Решение № 4966 от 16.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73114/2024
- Вид
- Решение № 4966
- Подписан
- 16.03.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 4966 гр. София, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110173114 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от ищеца „Й.Б.“ (с предишно наименование „Т.Б.“) ЕАД срещу С. Ю. Р. с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата о т 575,32 лв., /294,16 евро/, която сума съгласно исковата молба и молба /л.
36/ за уточняване петитума на исковата молба, е формирана както следва:
135,50 лв. /69,28 евро/ с ДДС - незаплатени задължения за абонаментни такси в размер 92,96 лв. /47,53 евро/ и използвани услуги в размер 42,54 лв. /21,75 евро/ по Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г., с който се предоставя мобилен номер **********, начислени за периода 05.07.2021 г. 04.10.2021 г.;
107,03 лв. /54,72 евро/ - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г., с който се предоставя мобилен номер **********;
225,76 лв. /115,43 евро/ с ДДС - незаплатени задължения за абонаментни такси в размер 70,96 лв. /36,28 евро/ и използвани услуги в размер 154,80 лв. /79,15 евро/ по Приложение към Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г., с който се предоставя мобилен номер ***, начислени за периода 05.07.2021 г. – 04.10.2021 г.;
107,03 лв. /54,72 евро/ - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Приложението към договора за мобилни услуги от 21.12.2020 г., с който се предоставя мобилен номер ***,
1 ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2023 г., до окончателно изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на 21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 40568/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги и Приложение към него от 21.12.2020 г., като по силата на договора на ответника бил предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 34,99 лв. с вкл. ДДС или 29,16 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без вкл. ДДС.
Сочи, че съгласно приложението към договора, на клиента е предоставен мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 34,99 лв. с вкл.
ДДС или 29,16 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без вкл. ДДС. Излага, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения в общ размер 575,32 лв., начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода от м.08 2021 г. до м.12.2021 г., както следва: фактура № 7323548840/05.08.2021 г. издадена за отчетен период 05.07.2021 – 04.08.2021 г. за следните задължения: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС и кратки текстови съобщения (SMS) 16,17 лв. без ДДС, Плати с Теленор от Google Play Store – 5,49 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС, други услуги с добавена стойност 5,01 лв. без ДДС, кратки текстови съобщения (SMS) 2,31 лв. без ДДС и Роуминг таксуване (общо) 22,44 лв. без ДДС, плати с Теленор от Apple – 46,41 лв. с вкл. ДДС. Посочва, че общата сума начислена във фактурата, е 168,98 лв. с ДДС, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 21,98 лв., претендира 147,00 лв.; фактура № 7324781643/05.09.2021 г., издадена за отчетен период 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г. за следните задължения: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС, допълнителни услуги 8,33 лв. без ДДС, други услуги с добавена стойност 0,83 лв. без ДДС, роуминг таксуване (общо) 2,91 лв. без ДДС и кратки текстови съобщения (SMS) 2,64 лв. без ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС, други услуги 1,98 лв. без ДДС, други услуги с добавена стойност 28,23 лв. без ДДС, кратки текстови съобщения (SMS) 21,12 лв. без ДДС и разговори към „Грижа за клиента“ 0,08 лв. без ДДС, плати с Теленор от Apple – 10,98 лв. с вкл. ДДС. Посочва, че общата сума начислена с фактурата е 152,29 лв.с ДДС; фактура № 7326071830/05.10.2021 г., издадена за отчетен период 05.09.2021 г. – 04.10.2021 г. за следните задължения: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 25,82 лв. без вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 25,82 лв. без вкл. ДДС. Посочва, че общата сума начислена с фактурата е 61,97 лв. с ДДС.
