Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 30.04.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1727/2025
Вид
Решение № 146
Подписан
30.04.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 180, ал.1, т. 1, предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 98, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Благоевград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201727 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Й. Л., с местоживеене в Б , против Наказателно постановление №25-7852-000647 от 25.11.2025г., издадено от Началник 02 РУ към ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ в размер на 100.00лв./51,13 евро/, във връзка с административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се застъпва становището за незаконосъобразност на обжалваното постановление като се твърди, че същото е издадено в нарушение на процесуалните правила. Алтернативно се сочи, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение .Иска се отмяна на обжалваният акт .

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, дава обяснения по случая, поддържа депозираната молба, както и представя писмено становище, в което се излагат подробни съображения по същество на делото.

Административно-наказващият, редовно и своевременно призован, 1 не ангажира свой представител по делото В придружително писмо към административна преписка, застъпва позицията за неоснователност на жалбата и законосъобразност на НП. Прави се и искане за намаляване на адвокатското възнаграждение за защитник на жалбоподателя заради прекомерност и по аргумент на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура -Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя на 02.12.2025г. и в законният срок срещу него е депозирана процесната жалба на 05.12.2025г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

След анализ на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 20.10.2025г., полицейските служители при 02 РУ -Благоевград към ОДМВРБлагоевград - А. К. и И. Д./двамата на длъжност младши инспектори/, били на работа, съгласно утвърден месечен график /л. 14/. По подаден устен сигнал на същата дата около 12.42 часа, от неустановено лице, за паркиран автомобил в Б срещу дом № на ул. „Б “ , двамата полицейски служители били изпратени на място за проверка. При пристигане на място на посочения адрес, свидетелите К. и Д. възприели паркиран лек автомобил с марка и модел „Б “, с рег. № .Това паркиране на автомобила на посоченото място било заснето със служебен таблет от двамата полицаи, след което на собственика на автомобила, който се изяснило, че е жалбоподателя, бил издаден фиш за глоба серия GТ и № 18055161 от дата 20.10.2025г. С него на жалбоподателя Л. била 2 наложена санкция „Глоба“ в размер на 50.00лв. за нарушение по чл. 94, ал.2 от ЗДвП /паркиране на автомобила извън населено място. / Този фиш бил поставен на предното стъкло на автомобила на жалбоподателя и в негово отсъствие.

След няколко часа, жалбоподателят се върнал при паркираният си автомобил, който реално се намирал пред собственото му жилище на същия адрес и видял оставяният на предното му стъкло фиш. Л. възразил срещу основанието за издаване на фиша, а именно паркиране на автомобила му извън населено място и въз основа на това възражение, въпросният фиш бил анулиран. След това, вместо анулираният фиш, на 05.11.2025г., св.К., в присъствието на св.Д., издал на жалбоподателя АУАН, серия GA с №3869410, с който било прието, че Л. е извършил нарушение по чл.98, ал.1 от ЗДвП, а именно че паркирал автомобила си в Б , на ул.“Б “ срещу дом № на 20.10.2025г. в 12.42 часа, което било място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. АУАН е връчен на жалбоподателя на 05.11.2025 г., лично и срещу негов подпис, като последният е отразил, че няма възражения.

Въз основа на АУАН, на 25.11.2025г., Началникът на 02 РУ при ОДМВР – Благоевград, като надлежно оправомощен представител на наказващия орган със Заповед

№ 8121з-1632/02.12.2021 година, е издал обжалваното Наказателно постановление №25-7852-000647, с което за посоченото в акта нарушение, на жалбоподателя по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

180, ал.1, т. 1, предл.2 от ЗДвП, е наложно административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя с разписка на 02.12.2023г.

Съдът служебна е изискал от Началника на 02 РУ Благоевград, респ.

Дирекция „Национална система 112“ информация за това, дали е постъпвал сигнал за неправилно и създаващо пречки или опасност паркиране на МПС на 20.10.2025г., около 12,40 часа на адрес: гр. Б , ул. „Б “ срещу дом , но и от 02 РУ Благоевград и от Дирекция „Национална система 112“ е постъпила информация чрез писма, че такъв сигнал не е бил регистриран заведен.

Видно от приложен към преписката пропуск № 299/25 , издаден от Община-Благоевград, същият се предоставя за паркиране в зона за платено паркиране относно лек автомобил с марка „Б “ и рег. № и за адрес : гр. Б , 3 ул. Б № , като паркирането следва да се извършва в района на този адрес и съобразно хоризонталната маркировка. Валидността на пропуска е била до 31.12.2025г.

