Определение № 1813 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1813 гр. София, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502267 по описа за 2023 година

Производството е по ред ана чл. 248 от ГПК.

Образувано е възоснова на молба с вх. Рег. № 16798 от 20.08.2024г. подадена от адв. Р. М. от САС в качеството на пр. представител на С. Г. Д. , с която молба се иска от съда да измените Решение № 680/ 07.06.2024г., по възз.гр.д. № 2267/ 2023г., ГО, 12 състав, по описа на Апелативен съд - София, в частта за разноските определени в полза на адв. Р. М. за осъществено от не я пр. представителство пред въззивната инстанция, посока на тяхната увеличаване от 8 804.72 лева на 10 607,85 лв. в вкл. ДДС.

По същество на искането се излага, че съдът неправилно е изчислил размера на присъденото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на адв. Р. М..

За да обоснове този извод, адв. М. сочи, че е осъществила пр. представителство в частта за присъдените на ищеца 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на претърпени болки и страдания в резултат на травматичните увреждания, които той е получил при процесното ПТП; в частта за присъдените на ищеца 64 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от смъртта на съпругата му, настъпила в резултат на процесното ПТП; в частта за присъдените на ищеца 747, 20 лв.- обезщетение за имуществени вреди- разходи за проведено лечение. Счита, че обжалваемия интерес, по който е осъществира правна помощ и съдействие е в размер на на 104 747,20 лв. и претендира адвокатско възнаграждение в разер определен по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за МРАВ бр. 88 от 4.11.2022 г. (8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв) = 8 650 лв. + 189,88 лв., в размер на 8 839,88 лв., а поради регистрация по ЗДДС за която е представила доказателство претенидра и ДДС върху тази сума. Счита, че общия размер на дължимите разноски е 10 607,85 лв. /десет хиляди шестстотин и седем лева и осемдесет и пет ст./ с включен ДДС.

1

Насрещната страна в писмен х. Рег. № 19125 от 15.07.2024 г оспорва основателността на искането, като сочи, че ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в хипотеза на чл. 38 от ЗА, не се присъжда безвъзмездна доставка на услуга - арг. от чл. 2 nap. 1, буква,.в ‘ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Счита, че безвъзмездното осъществяване на процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА, не представлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и цитираната директива. Позовава се на съдебна практика и я цитира, като налична в Определение на ВКС No 917 от 10.05.2023 на ВКС по к.ч.гр.д. No 1323/2023г. Моли молбата да остане без уважение.

Съдът като съобрази, че с Решение № 680 от 07.06.2024г. е присъдил адвокатско възнаграждение без ДДС в по висок размер от посочения в молбата за изменение приема, че правен интерес за изменение на решението в частта за разноските, молителя има само в съвкупност на двете искания - за определяне на нов размер на основата и за присъждане на ДДС. Предвид на това, съдът следва да се произнесе по спора дължи ли се ДДС върху адвокатко възнаграждение, ако представителството и защитата е осъществена по реда на чл.

38 от ЗА, т.е. безплатно.

Съгласно чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга.

Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.

Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или 2 услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Не следва нещо различно от разпоредбата на пар.2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Предвид гореизложеното, съдът приема, че молбата за изменение по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. рег. № 16798 от 20.06.2024г., с която се иска изменение на решение № 680 от 07.06.2024г. постановено по гр.д. № 2267 по опис на САС за 2024г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3