отнемани на собствениците по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде заявяван за възстановява-не и не би следвало да се включва въобще сред земята, подлежаща на възстановяване. Поради това и общината не може да стане собственик на същия в хипотезата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като това не е останала земя след възстановяване правата на собствениците. Обстоятелството, че за имота не е предявяван иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, е правно ирелевантно.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения установителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид основателността на иска съдът намира, че на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати и сторените от ищците в настоящото производство разноски, поискани своевременно от техния пълномощник, в общ размер на 894.62лв., от които: 500.00лв. - адвокатско възнаграждение, 270.00лв.- разноски по назначаването на съдебно техническа експертиза и 124.62лв.- държавни такси, съгласно представения Списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли ЕИК *** гр.

Харманли, че Д. П. Т. ЕГН **********, П. Т. П. ЕГН ********** и К. Т. Д* ЕГН ********** - всички от гр. Харманли, са собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот: ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо поземления имот от 12.VІІ.2013г. с адрес на поземления имот: гр. Харманли местност „Старите лозя“, застроен и незастроен с площ от 2001кв.м. с предназначение на територията: „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 760.1179, ведно с построената в имота Вилна сграда - еднофамилна с идентификатор *** с площ от 26кв.м. на два етажа, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, *** и

***.

ОСЪЖДА Община Харманли ЕИК *** гр. Харманли, да заплати Д. П. Т. ЕГН **********, П. Т. П. ЕГН ********** и К. Т. Д* ЕГН ********** - всички от гр.

Харманли, сумата от 894.62 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________