Решение № 2854 от 07.10.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2854

Русе, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИАН ВАСИЛЕВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАН ВАСИЛЕВ административно дело № 20247200700460 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от А. А. Т., чрез адв. П. Х., АК Русе срещу заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г., издадена от началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в качеството й на физическо лице и водач на МПС е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози”.

В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, а срокът на мярката - 12 месеца. Прекратена е регистрацията на МПС – „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер] и е отнето СРМПС под №*********.

В жалбата и в съдебно заседание от адвокатите на жалбоподателката – адв. П. Х. и адв. [населено място] се излагат съображения за допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби и несъответствието му с целта на закона – основания за незаконосъобразност, разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и обективната истина, включително и че на А. Т. не е било предлагано изследване на кръвта, както и че била отказала, както е записано в оспорения АА, да й бъде връчен талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Налице било тенденциозно отношение на екипа от служители на РУ Бяла към ОД на МВР Русе. Липсвали и мотиви относно продължителността на срока на мярката по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, наложена на Т..

Всичко това, неотчетено в проведеното административно производство довело до погрешния извод на началника на РУ Бяла при ОД на МВР Русе за налагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата принудителна административна мярка спрямо А. Т.. Тези доводи се поддържат от адвокатите на оспорващата страна и в съдебна зала, като за доказване на тази теза са ангажирани множество доказателства, включително и разпит на няколко свидетеля.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г. началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на А. А. Т., в качеството й на водач и собственик на МПС, изразяваща се във прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца, представляващо лек автомобил „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер]. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил от фактическа страна следното:

На 10.04.2024г., около 01.45 часа, в [населено място], на [улица], посока бензиностанция „Лукойл“, водачът и собственик на лек автомобил „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер] - А. А. Т., била спряна за проверка от служители на РУ [населено място] при ОД на МВР Русе. Те констатирали, че водачът на автомобила лъха на алкохол. Поискали да извършат проверка, но водачът Т. отказала да й бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол. Отказала и получаването на талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Това било удостоверено чрез подпис на свидетел на проверката – И. Т., разпитана като такъв и в съдебното производство.

Контролните органи съставили и АУАН под №GА 94-84-40 от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г., с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

Недоволна от заповедта, А. Т. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник П. Х., АК Русе, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина, по делото са разпитани като свидетели следните лица: 1. И. Т., служител на бензиностанция „Лукойл“, била на смяна в нощта на извършената от служители на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе проверка; 2. Д. П., също служител на бензиностанция „Лукойл“ [населено място]; 3. Актосъставителят - мл. автоконтрольор Й. М. и колегата му, свидетел по акта - Й. Т., двамата служители, извършили проверката на автомобила и неговия водач.

В съдебното производство защитата, която предприемат адвокатите на оспорващата страна е свързана с доказване на тезата, че установената от АО фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава и обективната истина. На А. Т. не е било предлагано изследване на кръвта и не била отказал връчването на талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Показанията, дадени от свидетелката И. Т., служител на бензиностанция „Лукойл“, била на смяна в нощта на извършената от служители на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе проверка обаче опровергават изцяло тази защитна теза. Показанията на двамата служители на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе, извършили проверката на А. А. Т. на 10.04.2024г., около 01.45 часа, в [населено място], на [улица], посока бензиностанция „Лукойл“, в качеството й на водач и собственик на лек автомобил „Ситроен АХ“, с рег. № [рег. номер] също кореспондират с показанията на И. Т. и събраните по делото писмени доказателства, сред които и подписаната от Й. М. докладна записка до началника на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „б“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Съгласно заповед №336з-5066/22.12.2023г. са очертани правомощията на длъжностните лица, включително и това на началниците на районни управления при ОД на МВР - Русе да налагат ПАМ по ЗДвП.

Оспореният административен акт - заповед № 24-0247-000025 от 10.04.2024г. е издадена от началник на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и спазване на материално-правните норми:

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "б" е процесната: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози”.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок - "от 6 до 12 месеца". При осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

В рамките на производството по налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като органът няма правна възможност да извърши преценка дали да наложи ПАМ, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси. Такива без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. В този смисъл регламентираната ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.