Решение № 98 от 29.03.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Перник, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231700100672 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 432 от КЗ, във вр. с чл.

45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от Т. Д. Ж., ЕГН ********** от *** против „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К..

Ищецът твърди на *** г. по път ***, км. 42 с посока на движение от *** към ***, при управление на МПС – лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. № ***, М. С. Г. причинил ПТП, при което пострадала С. С. Г., която се возела на задна дясна седалка в същия автомобил. Тя била закарана в МБАЛ „Р. А.“ – гр. П., където в резултат на причинените ѝ увреждания починала на *** г.

Сочи, че с Присъда № 2/07.02.2023 г. по НОХД № 6/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник М. С. Г. е признат за виновен в това, че на *** г. при управление на лек автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № *** нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което, по непредпазливост причинил смъртта на С. Г..

Твърди, че към момента на ПТП за лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. № *** е била сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е съставена застрахователна полица № ***.

Сочи, че преди смъртта на С. Г. той е живеел с нея при условията на фактическо съпружеско съжителство повече от пет години. Между тях имало здрава семейна връзка, основана на взаимно разбирателство, топлота и силна обич. Живеели в общо домакинство, помагали си в ежедневието, подкрепяли се един друг, посрещали заедно радост и трудности и си били взаимна опора.

1

Затова твърди, че търпи значими душевни болки и страдания, в резултат на смъртта ѝ.

Излага, че на *** г. е подал заявление до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, което му е било отказано с писмо изх. № *** г.

Счита, че причинените му страдания могат да бъдат обезщетени справедливо със сумата от 80000 лв.

Искането към съда, след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК е да осъди ответника да му заплати сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № *** за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. С. Г., настъпила на *** г. в следствие на ПТП, причинено на *** г. от М. С. Г. на път ***, см. 42, с посока на движение от *** към ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изцяло е оспорил иска, като неоснователен.

Оспорил е надлежната материално правна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалото лице. Сочи, че същият не е сред лицата, посочени в ППВС № 4/2061 г. и ППВС № 5 от 24.XI.1969 г. , поради което няма право на обезщетение за претърпените от него душевни болки и страдания.

Оспорва ищеца и починалата да са били във фактическо съпружеско съжителство, като се позова на обстоятелството, че при разпита на първия като свидетел по гр. д. № 746/2021 г. по описа на ПОС не е съобщил за наличие на такива отношения между тях и е посочил, че след развода си С. Г. се е установила да живее при родителите си.

Оспорва основателността и на акцесорния иск, като сочи, че началният момент от който се дължи законна лихва е определен в чл. 497, ал. 1 от КЗ и това не е датата на застрахователното събитие. Също излага, че ищецът не е представил необходимото съдействие за изплащане на обезщетение, тъй като не е представил банкова сметка, по което това да бъде сторено.

Искането към съда е отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. Н. поддържа иска така както е предявен по подробно изложени съображения. Моли съда да го уважи изцяло и да присъди направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. М. М. оспорва иска по основание и размер по подробно изложени съображения.

Моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е процесуално допустим. Предявен е от лице, което обосновава 2 надлежната си процесуална легитимация, като твърди, че е от кръга на правоимащите по чл. 493а, ал. от КЗ – съжител при условията на фактическо съпружеско съжителство с починалата. Спазено е и специалното изискване на чл. 498, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ. Видно от писмо изх. № *** г. ищецът, в качеството си на увредено лице е отправил до застрахователя – ответник по делото, писмена претенция за изплащане на обезщетение, по което е образувана щета № *** и е отказано плащане.

Разгледан по същество е искът е неоснователен.

Не е спорно между страните и се установява от приетата присъда № 2/2023 г. по НОХД № 6/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, влязла в сила на 22.02.2023 г., че М. С. Г. на *** г., в землището на ***, на третокласен път ***, км 42+000, с посока на движение от *** към ***, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на пътника в автомобила – С. С. Г., настъпила на *** г.

С протоколно определение от 23.01.2024 г. съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към *** г. лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“ е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, за което е съставена застрахователна полица ***.

Приобщени като доказателства са извършени справки в НБД „Население“, от които се установява, че С. С. Г., считано от *** г. до смъртта си е била с регистриран постоянен и настоящ адрес в ***. Това е и постоянният адрес на ищеца, което е видно от приложеното копие на лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР – ***.