В приложеният снимков материал към АУАН, изготвен от свидетелите К и Д. е видно, че е заснет автомобила на жалбоподателя Л. именно пред дом №3 на ул.“Б “ в Б , който адрес не е спорно, че е такъв по местоживеенето му, в близост до оградата на имота и пред поставен вертикален пътен знак „В2“, въвеждащ забрана за влизането на пътни превозни средства в двете посоки на пътя. Пред автомобила на жалбоподателя в дъното на снимковия материал е видно, че е паркиран и заснет и друг лек автомобил, който е паркиран и след въпросния хоризонтален забранителен знак. Такива други 2 автомобила са заснети и след автомобила на Л. на същото място, като видно от снимковия материал към акта, автомобила на жалбоподателя при паркирането си заема половината част от улицата, представляващ каменна настилка и очевидно пешеходна зона в района, а другата по-голяма част от тази улица с каменна настилка, е оставена свободна и незаета.

При разпита на свидетелите по акта А. К. и И. Д. от една страна се потвърди, че на процесната дата и час били изпратени по сигнал на неустановен по делото гражданин, за неправилно парикран автомобил на адрес : Б , на ул. Б № , а именно пред знак В2, който затруднявал движението.

При пристигане на място свидетелите възприели паркирания лек автомобил, заснели със служебен таблет въпросното паркиране на автомобила на Л., както и конкретно фиксираното местоположение на това МПС на улицата.

Въпреки това свидетелите при разпита си сочат, че този автомобил се намирал на средата на улицата и пречел на движението. От друга страна, твърдяното местоположение на автомобила на жалбоподателя, а именно на средата на улицата, се опровергава и от самият изготвен от тези двама полицейски служители снимков материал на място, от който е видно, че въпросният автомобил не е паркиран на средата на улицата, а е плътно в края на едната му половина, в непосредствена близост до саксия и домът на жалбоподателя Л. /дом № /. По този начин, по-голямата част от улицата е останала свободна. Наред с това, свидетелите К. и Д. твърдят при разпита си, че автомобила на Л. пречел на движението защото покрай него не можела да мине линейка и автомобил на пожарна, без да има данни за неуспешен опит от такова преминаване на въпросните автомобили на процесната дата през 4 оставащата част от улицата след паркирането на Л.. Именно за това, съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетелите К. и Д. в тази им част и дава вяра на изготвеният от тях снимков материал към акта и обясненията на жалбоподателя, които са точно в обратна насока.

В тази връзка при дадените от жалбоподателя Л. обяснения, той категорично оспорва извършването на вмененото му нарушение като твърди, че действително е паркирал автомобила си на посоченото в акта и в НП място на процесната дата, но направил последното защото там е домът и местоживеенето му и защото притежавал разрешение за такова паркиране, чрез издаден му за автомобила от Община-Благоевград, пропуск №299/2025г.

Установява също така, че процесната улица е в пешеходна зона и там няма движение на МПС, на което да се се пречи с паркираният му автомобил и именно за това други негови съседи са минали покрай автомобила му и паркирали и след него, в включително и след знака В2 , който забранява навлизане въобще на автомобили и движение в двете посоки по процесната улица. Тези обяснения също се кредитират от съда, защото кореспондират със заснетите автомобили на процесната дата и място, наред с автомобила на жалбоподателя Л. /преди и след него/, като заснет и ясно видим е и въпросният забранителен знак „В2“, позициониран преди местоположението на автомобила на Л. Л. .

С приетата по делото Справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на вмененото му нарушение по настоящото дело.

Приета като доказателство е Заповед № 244з-1039/27.03.2023 г., издадена от Директора на ОДМВР-Благоевград , с която е оправомощен А. К. да съставя АУАН при нарушения по ЗДвП.

С представената по делото Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са делегирани правомощия на полицейските служители на длъжност „младши автоконтрольори“ при ОДМВР, във връзка с изготвяне на фишове и актове за нарушения по ЗДвП, а на ръководителите на съответните полицейски управления в такава дирекция, е предоставено правомощието за издаване на НП при констатирани нарушения по този закон .

Изложената фактическа обстановка

5 се обосновава от цитираните писмени доказателства и обясненията на жалбоподателя, които съдът напълно кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина, защото те кореспондират и не противоречат по между си.

Съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетелите К. и Д. за начина на паркиране на автомобила на жалбоподателя и дали същият е пречел и създавал опасност за движението, защото те се опровергават както с обясненията на жалбоподателя, така и с изготвеният снимков материал от мястото и датата на случая и проверката, от самите свидетели.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на нарушение по чл.98, ал.1 т.1 от ЗДвП .

Атакуваното НП не е спорно, че е издадено от компетентен за това орган , като в тази насока се представиха нарочна заповед за делегиране на такива правомощия от страна на министъра на вътрешните работи /Заповед №8121з-1632/02.12.2021г./

В НП и в АУАН са посочени дата и място на съставянето им, орган, който ги съставя, дата и място на твърдяното нарушение, фактически обстоятелства при извършване на нарушението, правна квалификация на същото, доказателства, които ги обосновават, като и двата документа са и надлежно връчени- лично на жалбоподателя. Наред с това, те са изготвени и при спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът счита, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила на ЗАНН за това и то се явява процесуално законосъобразно, а възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни.

От друга страна, със събраните по делото доказателства съдът счита, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДвП, престоят и 6 паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.