Твърди, че след предсрочно прекратяване на договорите по вина на 2 потребителя –изпадането му в забава, начислил неустойки. Излага, че съгласно т. 9 от Договора (която действала и по отношение на приложението към договора), в такава хипотеза е дължима неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Сочи, че абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Твърди, че за номер ********** е начислена неустойка в размер на 107,03 лв., а за номер *** в размер 107,03 лв. или общо 214,06 лв., за която сума сочи, че е издал фактура № 7328838023/05.12.2021 г. Излага, че изискуемостта на вземанията по всяка фактура настъпва 15 дни след издаването . Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – С. Ю. Р., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. К. А., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че е налице разминаване между сумите, посочени в исковата молба и тези посочени в уточняващата молба на ищеца. Излага, че претенциите на ищеца не са в достатъчна степен конкретизирани. Твърди, че страните не са постигнали съгласие относно „допълнителните услуги“, т.к. подобни уговорки липсвали в договора и приложението към него, поради което счита исковата претенция за неоснователна в тази част. На последно място сочи, че липсват доказателства относно връчването на процесните фактури на ответника. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
В тежест на ищеца е да докаже, че: 1/ по силата на валидно сключени договори с ответника с твърдяното съдържание; 2/ по които ищецът е изправна страна – е изпълнил произтичащите от договорите задължения, като е предоставил на ответника твърдените мобилни услуги за посочените мобилни номера през процесния период, 3/ а за ответника са възникнали изискуеми задължения за заплащане на месечна абонаментна такса и цена на предоставени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги за мобилен номер ********** и мобилен номер ***,4/ в претендирания размер.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните валидно са сключени Договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. за предпочетен номер ********** със срок на действие 24 месеца, с 3 абонаментен план „Тотал+ 34,99“, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора 30,99 лв., а след изтичане на първоначалния срок 34,99 лв.;
Приложение към Договора за мобилни услуги от 21.12.2020 г. за предпочетен номер ***, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 30,99 лв., а след изтичане – 34,99 лв. Приложими в отношенията между страните са и Общите условия на оператора /л. 23-26 от приложеното към делото ч. гр. д. № 40568/2023 г. по описа на СРС, 119 състав/, които ответникът е получил при подписване на договора и приложението към него, видно от представената по делото декларация-съгласие, подписана от последния.
Договорът и приложението към него, са подписани от потребителя, като автентичността на документите не е оспорена, поради което следва да се приеме, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения. Договорът и приложението към него съдържат описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът и приложението към него откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. От съдържанието на приетите писмени доказателства, е видно, че е предвидено заплащането на два вида цена – за абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги извън абонамента. Съобразно общите условия, задължението за заплащане на абонаментни такси възниква срещу предоставен достъп до мрежата на мобилния оператор и се предплаща ежемесечно от потребителя с оглед избрания абонаментен план, а това за заплащане на такси за потребление на мобилни услуги извън абонамента – съобразно месечните цени за ползвани услуги. В този смисъл абонаментната такса е дължима, за да бъде осигурен достъп на потребителя по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗЕС до съответната електро-съобщителна мрежа. Абонаментната такса включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съобразно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали ще се възползва от предоставения достъп и дали ще ползва услугите на оператора или не, като неползването на такива не го освобождава от задължението да заплати уговорената абонаментна такса.
Правно ирелевантно за дължимостта на месечните абонаментни такси е дали абонатът се е възползвал от възможността да ползва мобилната мрежа.
Отделно от това, по делото не се съдържат нито твърдения, нито са налице данни достъпът на потребителя до съответната електронна съобщителна мрежа да е бил възпрепятстван. При това положение и като се държи сметка за естеството на задължението за заплащане на абонаментна такса, следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора, поради което в тежест на ответника се е породило задължението да заплати дължимите абонаментни такси. Съгласно чл. 26 и чл. 27 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурите не 4 освобождава абоната от задължението за плащане.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищцовото дружество, като с фактури № 7323548840/05.08.2021 г. и № 7324781643/05.09.2021 г. са начислени месечни абонаментни такси и допълнителни услуги, а с фактура № 7326071830/05.10.2021 г. – единствено месечни абонаментни такси за мобилни номера 08986161789 и ***. Съгласно заключението на вещото лице по процесните фактури няма извършени и осчетоводени плащания.
С оглед изводите, до които съдът достигна, че страните са били обвързани от валидни облигационни правоотношения, породени от сключени помежду им и посочени по-горе – договор и приложение към него, с които на ответника са предоставени следните мобилни телефонни номера: ********** и ***, и съобразно приложените по делото като писмени доказателства фактури, обективиращи претенцията на ищеца за дължими суми за абонаментни такси, се налага изводът за основателност на исковете в тази част.
Разпечатката съдържа 28 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c948b37e-8f5e-4202-a361-2cc3713b05a8