Представен е протокол от съдебно заседание, проведено на 28.04.2022 г. по гражданско дело № 746/2021 г. по описана на Окръжен съд – Перник, обективиращ извършени процесуални действия, включително и разпит в качеството на свидетел на ищеца по настоящото дело – Т. Д. Ж.. В протокола е отразено, че при разпита му, той е съобщил, че е съсед на починалата С. С. и нейните деца – Е. и Г., както и че след развода си С. е отишла да живее при родителите си, а по късно е взела жилище, което е до неговото.

Приет е и заверен препис от влязло в сила Решение № 233/21.07.2022 г. по гражданско дело № 746/2021 г. по описа на ПОС, частично отменено с Решение № 489/18.04.2023 г. по ВГД № 3476/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 432 от КЗ е осъдено да заплати на Е. Л. А. и Г. Л. А. – деца на С. С. Г. и на П. Ц. Г. и С. Г. Г. – нейни родители съответно по 120000 лв. и по 90 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени, в резултат на смъртта на тяхната майка, респективно – дъщеря, причинена с деянието, предмет и на настоящото дело, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.08.2021 г. до окончателното плащане.

Приложен е заверен препис от решение № 61/28.04.2016 г. по гр. д. № 1194/2015 г. по описа на Районен съд – Радомир, частично отменено с решение № 318/10.10.2016 г. по ВГД № 451/2016 г. по описана ПОС, влязло в сила на 10.10.2016 г., с което е допуснат развод между Л. М. А. и С. С. А. и са уредени последиците от прекратяването на брака. В мотивите на 3 първоинстанционното и на въззивното решение съдебните състави са приели, че по време на брака си, С. Г. е заживяла с друго лице – Т..

По делото са разпитани и двама свидетели, доведени от ищеца – Л. К. С. и К. Д. С. и един – призован от ответника – Г. Й. Й.. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, в частите им, в които те представляват сведения за непосредствено възприети от тях факти. Свидетелите С. и С. са колеги на ищеца. Познават него и С. от 2016 г. Ходили са в жилището, в което те са живели в *** в периода от 2016 г. до 2021 г. От показанията им се установява, че ищецът, пострадалата и децата са живели в едно жилище. Т. осигурявал средствата за издръжка, а С. се грижела за децата и за домакинството. Ищецът не бил в добри отношения с родителите на С., тъй като те не одобрявали връзката им. За смъртта на С., свидетелите разбрали от ищеца. Към настоящия момент с него продължавали да живеят децата на починалата. Той пазел вещите на последната и нямал друга съжителка. След смъртта започнал да се оплаква от здравословни проблеми и посещавал лекари.

Свидетелят Г. Й. е представлявал родителите и децата на С. Г., по гражданско дело № 746/2021 г. по описа на ПОС, по което те претендирали застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта от ЗД „Бул Инс“ АД. От показанията му се установява, че Т. Ж. е разпитан като свидетел по делото по искане на доверителите му. Свидетелят се е срещнал с него непосредствено преди съдебното заседание. От Т. е разбрал, че е близък на семейството, съсед на С., която живеела в неговото жилище под наем.

За уважаване на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи: наличието на валидно сключен договор за застраховка с ответника; настъпването в срока на действие на същия на застрахователно събитие, причинено виновно и противоправно от застрахования и последвалата в причинна връзка с него смърт на пострадалото лице; качеството му на увредено лице и претърпените от него неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт.

Безспорно по делото е, че по силата на чл. 477, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КЗ към момента на процесното ПТП – *** г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ланчия Либра“, с рег. № ***, за причинените от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението му, е била застрахована при ответника.

Съгласно нормата на чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ответникът дължи обезщетение за причинените от застрахования/деликвента/ на други участници в движението, включително и велосипедисти, неимуществени вреди, а при настъпила смърт – обезщетение се дължи на лицата по чл. 493а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КЗ.

Основание за отговорността на застрахователя е осъществен състав на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД от застрахования, изразяващо се във виновно и противоправно деяние, във връзка с управлението на МПС, в причинна връзка, с което е настъпила смъртта на 4 друг участник в движението.

В разглеждания случай, по силата на чл. 300 от ГПК тези обстоятелства са установени с представената по делото влязла в сила на 22.02.2023 г. Присъда № 2/2023 г. по НОХД № 6/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник. От нея се установява извършеното противоправно и виновно деяние на застрахованото лице, в следствие на което е настъпила смъртта на пострадалата.

Спорни по делото са въпросите има ли ищецът качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 493а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КЗ и претърпял ли е неимуществени вреди от смъртта на пострадалата.